Там, където слънцето залязваше на изток...
Сред хълмове величествени и неземни,
във тайнствени, забравени земи,
където и да минат сто години,
то нищо няма да се промени. ...
Не искам да заспя. Сънят е страшен,
защото ме затрупва с красота.
Усмихва се и дърпа спусък прашен,
уцели пак - кърви реалността.
Не искам да заспя. Сънят е зрънце, ...
Кървав ли е моят спомен... питаш?
Кървав ли?!... - Безкръвна съм; отвътре!
Искаш да събудиш в мен живота
на отминали отдавна, в шепоти неща.
Няма да се върна на Голгота... ...
Наредих ви на релсата, да.
И след малко ще мине влакът.
Крайниците ви здраво пристегнати,
а той идва и колелата се чуват как тракат.
Гледате ме отчаяно, ...
ЕДНО е крехкото, човешкото сърце.
ДВЕ - душите ни, но слети във едно.
ТРИ - сърце, душа и чувства, взети заедно.
ЧЕТИРИ са половинките, преплетени в кълбо.
ПЕТ (и много повече) - целувки от любов. ...
Тя е там, някъде в мрака,
тя е там, стои и ме чака,
сълзите се ронят ден подир ден,
но не потушават тъгата във мен.
Знам, че някога ще дойде мигът, ...
Познаваш ли ме? Аз съм онзи вирус,
за който само Адът е лечение.
Аз идвам като знак. Преди умиране.
Пълзя като некроза в твойте вени.
Аз идвам остро. Като аутопсия. ...
С теб се срещнахме случайно и влюбихме се двама,
пожелахме да сме заедно и да не срещнем повече измама.
Повярвах аз във твойте малки блестящи очи
и се отдадох изцяло на това, което и в двама ни гори.
Обичам те, мили, вярвам във теб, ...
Уморени криле
Устремена в небесата да лети,
копняла за небесни синкави простори,
птичка мъничка и бяла пред мен сега стои
със сетни сили преди очите да затвори. ...
Как искам да те докосна, но вятърът ме спира.
Притиска ме до себе си.
Къде си ти, мое стъклено видение.
Балконът ми замръзна от мисли за теб, а ти си бил близо до мен.
Обръщам се, всичко е снежно... ...
И болката, потекла от очите
на едри зрели капки премълчавано...
И вярата, забита във петите,
по пътя пак бодящо преповтаряна...
И тихото, втечняващо безсилие, ...
Добър вечер, Любов, добър вечер...
Да не би да обърка вратата?
Но, разбира се... Влез... Не, не пречиш.
Да, сама съм... картинка позната.
Все съм същата, да? Нямаш грешка. ...
Понеделник – така те наричах аз,
за мене нямаше име дори…
Мечтаех след време да има “НАС”,
но нищо не стана, и двамата останахме сами…
Вторник – наричах всеки друг, ...
Някога някъде мъж срещна жена,
красива и нежна като роза бе тя.
Влюби се силно, така отведнъж
и даже забрави, че го има светът.
Силна, красива беше тази любов, ...
Не съм от там. Не искай да ме имаш,
не съм от росните поля,
които с красотата си връхлиташ
и скубеш всичко с ледена ръка.
Не съм от там. Дори не ме поглеждай, ...
Кажи ми, моя малка звездице,
оттук... нататък... накъде да вървя?
Обърках пътя си, изгорих мостовете,
а искам да се върна сега.
Покажи ми, моя малка звездице! ...
Искам да ме прегръщаш и да съм въздух за теб
и аз искам да те прегръщам… Много!
Не знаеш колко много те обичах,
дори тогава, в онзи ден когато…
… към себе си обратно се затичах… ...