На братовчед ми Йордан който само преди няколко часа сложи край на живота си!...А още нямаше тридесет години...
Все още не мога да повярвам!
В осемнадесет и тридесет днес
си взехме довиждане, а после,после ужасно е...
за последно било е нашето виждане.... ...
Вълните ме догониха за миг и сякаш
успяха да целунат стъпалата забързани...
Аз знам, че на нашето място ме чакаш,
сред пясъци от обич двама сме свързани!
Солена целувка почти ме гали, ...
Една чайка, един фар, една вълна и едно море.
Една мида, една ръка на момиче, и едно момче.
Една сянка, един дух, едно слънце и една луна.
Сбъдват се един спомен, един сън и една стара мечта.
Пак, те се гонят със вятъра, живи и пъстри, ...
Когато думите надскочат свойта същност
и въздухът изхълца от ридание,
и неизказаното оживее
в горещата сърцевина на звуците,
когато чувствата надраснат всичко плътско, ...
Небето се разля задето вчера
довиждане си взеха Откровенци...
Раздели то не можеше да гледа
затуй изля печалните си менци.
А спомените дълго ще ги парят ...
Защо когато се загледам в празнината,виждам твоето лице?
Защо когато искам просто да не мисля,чувам твоя глас?
Защо когато някой ме погледне,вижда теб в моите очи?
Коя си ти?
И от къде си? ...
Самотна вечер. Гларуси крещят.Самотни, бели чайките пригласят.В безбрежно ярко синьото небе,след облаците леко се понасят!
Пъстрее залеза. Небето ослепя.Луната стария си път намира.Слънцето си тръгва за дома-(девица в манастира се прибира)!
Край пясъчната фигура на плажаразмиват се в самотност две с ...
Порасна моето момиче - довчера ходеше едва,
а днес опитва се да тича и не със мама, а сама.
Шишето си държи в ръчичка, а в другата - какво да е...
Порасна мойта дъщеричка и не е бебе, а дете.
Усмихва ми се закачливо и хуква весело напред. ...
Внимание!Обръщам се към цялата ни нация,
че ние нуждаем се от много дипломация!
Не се насочвайте тъй масово към емиграция,
заедно по-силни сме срещу държавната деградация!
Не прекрачвай прага на нощта ми.
Връщането става невъзможно.
Ще боли по дланите страстта ми
и по залез все ще те тревожи.
И не казвай, че не си разбирал, ...
Лятото стели звезди по земята.
Нощни дантели разплитат прохлада.
Тиха безбрежност плисва в косата,
мила умора в снагата ми млада.
Малките сладко похъркват в леглата. ...
Ти никога не би узнал съдба така злощастна,
тя в твоя беден разум е бледа и неясна.
Той трябваше да тегли каретата на ада
и бичове над него кънтяха без пощада.
Сърцето му увито бе в увяхнали листа, ...
Губя време и пространство.
Птица омагьосана ли станах!?
Все към някоя звезда ме тегли взора!
Или арфа ме люлее с лек ветрец!?
От очите черни, плам гори ме в страстен танц! ...
Не винете във мене тъгата,
щом щастие пътят ви следва.
Не винете във мене тъгата,
щом щастие аз не преследвам.
Не винете във никой изстрадал тъгата. ...
Т и дойде, с първия полъх на лятото,
с гласа, на стар познайник,
на смелите криле на ятото,
които бяха и предвестник и издайник!
Ти дойде, завесата повдигна, ...
СЪЗНАВАШ ЛИ?
Съзнаваш ли какво ми причиняваш,
о,ти, невидим образ във студени дни?
Ти знаеш моя свят да управляваш,
макар и със неискани от теб злини. ...
Сърце разумно,ум чувствителен-
каква желана комбинация!
Да я достигнем често борим се с грация
но постигането й си е цяла сензация!
Не допуска тя и грам фалшификация, ...