"Едно пораснало дете"
Помня времето, когато бяхме деца,
малки и весели и със чисти сърца.
Животът ни сега прсто ни завъртя
и вече няма усмивки по нашите лица. ...
Теменужените ти очи - безкрайна синева.
Доколко могат да са сини...
Безметежно синя синева - морето -
в тъга, и болка - непоносим копнеж,
остават в пъстротата на очите ми... ...
Опитах се да ти напиша нещо,
но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми болят от недовиждане,
вгледани във твоята следа.
Притворих ги, измъчих ги в сумрака, ...
В памет на Мариана Димитрова
Разглеждах те на тази малка снимка.
Усмихната. Доволна от живота си.
И само месеци след нея си потеглила.
В безкраен път потеглила си кротко. ...
Защото... където съм там във безкрая
пак тичам, безмълвно към прежна мечта,
повярвала - ще се срещнем най-накрая,
с теб, бездумна поема, без имена...
Защото... откъслек живот ли си, мрак ли, ...
След близост се усещат разстоянията,
които слепоочията помнят.
Забравих мисълта: да бъдем заедно.
За Рим остана моята порочност.
Не бях виновна, че съм Клеопатра - ...
Възседнал конче дървено,
потъвам сред полята с минзухар,
щастие, във времето захвърлено,
приседна под чардака стар.
А гарванът на електрическата жица, ...
без "дните МИ тъжно брои..."
и още, предлагам: " " и пак
Горката тя! Не осъзнава, че бавно ме убива
с тежките си, сплетени около мен коси...
Самотата живее до мен, ...
Не си отивай! Ще ми липсваш. Още остани...
Животът немислим без теб е и без твоята прегръдка.
Кой ще ме поучава и съвети ще реди. Кажи?
Слабост съм ти знам - твоята "мъничка" тръпка.
Не си отивай, че приказките кой ще ми разказва. ...
Умираш ти, очите ти загасват.
Студени устни лекичко трептят.
Отиваш си - за мене туй е ясно
и сълзи в очите ти блестят...
Аз зная, че светът е мрачен, ...
Ако можех да дишам, бих поел дълбоко дъх,
само зa дa кaжa колко тe обичам.
Aкo можех дa сe движа, бих прекрачил мрака тих,
само зa дa ти покажа колко те обичам.
Но, уви... не мога! Умира моята душа, ...
на В.
Добре дошла, моя стара обич - посърнала!!
Един от друг избягахме тогава. Помниш ли ?
Ти беше - уж щастливо - омъжена...
Аз пък имах нюх да разпалвам въглени... ...
В пясъчника ли зарови детството
и погреба старостта под тежка плоча?
Колко ценно е наследството,
ако клетвата не мога да положа?
Как се пенсионира младостта, ...
Когато с теб се запознах
и повярвах аз във любовта
знаех, че ще страдам аз,
но въпреки това повярвах на тази лъжа.
Заради това, което някога не можах да прекратя, ...
В прегръдките ти искам аз да бъда,
смутено да потрепвам пак
и думите ти нежни аз да слушам,
а не прохлада, страшен мрак.
В живота светъл грешки има. ...
Вярваше, че ще ме имаш без проблем.
Мислеше, че ти си слънцето във моя ден.
Думи, подредени смислово в куплет,
обещания, забравени преди да доживеят своя ред!
Нима това наричаш ти любов? ...
В един ден случайно те видях
и не беше трудно, а веднага осъзнах,
че си човекът именно за мен
във всеки мой светъл ден.
Но как да ти призная любовта, ...