Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

нашата история 🇧🇬

Да раняваш е по-лесно, отколкото да плачеш,
да предаваш и просто напред да продължиш да крачиш.
Усетих го, това е номер лесен,
но ти ме нарани по начин тъй нечестен...
Обичал си ме бил, не можел си без мен, ...

butterflie

Poesía

2007-09-19T14:50:31+03:00 867 1

ще ти върна... 🇧🇬

Ще ти върна за всяка обида,
за всеки миг самота,
ще те прегърна и ще си отида,
за да платиш свойта вина.
Ще ти върна сълзите, ...

butterflie

Poesía

2007-09-19T14:48:34+03:00 863 3

Жестоко бреме 🇧🇬

Нося те в сърцето като рана,
чиято кръв не мога да отмия
и любовта си давам във замяна
спомените свои да изтрия.
Нося те в душата като камък, ...

anubhis

Poesía

2007-09-19T14:45:50+03:00 1.2K 14

Ако 🇧🇬

Ако си тръгнеш първи, затвори вратата
на спомените наши и я заключи.
Така ще можем да си разделим вината
и след раздялата по-малко ще горчи.
Ако си тръгна първа, аз ти обещавам ...

anubhis

Poesía

2007-09-19T14:44:57+03:00 1.2K 13

Носталгия 🇧🇬

Вали дъждът и тази вечер.
Приспивна песен той реди,
навява тъжни мисли в мен
загубени безброй мечти.
Стоя във стаята самичка, ...

аннавлад

Poesía

2007-09-19T14:43:57+03:00 647 2

Някой ден ще си тръгна 🇧🇬

Някой ден ще си отида...
Ще остане след мен пустиня,
ще гори тревата...
и ще търсиш отчаян вода.
Някой ден просто така ще си тръгна ...

аннавлад

Poesía

2007-09-19T14:42:52+03:00 805 1

Девет седмици и половина 🇧🇬

Девет седмици и половина
отдавна са минали...
Тогава е умряла любовта ни.
Тогава всичко е загинало,
останала е само пепелта.

аннавлад

Poesía

2007-09-19T14:42:31+03:00 773 4

Обади се пак 🇧🇬

Телефонът звъна, дали не беше ти,
гласът от другата страна мълчи.
И затвори, без да чуя звук,
щом разбра навярно, че съм тук.
Гласът мълчеше и не разбрах ...

jinjifilota

Poesía

2007-09-19T14:40:28+03:00 833 1 4

Пиятели 🇧🇬

Не знам дали вие,
или аз направих
животът ми да гние
и от всичко се отказах.
Не знам дали отново ...

jinjifilota

Poesía

2007-09-19T14:39:11+03:00 606 1

Чакам те 🇧🇬

Часовникът бавно тиктака, а може би спря,
аз чакам самотна в мрака твойта кола.
Телефонът мълчи, аз вече не чувам,
унасям се бавно и те сънувам.
Капки дъжд нарушават ми тишината, ...

jinjifilota

Poesía

2007-09-19T14:37:14+03:00 761 3

НОСТАЛГИЧНО 🇧🇬

Носталгично тъпчат ветровете
загорелите от лятото листа.
Носталгично свърши наш'то време
в крайната отсечка на дъжда.
Носталгично не можа да ме обикнеш, ...

blueberry

Poesía

2007-09-19T14:36:08+03:00 811 12

* * * 🇧🇬

Луната поглежда ме любовно
и нежни думи ми мълви.
В любов обрича ми се безусловно,
да и вярвам ли, кажи ?
Но защо ли да я лъжа, ...

PLAMEN4ETYy

Poesía

2007-09-19T14:35:29+03:00 631 3

Затварям последната страница 🇧🇬

Пречупвах на живота коленете, падах, ставах, блъсках се в стени.Миналото често си забравях,издигах се и пак се приземих.
Със нежни пръсти плетох си лъжите,воал от троскот в дните си посях.Забравях, че съм дама, че съм нужна,по кръчмите с ,,приятелките'' пях!
А ти... като добрият, странен чичкосе гри ...

Aneta_kz

Poesía

2007-09-19T14:32:03+03:00 953 22

Защото, аз съм вятър! 🇧🇬

Защото аз съм вятър!
Посоките ми са безмълвия.
Но ти не ме разбра,
нима си мислиш, че ще моля.
Не моли вятърът любов. ...

Djein_Ear

Poesía

2007-09-19T14:30:34+03:00 1.4K 21

Тръгвай си 🇧🇬

Тръгвай си
Тръгвай си, разбрах всичко,
сгреших и то не малко.
Тръгвай си, не заслужавам да си тук
и да даряваш сърцето ми само със студ. ...

plu6enata

Poesía

2007-09-19T14:26:00+03:00 951 1

Пустите плажове 🇧🇬

Когато сезонът на лятото
своя кратък път докрай извърви
и ни грабне есента - златната,
в люлка от пожълтели треви,
остават опустелите плажове, ...

Fabiana

Poesía

2007-09-19T14:21:23+03:00 725 10

Споделеност 🇧🇬

(на Мая)
Притискам те тревожно в мислите,
смутено те сънувам през нощта,
във тишина унесена прелиствам те,
говоря ти горещо в радостта. ...

i2na

Poesía

2007-09-19T11:38:01+03:00 835 18

Пътища 🇧🇬

Всички пътища
водят към Рим.
Пак пътувам,
а времето - спряло.
Ирония. ...

hixxtam

Poesía

2007-09-19T11:35:20+03:00 818 12

Приятелю неверен 🇧🇬

Не бях ужилена от скорпион,
а от теб, приятелю неверен,
като ездач на непокорен кон,
не бе какъв да е, а черен.
В плътта кърви отровно жило, ...

