Poesía de autores contemporáneos
На ръба на лудостта 🇧🇬
с безброй врати,
но ключът един е
не за тях, а за душата ми.
Отпаднала, умираща ...
ПАК ЛИ? О, ПАК... 🇧🇬
И вижда се във всяка част от моето тяло.
Сълзите попиват във моето сърце.
И го карат да блъска, само, полудяло.
Лудостта се преплита със моето "аз". ...
Отмъщение 🇧🇬
ръцете треперят, готови за унищожение.
Да запазя самообладание - единствената ми молба,
мечтая да изпитам истинското удовлетворение.
Добра ли? Не! Вече съм злодей! ...
При морето 🇧🇬
И в неговия скут ще притихна смирено.
После дълго ще си бъбрим
като стари приятели, верни.
Гледам в сумрака, притихнала, ...
... 🇧🇬
за нещо много интересно,
че все пак идва онзи вечния покой,
предполагам, че ти е известно.
И тези мисли все напират, ...
Странник 🇧🇬
сърцето ми те долови,
нечакан гостенин от дни избелели,
секундите притихнало са спрели...
Погали косите ми с очи ...
Очи като море 🇧🇬
ти търсеше кристалната луна
и окован в тъга полусънна,
замръзваше в снега...
Орисан си да гледаш в криво огледало ...
Tака ми поднесе светът 🇧🇬
Защо причиних си самичка това?
Изгубих се във времето - изящно, изкусно,
но безсмислено без твойта топлина.
Заключих и времето - спрях го завинаги, ...
Ти казваш ми... 🇧🇬
"Иди при друг. Ще се радвам!"
И с к а ш някой друг
да погали косите ми,
да изопне страстта върху мене? ...
ГРАДЪТ 🇧🇬
Градът заспива уморен,
от тласъка на моите стенания.
Желанието - кървав цвят,
усещам твоите трептения! ...
Любов 🇧🇬
моето сърце се бори със тъгата.
И след всяка загуба бавно стичат ми се сълзите.
Наранен е техния тънък слух от тишината,
но не ме интересува и колко осакатени са им душите. ...
Искреност на кристали 🇧🇬
И заваля искреност на кристали...
Пурпурен мой Питър,
Не тъжи!
Кой изтръгна крилете ти, Питър, ...