Poesía de autores contemporáneos
Пусни ме... 🇧🇬
Невиждана, нечувана от никой,
пристига във съня ти босонога
и чувам тихо как я викаш,
но да я прогоня - аз не мога!... ...
Битка 🇧🇬
ти си ледена вода
и не зная, ако ме докоснеш,
ти ли ще ме изгасиш
или ще се изпариш? ...
Фатално привличане 🇧🇬
Ти ме застрелваш с пистолет,
аз имам нужда ти да ме издигнеш тук.
При ъгълът на твоите устни.
Към орбитата на твоите бедра. ...
Представи си ме... 🇧🇬
сияйна дъга,
цветна, красива,
магично омайна.
Арка вълшебна, ...
Напразна ли е жертвата Христова 🇧🇬
Великден е, Христос възкръсна,
изкупил греховете на земята.
Умрял в мъки нечовешки,
за да спаси на хората душата. ...
Моят живот нещастен 🇧🇬
Може би съдбата ме е орисала с тъга...!
Да страдам да се моля за късче щастие,
а то да ми бъде само като предястие!
Жалко, че животът ми не е като на другите деца. ...
Роза 🇧🇬
пада върху нажежените очи.
Там играеш слънчевата поза
върху напукани и стъклени мечти.
Роза - пълна с любов, ...
Раздвояване 🇧🇬
крещи ''Обичам те'',
разумът подтиска го с ''Мразя те''
и между тях цари
вечна война - ...
Самотник 🇧🇬
Някъде в пустиня непозната,
далеч от болка, радост и тъга,
броди призракът на самотата
и бавно завладява той света. ...
Понякога 🇧🇬
дори и гръмогласно да говоря.
И в тъмнината има светлина.
Животните понякога са хора.
Понякога от острота тъпея. ...
Първично 🇧🇬
еднопоклонна е,
единоидолно
потребна,
молитвено ...
Цветя 🇧🇬
как мило е, Боже, докосвам ги тихо, с финес...
Дар божествен, знам, от теб е всеки полски цвят,
и ухаен, пъстър е за нас този земен свят...
Апатия 🇧🇬
В ръцете ми свещта гори...
и нека ме запали...
От толкова любов се уморих -
от срещи, от раздели, от пожари! ...
Разлъка 🇧🇬
све магия сторва
та вселена се разцепва
и светът се пука
на вълшебствата поборник ...
Момичетата на Бургас 🇧🇬
въздигащи Бургас. От юноша съм влюбен във вкуса им!
Озъртат се. Ах, как бих искал да съм тяхната камбана -
под бавните им куполи невидимо да зазвучи гласът ми!
Прекрасни са бургаските момичета, а белите им ласки ...
Mонолог с Морето 🇧🇬
и я хвърлях срещу морските вълни,
а те във мен оставяха словата си -
така говорех аз със своите мъгли...
и раждах в себе си дъгите ...