На Станислав
Зима беше. Началото на февруари,
когато нещо в мене устремено бързаше.
Улиците пусти, заледени тротоарите,
злобно в нищета проскърцваха. ...
Открих те сред безброй души искрящи,
там, където знаех, че живее любовта
и тайно пих от чувствата скърбящи,
и плахо все надничах в твоя свят.
Заспивах с думите на твоето сърце - ...
Със теб ни свързват само разстояния
(по-близки сме, когато сме далеч).
Създадохме любов от отрицания
и, бързайки, напредвахме назад...
Не можехме да бъдем по-различни ...
Като писък искам да се врежа
надълбоко в твоя собствен мрак.
Като ужас ням да се оглеждам
в твойте ириси. До дъното им чак.
Като болка да прережа сетивата, ...
Не искам аз да свиквам със натруфения ден,
с безличните гримаси, отправени към мен.
Застинали усмивки със тъпашка суета
се опитват да изгонят красотата от света.
Аз вярвам тайно и потъвам в мрак, ...
Понякога така се случва във живота...
На нещото, което просто ти харесва,
съдбата се намесва с пръста си,
и зарове печели, душата ти обсебва.
Понякога открехва се съдбовната завеса... ...
Бих те изхвърлила като ненужна дреха,
но не мога!
Бих те съдрала на парчета, за да те унищожа!
И бих избърсала на кухнята паркета, в коридора пода,
а после коша за боклук ще възнаградя! ...
Съавторство L & M
- Мон шер, навън почти се е стъмнило,
безстрастна нощ разгъна своя плащ,
а аз се крия зад едно ветрило:
пазете тайната ми, като верен страж. ...
Красиво, нежно безумие,
потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи.
Самотно отчаяние, чакащо някой да го спаси.
Мило несъвършенство, скрито зад ъгъла. ...
Когато луната наплита пътеки
в душите самотни край морския бряг
и капки солени целуват нозете
на грешници, будни във нощния мрак.
Под звездния купол кръстосват се сенки ...