Poesía de autores contemporáneos
Остани! 🇧🇬
Животът немислим без теб е и без твоята прегръдка.
Кой ще ме поучава и съвети ще реди. Кажи?
Слабост съм ти знам - твоята "мъничка" тръпка.
Не си отивай, че приказките кой ще ми разказва. ...
Пропилян живот 🇧🇬
Студени устни лекичко трептят.
Отиваш си - за мене туй е ясно
и сълзи в очите ти блестят...
Аз зная, че светът е мрачен, ...
Хайку 🇧🇬
са вратите на рая.
Пак те желая...
Символично 2 🇧🇬
Щом солта обезсолее
и Водата ще пресъхне,
любовта ще охладнее,
а полето ще заглъхне! ...
Душата ми умира 🇧🇬
само зa дa кaжa колко тe обичам.
Aкo можех дa сe движа, бих прекрачил мрака тих,
само зa дa ти покажа колко те обичам.
Но, уви... не мога! Умира моята душа, ...
За теб 🇧🇬
след дъжда на моите мечти
като дъга...
Да можех, бих откъснал
за теб аз всичките цветя... ...
В Нищото, което създаде за мен 🇧🇬
а ръцете ти трепереха в кръвта
на изтръгната обич,
светът се пропукваше под теб
и те изяждаше бавно, бавно, бавно, ...
Нима изгубих любовта? 🇧🇬
се скъса една струна,
а беше толкоз нежна песента.
И като метеор
отрони се ...
Въпроси 🇧🇬
и погреба старостта под тежка плоча?
Колко ценно е наследството,
ако клетвата не мога да положа?
Как се пенсионира младостта, ...
Умиране 🇧🇬
Всеки ден по мъничко умираме,
всеки час все нещо ни убива -
остър поглед и обида някаква,
евтина помия ни залива. ...
Привидно 🇧🇬
и още повече боли.
Защо повярвах на лъжите?
Защо не виждах, че през мене гледаш ти?
Привидно мислиш ти за мене, ...
Какво остава... 🇧🇬
който приключва със смъртта?
Спомени... портрети... тишина...
Изкривени от болка лица, сълзи, самота...
живот и след живота - пак смъртта! ...
... Само за миг... 🇧🇬
посинелите ми от студ ръце.
Иска ми се да ме докоснеш
само за миг, само за миг...
Иска ми се да усетя топлината ти ...
Вечна есен 🇧🇬
всички радват се на тази топлина,
а в мен се настанява есента
и студ сковава моята душа.
Не виждаш ли как треперя от студ, ...