Колко дълъг път до тук извървях
и колко ли още остава?!...
Асфалтиран, павиран, дори разкопан,
а понякога аз го прокарвам.
Колко крайпътни срещи случайни, ...
Пак нощ е, не мигат звездици в небето,
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...
Немилостиво, слънцето пече.
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...
Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
Лилавата луна по хълма слиза
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.
Сновем – изгубени и без посока ...
Усмихвай се, дори когато ти се плаче.
Усмихвай се, дори когато ти горчи.
Усмивка на лицето ти да грее
във най-щастливите, но и в най-мрачните ти дни.
Усмивката отваря ти вратата ...
Това е всъщност есента, това е –
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято – ...
2020 Румяна Славова
Сабуждам са сабахлян... пугрузняла!
Въх, ми ся како ши прая!?
Ду фчера бях у селу убавица първа.
Нощеска красутата пу терлици са изсули ...
Така и не разбра кога си е отишла,
размил е стъпките дъждът,
а вятърът е заглушил въздишките.
Така и не разбра защо си е отишла,
когато гордостта премина в празнота ...
Октомври е, ухание на печени кестени,
с окъпани улици, пъстри килими,
забързани хора в шлифери есенни,
зад чадърите погледи необозрими.
Оголелите вейки свенливо припяват. ...
Дъждът отчаяно над мен вали,
опитвам се от него да се скрия.
Пробождат капките като стрели,
а трябваше да са благословия.
Къде остана звънкият му глас, ...
Апел
По мотиви от филма "Двама мъже в града"
В главните роли: Жан Габен и Ален Делон
Очите ми са пълни с тъга и надежда,
защото винаги честните страдат. ...
Във клонките крехки на нашто дръвче,
гнезденце си спряташе птиченце малко
и леко размърдвайки всяко цветче,
гнездеше и пееше сладко.
Излиташе бързо нанякъде то, ...
... дувари с вкопчени бръшляни, егреци с ялови кози,
със мокри от дъжда сукмани по хълма есента пълзи,
седя под кривите си круши – и в сумрачната мърчина
селцето – стихнало, се гуши в две педи ледена слана,
ни кончето пръхти във дама, в зори – със третия петел, ...
Целуват ни юдите с щедри усти,
приспиват душите ни дяволи.
В очите ни бъдеще светло блести –
каквото не сме се надявали.
Дарената риза за луди е пак, ...
Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...
Тунел, а всъщност... арка над вратата.
Обръщам се да те потърся някъде извътре,
но е дълбоко. Дълго, като мрак,
от който няма никакво измъкване...
И се повивам с мъка напосоки, ...