Poesía de autores contemporáneos
Телефон 🇧🇬
Намалява се, на моменти дори се усилва!
Звън познат, да пее все ми се причува!
Това усещане все не спира!
Хванала със двете си ръце, ...
1117 🇧🇬
понякога не е достатъчно само да обичаш.
Животът е жесток към слабите,
понякога не е достатъчно само да съществуваш.
Животът, дори и толкова красив, ...
Коледа 🇧🇬
И бледи лапички, пробляскващи в тъмните недра.
А там, туптящо сам-самичко сърчицето скитащо да търси радостта,
вкопчено във бледки скитащи усмивки зад пошлите им злобни мисли,
искащо то простичко и мъничко, искащо да вярва в чудеса. ...
Още много ли остава 🇧🇬
че няма край тя.
Не виждам хора - само силуети,
не чувствам болка - вкочани се моята душа.
Стъпвам, без да оставам следи, ...
Пръстен за вярност 🇧🇬
за да мога в чудесата пак да вярвам!
Дай ми го, за да спре да боли
и любов и сладка болка да ти давам!
Нека пръстенът да има камък, ...
*** (дай ми свобода да прелетя...) 🇧🇬
над света и грижите си земни!
Да намеря мир и светлина,
красота за дните си да взема...
Да изпълня всички сетива ...
Едно чувство... 🇧🇬
целувки страстни, дъх горещ
и ласки опасни.
Ражда се нова любов
след залеза нов, ...
Така че, напиши друго стихотворение 🇧🇬
неиползвани за мен?
Обикновен ден, с посока неясна и тъмна.
Търпението, което сега се завърна,
вече се издига в мен ...
* * * 🇧🇬
в очите на другите.
Търсих приятели,
срещах само предатели.
Вярвах в другите, ...
Тръгвам пак да те търся 🇧🇬
Знам, че те няма - търсих те.
Сто пъти ходих до извора пеш.
Живата вода беше свършила...
В храма запалих последната свещ. ...
Пролетен букет през есента 🇧🇬
от вятъра гонени;
есенни клони сънуват,
в детството връщат ме спомени.
Празната пейка на двора, ...
На един моряк 🇧🇬
когато, майко, при тебе блуден се завръщах,
глава опрял виновно в твоите гърди,
че и татко го е сполетяла участ същата.
Моряк заминал, по корабите скитал. ...
По друма 🇧🇬
с белите си цветове,
нещо в мен тежи като олово,
напада ме, ранява ме, краде.
Притихнала вървя по друма ...
Тънкострунно те изплаках... 🇧🇬
Тънкострунно те изплаках с белосребрени сълзи
и на вятъра в безумство звезден стих шептях!
Нарисувах път, посипан с неразлистени мечти...
Колко пъти се препънах! Да премина... не успях! ...
Ех, живота 🇧🇬
и възрастен.
Жена съм
и момиче малко и невинно,
същевременно. ...
Подарък! 🇧🇬
заспалата, замръзнала земя.
Шейна с децата плува
и се къпе във снега!
Усмивки хиляди красиви, ...
За поета и душата 🇧🇬
е все едно да късаш с яд китарни струни,
които ще проплакват към небето
и ще ехтят в куплетните му думи...
От резонанса вятър ще повее, ...
Отивай си 🇧🇬
Отивай си, нали затова дойде,
за да си тръгнеш просто някой ден.
След всеки край остава малко гняв,
затворена врата, без смисъл думи. ...