Poesía de autores contemporáneos
Оставял ли си лампата да свети 🇧🇬
Но не защото чакаш на вратата да се звънне...
А просто ей така, да я прогониш надалече
тъмата непрогледна, дето вътре в теб и вън е?
Оставял ли си лампата да свети без да искаш, ...
Аплаузи за хаоса 🇧🇬
Отминалите мигове надежда
Весла на лодки непробудно спят –
Единствена посока към копнежност
Шумят листа на цъфнали липи ...
Препъване 🇧🇬
разхвърляни безредно пред вратата.
Разсипах си куплетите и буквите,
безизразно течеше си нататък.
Възпяват го и верни, и неверници, ...
Мое слънчево лято 🇧🇬
в бутилка от теб си събирам
две - три шепи от топлия пясък,
тих полъх на морето от бриза.
Няколко миди, морски звездички, ...
Стихове в картини 🇧🇬
и моята болка усеща се в рими.
Излизат направо от моята душа,
душата на дете и по детски ранима.
Перото ми се превръща в оръжие тогаз ...
И се чувствам желана и жива 🇧🇬
мъркащ залез отърка се в мен
и с ноктенца в небето издраска
влюбен уж стих с отенък червен.
Пламна в пурпурно мигом Балкана, ...
По-силна! 🇧🇬
в гнева си слаба и ранена...
Сякаш сълзата ми
отново се стича солена!
Сърцето ми камък, ...
Късно вечерта 🇧🇬
когато пада плавно мрака,
обичам тази тишина,
която само мене чака.
Тогава идват образи – ...
Скоба с точка-запетая 🇧🇬
Хората сме само фон в дигиталните си тръпки.
Властва двойният стандарт - хем навън, пък пред екрана.
Всичко идва а ла карт, но цената е голяма.
С толкоз Интернет на екс лампичките светват в жълто! ...
Легенда за Енювден 🇧🇬
за стар обичай по тракийска земя,
с който до днес в най-летния ден
с „Еньова буля” се прави кадем.
Било е отдавна. До Тунжа река ...
Баба Яга 🇧🇬
по пътечката позната.
Изведнъж чух - някой пъшка,
под дърветата се тръшка.
Гледам, баба Яга ...
Сърцето ми е твое, живот! 🇧🇬
над него са майка и любови,
че нямам власт над него, даже аз,
а аз понякога съм тъй отровена.
Пронизваха го бурни ветрове ...
Навярно е съдба 🇧🇬
дарен със красота,
Без него аз не мога,
не мога без мечта.
В очите му красиви ...
В очакване 🇧🇬
И как ли бих могъл? Та Ти си краят!
Един двубой със Теб сега неравен
повел съм, ала изхода не зная...
Но и какво пък, някой ден ли, нощ ли ...
Поглед напред 🇧🇬
са винаги с нас.
Спомен –
и сълзи,
и веселие, ...
Направи като мен 🇧🇬
защото искам с тебе да летя.
Ще ме боли, но няма да треперя
когато следвам своята мечта.
Въпреки житейските патрони ...
Какво ли? 🇧🇬
нищо не намерих, нищо не спечелих,
нищо не познах.
Тялото ми бе обгърнато от рани,
душата скована бе от плач и мрак. ...
Послание 🇧🇬
за живота на хората, за любовта.
Тях аз на мойте българи дарувам,
излезли са направо от моята душа.
И раждат се под перото ми творби, ...
Между пролетта и зимата 🇧🇬
в началото е крехка.
После като минзухар
сама пробива преспите.
Бързайки да порасне, ...