Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Кулминация 🇧🇬

Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина ...

Светли02

Poesía » De amor, Odas y poemas

1.2K 1

Освободи сетивата 🇧🇬

***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът, ...

gabrielle

Poesía » Filosófica, Verso libre, Formas orientales

1.4K 1

Отново ще си слънчево момиче 🇧🇬

Отново ще си слънчево момиче,
което бе, което всъщност си.
Ще триумфираш ти като кокиче,
над зима пролет ще се извиси.
Което бе, което всъщност си ...

agferdousi65

Poesía » De amor, Otra

1.5K 2

Безусловно 🇧🇬

И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...

Ranrozar

Poesía » De amor

883 4 13

Посветено 🇧🇬

на З.
Заспивай. Ще те пазя от нощта,
от тъмното и глухите му пазви.
По философски тихо ще мълча,
та унеса ти да не наприказвам. ...

svetlitschka

Poesía

709 1 10

Къде си, моя слънчева магийо 🇧🇬

Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака ...

dansyto

Poesía

878 3 4

Изпитание за сто живота 🇧🇬

С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся, ...

dansyto

Poesía

771 2 7

Арестувани стихотворения 🇧🇬

... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...

Валери_Станков

Poesía

1.2K 6 8

Градът ще се събуди засиял 🇧🇬

И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

1.1K 8 12

Изплаках най-щастливия си смях 🇧🇬

Заседна в шията ми буца страх
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява. ...

Dendu89

Poesía

1.4K 9 31

Жената, която е ничия 🇧🇬

Тя върви –
и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен Вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд. ...

Валери_Станков

Poesía

1.2K 2 2

Написано върху графит 🇧🇬

НАПИСАНО ВЪРХУ ГРАФИТ
Омръзнало ми е да бъда силна!
Горчи ми всяка пирова победа.
Да хвана пътя толкова да искам,
че даже и посоката не гледам. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

664 4 15

Тази нощ 🇧🇬

Поздрав за всички жени
успяли да намерят
верния път към дома.
Тази нощ като стих е без думи.
Тази нощ е сиротна жена. ...

Violet_86

Poesía » Canción de autor

1.2K 4 15

42 195 метра 🇧🇬

... не ми остана дявол знае колко,
а – уж, момче бях адски окумуш,
ще завъртя последна обиколка
и сетне ще си взема хладен душ,
връз мене стадионът ще избухне, ...

Валери_Станков

Poesía

1.1K 1 2

О, дете! 🇧🇬

Омаяно от ангелска красота,
сърцето ми нявга се усмихна,
възхитено от твоята чистота,
твоето сърце тогава то обикна!
Ела, искам твоето добро ...

hcs

Poesía » De amor

1.2K

Опустошената душа 🇧🇬

Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената от някого душа...
От съдбата си запратена към клада ...

ВТ

Poesía » Otra

1K 1

Звуци 🇧🇬

Съвършена в ритъма на дъждовните капки
чистотата се сипе от всемирни недра.
На прозореца… пълзящи препратки
сливат пътечки с разнопосочни пера
В дъждовните звуци извира кристална, ...

Лютиче

Poesía

759 2 2

Къде съм 🇧🇬

Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...

ninasar

Poesía » Otra

1.2K 6 15

Изкачване 🇧🇬

Изхвърляй винаги по нещо
да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита
се изкачваш към небето. ...

vega666

Poesía

1.2K 12 5

Защо мълчат Поетите 🇧🇬

Защо мълчат поетите? Защо?
Невям са си прехапали езика?
Свирукат си на крушово листо,
когато трябва яко да се вика.
Неотлетели птиченца на юг, ...

Валери_Станков

Poesía

1.1K 2 4

Мощта на светлината 🇧🇬

Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.
Мъгла се стеле, облаци се гонят, ...

Самодива

Poesía

1.4K 6 10

Гарата на живота 🇧🇬

Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...

Скитницa

Poesía » Otra

1.8K 3 13

Стих от лъчи 🇧🇬

Днес мъглата – сив куплет
пак се нареди отпред.
Но не струва този стих,
чувство в него не открих,
нито слушах, нито чух, ...

zelenaradost

Poesía

644 8

Приятелство - следа 🇧🇬

/ Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Т.Д. Имам нужда от теб,
както цветето капка вода,
както птица простора
жадува и миг свобода. ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

733 1 5

Когато всяка Истина горчи 🇧🇬

... понякога съм тъжен като клоун
и – почна ли да пиша стихосбирка,
направо съм Силвестър Слай Сталоун,
нокаутиран в центъра на цирка.
Арената е моят празен лист. ...

Валери_Станков

Poesía

917 1 4

В неделя 🇧🇬

Разкажи ми пак с трепет във сърцето
за минали усмихнати недели,
когато мислите ми беше ти,
а аз стоях на топло и приветливо!
Признай приятелю тихия си глас ...

eleonora6

Poesía » De amor

967

Старата гара 🇧🇬

Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига. ...

morphine_09

Poesía » De amor, Otra

1.4K 1 4

Сподавен вик 🇧🇬

Денят ми пясък с алабастров цвят,
по плажа на морето е разсипан.
И покълва там, самотен моя свят,
небето пак от слънце е обсипано.
Късче от душата си оставила, ...

