Клошарю, тъй противен на всички си ти,
но на мен не си!
Клошарю, не се страхувай от мен сега,
аз ще се опитам да премахна таз' тъга!
Клошарю, аз знам за твойта съдба ...
Стъпка по стъпка отивам си. Свиквам.
Малко ми трябва да тръшна вратата.
Вече е късно. (И не, че го искам).
Просто натиснах погрешка бравата.
Може би грешка или шесто чувство. ...
Отде се взема този неин чар?
Кой я захранва с туй омайно биле?
Вълнуващ образ - в огнен дух прелял...
От векове - е все неповторима!
Принцеси няма в своя родослов. ...
Самотата е като проклятие - злокобна,
което влиза във ранимата душа
и човърка раната прободна,
направена от нашата съдба.
Самотата, като зла прокоба ...
В листопада от дни динамични
възхваляваме вчерашни мигове,
гоним вятър с платна безгранични
и пред нас - обетовани зидове.
Неприлично живееме, грешно. ...
Главата ме боли от тези думи.
Толкова грубо ми звучат,
някак си не на място ми стоят!
Но те са твои, не си ги взимай.
Най-силните, казвани от теб - ...
Във хватката безумна на порока
живееш бясно като за последно
и не усещаш как си се заробил
в оковите на навика си вреден.
И всеки ден, и всяка нощ си мислиш ...
Ти не... но ти...
Ти не разби сърцето ми, не го открадна,
не пожела със поглед да ме нараниш,
не влезе във душата ми със взлом, не я нападна,
но виж!!... от раните ми целия кървиш! ...
Един живот без мечти,
без копнежи,
живот на раздели,
моят живот, в който болката обгръщаше цялата ми същност.
Kак празно е моето сърце, чакаше само някой да го е грижа, ...
Имаше човек,
"здравей" с когото можех да си кажа винаги,
когато мрак сковеше делника ми труден...
Имаше човек,
към който мисъл устремявах в мигове, ...
Т И
Ти си мисълта, с която заспивам.
Ти си сънят, който сънувам с усмивка на уста!
Ти си сълзите солени по лицето ми!
Ти си Човекът, стигнал до сърцето ми, заслужил това място! ...
Човешкият живот е като пясъчен часовник
и няма на света съновник,
който всекиму да каже,
на сън или наяве конкретно да покаже,
кога и как това ще стане - ...
***
Aкo този миг поиска само свободата си
и реши да прелети над сините дървета,
над меките лица на замислени поети,
над всичките метафори, понятия, обятия, ...