Елишка

Poesía

2007-09-19T11:35:03+03:00 922 13

Удобна философия 🇧🇬

Удобна философия
Упрекват ме, че леко живея...
в същността на нещата не вниквам,
над проблемите просто се рея
и на лесното, лесно привиквам. ...

dickinson

Poesía

2007-09-19T11:12:10+03:00 662 6

Укор от упор 🇧🇬

Краищата – в две ръце,
но юздите не печелят
преднината пред нозе,
предпочели да не теглят
мъката на неуспелия. ...

Tomad

Poesía

2007-09-19T11:11:39+03:00 1K 5

Откровение 🇧🇬

На Диана
Съзнавам, че избрах
да страдам.
Ще плавам, или
ще пропадам. ...

Tomad

Poesía

2007-09-19T11:11:03+03:00 1.1K 12

Наследство 🇧🇬

Наследство
1. Бродски
“А тези хора живеят на земята. Нямат нищо друго. И за тях това е истинска мъка. Не само мъка – те нямат никакъв изход. В града няма да ги пуснат, а и да ги пуснат, какво ще правят те там? И какво им остава? Ето защо те и пият, и се пропиват, и се бият, и се колят. Тоест просто ...

stln

Poesía

2007-09-19T11:09:39+03:00 662 3

? ? ?... 🇧🇬

Във шкафа със въпросите без отговор,
прибавих нов, зададен шепнешком -
Защо успяват, Господи, все лошите?
Защо?
Защо лъжата винаги печели? ...

Довереница

Poesía

2007-09-19T11:07:31+03:00 800 19

Уличница 🇧🇬

Уличница
Стоиш на тротоара – сянка бледа,
маскирана със грим жена,
цинизмите, надраскани със креда,
те бройкат от отсрещната стена. ...

Светлан

Poesía

2007-09-19T11:05:14+03:00 1.3K 15

Не се страхувай 🇧🇬

Не се страхувай -
болката е зАлог за живота.
Сега,
след прИстъпа нечакан,
седни край кръглата самотна маса ...

galjamin

Poesía

2007-09-19T11:03:36+03:00 1.2K 10

Тя и Той... но не това, което си мислите_2 ;) 🇧🇬

Той:
-Добро да е утрото ти!!!
И много прекрасен деня!!!
Тя:
След тези прекрасни слова, ...

detdim

Poesía

2007-09-19T11:02:30+03:00 817 6

На кутийката в ръцете 🇧🇬

На кутийката
в ръцете
отвъд спомена,
дървените кутийки,
помен и спомен ...

Addien

Poesía

2007-09-19T10:56:57+03:00 1K 2

Цветя в любовта 🇧🇬

Цветя в любовта
Вървим през полята,
държиш ме за ръка,
край нас шумят житата
и полските цветя. ...

димитрова

Poesía

2007-09-19T09:26:54+03:00 699 3

Какво съм аз? 🇧🇬

КАКВО СЪМ АЗ ?
Не съм ли пясъка в морето,
играещ с морските вълни?
Обливан нежно, или пък гневно,
той все омайно си блести. ...

Магинка

Poesía

2007-09-19T09:26:39+03:00 1.3K 13

Дали съм някога била 🇧🇬

Дали съм някога била
на този свят, под този свод огромен
във друг живот, във други времена,
та спомням си го тъй подробен
със всеки лъч, в косите затрептял, ...

LYCKI

Poesía

2007-09-19T09:19:12+03:00 751 5

Морска светлина 🇧🇬

Седим със Янтрия на мляко с чай
в тих ресторант в Бургаският им залив.
Oт мен е млякото. От нея чая,
вълните, чайките и бризът даже.
Но всичко е надиплила така, ...

весна

Poesía

2007-09-19T09:18:04+03:00 1K 13

Опит за хайку 🇧🇬

Парченца луна.
Отражение на залез.
Сглобих си слънце.
***
Пушек от комин ...

without_a_definition

Poesía

2007-09-19T09:17:04+03:00 653 6

Не мога да спра да мисля... 🇧🇬

Не мога да спра да мисля
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата, ...

blackberry

Poesía

2007-09-19T08:36:01+03:00 964 9

Ново 20 :) 🇧🇬

Пак излезе с ново двайсе,
хвърли бомба с закъснител.
Само че не съм на седемнайсе,
като видя бомба, ставам запалител.
Стой сега, та гледай мача, ...

Елишка

Poesía

2007-09-19T08:35:31+03:00 829 13

Възбуда 🇧🇬

27 03 2007
Възбудата извира на талази
и стеле се в света около мен,
но твойто безразличие ме пази
със огън, безнадеждно угасен. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-19T08:34:53+03:00 1.4K 7

Смърт 🇧🇬

Защо толкоз кратък е животът,
защо умира всекиго от нас,
СМЪРТА злокобна всеки ще посрещне,
с усмивка мрачна там, на своя праг!
Милиони хора са умрели, ...

Лапето

Poesía

2007-09-19T08:33:55+03:00 1.2K 4

Жажда 🇧🇬

24. 07. 2007 г.
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях.
Гледам те право в очите
и изобщо не ме е страх. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-19T08:33:54+03:00 598 3

Красотата на една любов 🇧🇬

1.08.2007 г.
Дъждът вали и гали вечерта
с приятно хладна, тайнствена ръка.
Небето, всеотдайно като тебе,
усмихва се от горе и ме гледа. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-19T08:33:01+03:00 803 5

Наесен орехите чупят ги с молитва 🇧🇬

И днес ме имаш като на празник -
различната добра.
(най-вече малка)
С години молиш ме да спра,
да пиша, ...

Кiara

Poesía

2007-09-19T08:32:07+03:00 794 10