Poesía de autores contemporáneos
Момчилград 🇧🇬
В градчето малко
южно слънце грее
и пари жарко,
ветрец не вее... ...
Роса 🇧🇬
се слее със пътника
и ведно паднат от листото,
тогава започва пътят
да се движи заедно с теб. ...
Неродена мечта 🇧🇬
за слънчице мило със златни коси,
в рокличка сладка с къдрички по нея,
с дълбоки, невинни сини очи.
Ние мечтаехме с тебе ...
Живот спектакъл 🇧🇬
на сцената на нашия живот
Един те мрази друг пък теб е чакал
И всички теглим общия хомот..
Накрая всички се явяваме пред жури, ...
Светлината 🇧🇬
не защото чакам на вратата да се звънне...
да виждам светлината как бродира гоблен
с конци от мисли, преди вън да съмне.
А лампата ми често свети без да искам, ...
И 🇧🇬
не избираме.
Дрехите -
просто ги носим.
И онези, които ...
По следите на дните - Втора част 🇧🇬
От искрата на детския блян,
светлината беляза ми дните,
че да съм от мечти обладан,
да летя, с мисълта, сред звездите. ...
Спомен за един празник 🇧🇬
а другите двама танцуваха.
Гореше свещта на масата. Смеехме се.
Цигарите в мрака димяха и се целувахме...
Едната ти ръка-гореща на бедрото ми. ...
Изкуството на Дявола 🇧🇬
На гърдите си.
Сърце, създадено от морска пяна.
И го затвори в огледалото.
После ме погълна. ...
Равновесие 🇧🇬
на своето
ежедневие...
Тук и сега,
се превръща ...
Червената искра на самотата 🇧🇬
запали пространството точно пред мен,
пропила през кожата, чак до душата,
и я остави на пепел във плен.
Със тъжни акорди проплака пияно, ...
Учителката 🇧🇬
весела,игрива,
на двора се завтече
и на петлъо рече :
- Ей там,под хамбара ...
Измисли някой любовта 🇧🇬
за празните надежди,
за сънищата без мечти,
за гарите без спирки,
за лудостта и любовта, ...
... не свърши ли платното... 🇧🇬
По краищата му - ширити...
А Пролетта е недокосната...
Пролетта свири...
Душата ми плаче... Топи се... ...
Умните глави са рекли 🇧🇬
С човешки бой си. Не на обелиск.
Атласът наболява ли? А аксисът?
Ще търсиш май накрая космодиск.
Главите са направени за носене. ...
Ръка подай и с лудата литни 🇧🇬
Все някак нашироко ги кроих
мечтите си, от дрипи и атлази,
пробойните запълвах с тъжен стих -
дано искрата жива да запази. ...
В час 🇧🇬
ти на чина на първия ред,
аз те гледам и тайно мечтая,
от любовната мъка обзет.
С нетърпение чаках урока – ...
Полски мак 🇧🇬
Колко юнаци във вас легнаха,
и във вечността сладко заспаха?
За какво те умряха?
Полета безкрайни, полета страдални ...
Дилема 🇧🇬
Обещания пълнят света саможив.
Заваля и обилно заля на тераси
коренчета невинни в пороя пенлив.
Обещаното търсеше брод през водите, ...
Ръкавица във въздуха 🇧🇬
Недоумяваш как така се случва,
че въпреки поредния урок
не се превърнах във послушно куче.
Залагаш ми капан, подир капан ...
Текат минути, часове и дни... 🇧🇬
в неспирен бяг далече отлетели,
сред мрака в тези четири стени,
пулсират мислите ти подивели.
И чакаш някого. Но ето идва миг, ...
Юни 🇧🇬
и разроши нехайно своя слънчев перчем.
„Ти си, Юли, на ход, с твойте пясъчни дюни,
знойни вечери, танци , сладолед на корем.“
Отпраши нанякъде, без назад да погледне, ...