Прибрах се, тя беше "взела" вана,
облечена ме чакаше и пушеше цигара...
А, тя ли?! - Казваше се Анна,
може ли човек да я забрави.
Обичах я всецяло и навеки, ...
Мали, ша са мре ут смях със мойта кака.
Некуй бържи има ли да й пумогни?
Кату индианка тя на тоз конфютър трака,
идноту кину ни мои да си пусни!
Пулучава сякакви сигнали и супщения - ...
Лампата угасна и свещта догаря.
Ангелът си легна. В мрака ме остави.
Сърцето спира - душата умира.
Надеждата с нея - прегърнати към безкрая.
Спомени се ронят като листопада. ...
Светулки в мрака - две очи
проблясват в тръпнещо очакване,
говорят вместо теб, а ти мълчиш...
не би признал ми всичко, както те.
Ти обич без да искаш ми разкри, ...
Не съм любов, която прецъфтява,
не мога да угасна като изгоряла крушка,
не съм и огън, който догорява,
непокорна, като ледена вихрушка.
Не мога да живея зад решетки, ...
Разкъсваха плътта ми думи злобни,
разпръсваха душата на парчета.
И тегнеха у мене като някаква прокоба -
дори смъртта така не би била удобна -
по-скоро - някаква изгода. ...
Животът ни протекъл е различно,
но двама под небесния покров
сме търсили красивото във всичко,
копнеещи за истинска Любов.
Вървели сме по успоредни прави... ...
На вечерта шумоляха крилата.
Навремето вятърът с тях избяга.
Кой ще ни припомни за красотата
и как тя с мъжката сълза се спряга!
А искам аз навреме да възкръсвам, ...
Идва Коледа! Милост за живите,
останали само с едното достойнство.
Идва Коледа! Търсят ли милост
онези, които нямат нищо. И злоба
дори не вирее във техните сънища. ...
И пак затварят се едва проглеждащи очи,
и пак- отдават се на тъмнината.
И сила, и желание, и вяра, тлеят и изстиват
без животворните лъчи, без допира със красотата.
Отново студ скова искрата, ...
Не обитавам в задимени кафенета,
където въздуха едва достига...
Птица съм... И плувам във небето!...
Все те търся и не те намирам...
А как мечтаех да се преоткрием, ...
И тази нощ избяга с подъл кикот
и тръгвам бавно по алеята във парка.
В сакото ми, пропито с джаз и бира,
поклащат се лениво раменете ми.
А дъх на сутрин дръзко ме докосва, ...
Усмивка ще дам
и когато имам и когато нямам!
Усмивки безброй и с тръпчинки, и без;
и звучни, и тихи; и смели, и плахи!
Нежни или дори безскрупулно нагли! ...
Какви приятелки добри бяхме
и колко болки и радости преживяхме.
Помниш ли старото, отминало за теб време,
в което заедно на висок глас се смяхме,
плачехме, танцувахме и се забавлявахме? ...
Тази вечер е наша и последна е тя,
обеднели, мечтите помнят само тъга.
Паля свещ в тъмнината, само тя ни дели
и във пламъка чезнат всички минали дни...
А когато свещта догори ...
Плачи, поплачи, гмурни се до дъно
в тъгата си отпусни се, опознай я до край,
в листата рисувай я с капки жалеещи,
образа и, ако можеш, в изкуство създай.
Плачът ти студен ще измие дерзаещ ...
Помниш ли нашто пътуване
с първите розови лъчи на утрото,
през ширните златни поляни,
с летящите къснолетни мъхове?
Помниш ли топлият бриз как посрещна ни, ...
Губят смисъл усилия, думи, копнежи,
щом те няма до мене, се взривява светът...
И във Нищото дълго с надежда се вглеждам
и очите ми искат да те отрекат.
И ненужните ласки от ръцете измивам, ...
Живея самотно, пред мен е гората.
Със мене са всички и пак съм сама.
Към мен са отправени толкова погледи,
и въпреки всичко, аз пак съм сама.
Над мене звездите намигат унесени, ...
Дивият лес днес пак с въздишка разказва
легенда красива за птиче незнайно,
загинало кротко във тиха забрава
за любов свята, това чувство омайно.
Живяло то в радост, безгрижност, ...
Вървял ли си по вълчите пътеки на луната,
в омагьосания свят на зимата?
Шептял ли си по стъпките на изгрева,
отвлякъл слънцето, докато спи?
Летял ли си през сънища на времето, ...