* * *
С поклон към онези вОини, които не позволиха до ден днешен Европа
да говори на Индо-ирански (Персийски)...
Накрая на света превил коляно,
застанал съм като на старта, ...
Те, боговете, ме научиха...
Секундата е миг наслада.
В която вятърът съблича си одеждите.
Проклятие! От завист ще припадна,
че могат да го виждат даже слепите!... ...
Избягваш ме дори и във съня ми (Навярно Не понасяш разкаяние)
🇧🇬
Тогава ти си тръгна под дъжда,
а после ми изпрати писмо сладко -
"Обичам те и ти простих - Прекрасно е -
Прости ми ти - на добър час - със здраве!"
Но аз след месец пак при Теб довтасах - ...
Събраха се животните в гората
да вземат мерки - да спасят тревата.
Наредба за по-низшите растения
решиха да приемат, по стечение…
„Не наредба!" – каза стар бизон. ...
Бягай ти, защото приближавам
и цялата сега съм отмъщение.
Бури чертаят моя пагубен път
и знам за мен вече няма спасение.
Бягай, ала следите са още по мен ...
Студено добър
Уж казват, че погледът му е парещо слънце,
а щом го погледнах, видях само лед.
Уж казват, че усмивката му ще те затопли,
но когато се усмихна, стана по-студено. ...
А исках всичко да ти дам...
Със теб аз не исках да се разделя,
макар че заедно почти не сме били.
Дали ще мога да си го простя?
Дали сърцето ми ще го прости? ...
Не изглеждаш толкова уверен както преди.
Вече не можеш с нищо да ме повалиш.
Не знаеш коя съм аз сега,
не съм твоята сладка жертва,
онова заблудено момиче. ...
Татко Джузеппе нямаше пръст
в тази конструкция, сътворена от дядо ми -
вехто сако, среден ръст,
капела, от молците проядена.
Нашето лозе беше Голготата, ...
Луна... омайна и вълшебна,
която бдиш над всички ни в нощта.
Луна... така красива и неземна,
но защо си винаги сама?
Любовта ти невъзможна е, аз виждам. ...
Със сърцето си водата попивам,
водата закапала от небесния дом.
И тук сякаш нещо пристига и
праща капките в някакъв синхрон.
С тях една малка искрица пада ...
НЕЖНА УТЕХА
Стига сълзи и въздишки на униженията край,
с високо вдигната глава ще вървя към ЛЮБОВТА!
Към теб, любов, ще тръгна аз, с отворени обятия,
като вълна към залив тих, да срещна пристана спокоен. ...
Черна врана надвиснала е над душата,
а тя, горката, прикована е за стената
и сърцето малко, в гърдите скрито,
едва от страх тупти...
За една прегръдка мечтае то, ...
Покани ме на последен танц,
да върнем старата утеха...
Покани ме в твоят тих романс,
после всеки знае своята пътека...
В ритъм нежен да събудим сетивата... ...
Стремя се аз към разгадаване и опознаване
на своята душа, но ще ми позволи ли тя
да разгадая тайните на Вечността, скрити
под дебелия слой на забравата и пошлостта.
Лутаме се ние в измамността на материалността, ...