M1234567891

Poesía » De amor

1.1K 5 21

Безглаголна философия 🇧🇬

Реалност коварна, реалност- терзание!
Истина лъжовна, истина- признание!
Философия боса и понякога луда,
смях без усмивка, живот във заблуда.
Чаша студена в топла ръка. ...

Lidiya_Grigorova

Poesía

991 4 3

Парламент - ядрен реактор 🇧🇬

С децибели от безкрайни крамоли
и празно политическо мелене,
произвежда Парламентът ни ток,-
колкото два АЕЦ-а "Белене".

Вълшук

Poesía

620 1

Предколедно 🇧🇬

Не ми се пише тъжен стих...
Очаквам коледният дух да ме споходи.
Но как? Кварталът ни, безумно тих, мъглив,
е заприличал на неизлечимо болен...
Витрините - очи без светлина ...

ДаниелаВиткова

Poesía

1.1K 4 11

На каква цена 🇧🇬

Газ… петрол… ракети,
злато и… дърва!
Лозунги… памфлети -
в ядрена страна!
Пролет… лято… зима ...

Yuri

Poesía

676 1 7

Да моля ли за прошка всеки ден... 🇧🇬

Да моля ли за прошка всеки ден?
Щом ти не чуваш, няма смисъл тук.
И аз съм пренебрегван, и смутен,
и сякаш ме размазва боен чук.
Да търся ли отново начин друг, ...

agferdousi65

Poesía » De amor, Formas fijas

1.4K 1 4

Граница 🇧🇬

От кървави балкански камънаци засмуква мляко моят корен.
Посечени от ятагани, гръкляните на моите деди
в безсъниците ми свистят.
Очи на мъртви биволи, очи на мъртви българи подрежда Бог –
и ги държи отворени. ...

Валери_Станков

Poesía

1.2K 1 2

Обич за надежди 🇧🇬

Къща
пълна с динамит -
светът
след малко
ще избухне. ...

Violet_86

Poesía

771 3 6

Етюди за Любов 5 🇧🇬

Продължение
Нощта примряла, безутешна,
навярно спомен възкреси,
Слънцето едва посрещна
с изцъклени от плач очи. ...

toti555

Poesía » Otra

1.1K 5 7

С усещане за сняг 🇧🇬

Всичко е приказно, светло, красиво,
всичко снегът заличи!
Бялата улица тук мълчаливо
свети в безброй светлини.
Бавно в душата снегът се натрупва. ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

647 4

Тъгувам 🇧🇬

Тъгувам за родната си къща
наклонената златна круша като мед
целувам далечината ме поглъща
изправена под строй и ред.
И там гроздето посред зима ...

dianaxse

Poesía » Otra

1K 2

Една любов 🇧🇬

В пространството на орбити безкрайни
Една любов се сгуши сред звездите.
Тя носи в себе си вълшебни тайни...
Надежда, вяра, сбъднатост на дните.
Величието нейно в ореоли, ...

lindastefani

Poesía

1.5K 2 5

Сублимация на женското начало 🇧🇬

Момичетата в нашия квартал
обичат да си ровят в телефона.
Заслужих ли си златния медал
от всичките изискани коко̀ни?
Когато се понасят в дефиле, ...

thedac

Poesía

766 1 3

Poesía de autores contemporáneos

Кулминация 🇧🇬

Освободи сетивата 🇧🇬

Отново ще си слънчево момиче 🇧🇬

Безусловно 🇧🇬

Посветено 🇧🇬

Къде си, моя слънчева магийо 🇧🇬

Изпитание за сто живота 🇧🇬

Арестувани стихотворения 🇧🇬

Градът ще се събуди засиял 🇧🇬

Изплаках най-щастливия си смях 🇧🇬

Жената, която е ничия 🇧🇬

Написано върху графит 🇧🇬

Тази нощ 🇧🇬

42 195 метра 🇧🇬

О, дете! 🇧🇬

Опустошената душа 🇧🇬

Звуци 🇧🇬

Къде съм 🇧🇬

Изкачване 🇧🇬

Защо мълчат Поетите 🇧🇬

Мощта на светлината 🇧🇬

Гарата на живота 🇧🇬

Стих от лъчи 🇧🇬

Приятелство - следа 🇧🇬

Когато всяка Истина горчи 🇧🇬

В неделя 🇧🇬

Старата гара 🇧🇬

Сподавен вик 🇧🇬

Безглаголна философия 🇧🇬

Парламент - ядрен реактор 🇧🇬

Предколедно 🇧🇬

На каква цена 🇧🇬

Да моля ли за прошка всеки ден... 🇧🇬

Граница 🇧🇬

Обич за надежди 🇧🇬

Етюди за Любов 5 🇧🇬

С усещане за сняг 🇧🇬

Тъгувам 🇧🇬

Една любов 🇧🇬

Сублимация на женското начало 🇧🇬

Cola