В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят, ...
Не говори! Думите ти няма да ме стоплят...
Замълчи! Залушай се как ридая и се моля...
Прегърни ме! А не - непрегърната да заспивам...
Люби ме! А не - недолюбена да умирам...
Пожелай ме! Тъй силно, както аз те желая... ...
Изгубих се - всяка клетка в мене изчезна;
разтворих се във времето и страстта си най-омразна!
Бог ще ми прости, аз на мене си - едва ли!
Ад ще ме гори, а очите за живот ще бъдат жадни.
Нозете си ще изгоря, ...
Как ми се иска да мога във теб да остана.
В някое ъгълче, скрито дори и за тебе.
Стъпвайки тихо, на пръсти по твоята памет,
да я разроша към себе си с кокален гребен.
В луд бяг да препусна по нея ...
*посветено на една поетеса (( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113745 ))
Знаеш ли, незнайна поетесо -
очите ми в очите ти горят.
А точно те - очите ми - къде са?
Някъде дали ще заблестят? ...
Капка по капка изтичаш сигурно по мен
от самоединство на... на хиляди отделни думи,
толкова неузнаваемо ще бъда променен -
остатъци с неизвестни рисуват образа ми.
И най-голямата от всичките е тя - ...
Светът се сви в черупката на орех
и стана някак непривично тх.
Когато си отиде, се помолих
сърцето ми да може да прости.
И да забрави как започна всичко – ...
С кървясали устни и с тежките думи
тази нощ идвам, за да спра тази нелепост!
Обичам те! Това е по-силно дори и от мен,
ала цялото ми тяло от твоята изневяра кърви!
Ето! Сега стоиш пред мен и гледаш ме с онзи поглед, ...
Не ме прегръщай! Невъзможно е
във хладните ти длани да се сгрея.
Помръкнало мълчание във китките
ме учи машинално да живея.
Не ме целувай! Нищо че ти стиска. ...
Последената ми мисъл е в слепоочието,
в барабана, спусъка и мерника,
не оставям тайни в многоточието,
под мен ще се подпише и неверника.
От мен ще останат следи, ...
Не вярвай, ако някой те обича;
не вярвай, ако някой те щади;
ще те преследва и ще те обрича,
когато слаб си, ще те победи.
И няма да протегне длан гореща ...
>>>> Писъците на откраднати сърца -
>>>> измъчвани, разкъсвани, оставени сами -
>>>> раздират мрака, търсят пак врата -
>>>> да избягат, да намерят своите души!
>>>> ...
Усещал ли си как вятърът дава криле,
водейки те без спир по горските пътеки,
щом слънце огрее твоето лице
и с пролетта се слееш навеки...
Усещаш ли как вятърът дава криле, ...
Луната освети с вълшебната си светлина
покритата с калдъръм уличка тясна.
Звездите се заслушаха в нежността
на идващата от ъгъла музика прекрасна.
Заглушаваше я безсмъртният дувар, ...
Ничие момче
Ти си връщаш - вече ничие момче -
и ти е студено, и самотно.
Сам - сред толкова момичета на колене,
сам - в самотната си поетична лодка. ...
Аз чаках те и ще те чакам пак,
в тоз живот ориста ми е такава.
Да достигна твоя жадуван бряг,
камшици плющят - съдба, не мога.
Аз чаках те и ще те чакам пак ...
Недей! Не докосвай с пръсти душата ми!
Не изгаряй ръцете ми с твойте ръце!
След теб се превръщам в хиляди атоми
и цялата ставам само сърце.
Недей да се губиш в очите ми, моля те! ...
Всяка вечер заспиваш до нея,
аз - прегърнала него с ръката...
Ти не дишаш. Аз рядко живея.
В роли влизаме, скрили лицата.
Не обичаме светлото в дните ...
Когато те няма, всичко става мъгла,
надеждата бледнее пред сълзите,
луната свети в мътните стъкла,
оглеждам я със страх в очите
бездушни и пресъхнали от болка, ...
Не вярвам вече в законите -
човешките, земните и небесните...
Коленете болят от дългото молене...
Тишината кърви от ангелски песни...
Отрекох и Нютон... И Дарвин... ...