Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Заключен спомен 🇧🇬

Някой глухо почука, помоли да влезе,
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...

M1234567891

Poesía

1.9K 9 28

29-ти септември — световен ден на сърцето 🇧🇬

Сърцето бие
непрестанно, о̀бично
и размечтано,
и е на сърца гнездо,
и за любов вопие!...

rhymefan

Poesía

512

Сърце 🇧🇬

Сърцето препуска неспокойно и диво,
сърцето бушува в несвяст.
Май се бунтува искрено, живо
и ритъма чувам му аз.
Сърцето се радва, ...

SisRivo

Poesía » Otra

1K

Не се отдавай на отчаянието! 🇧🇬

Да, тежко, лошо е страданието,
но ти се бори, не се предавай!
Не се отдавай на отчаянието,
до последния дъх продължавай!
Стига с този страх, тревога, ...

hcs

Poesía » Otra

647 1

Присъдата наречена човек 🇧🇬

Човек съм аз- и висше, но и нисше творение на Естеството
слуга на Дявола, но и игра на Божеството
Умея да съзирам висини
да претворявам мисъл и идеи
Но и безмилостно граденото руша ...

Планинскоцвете

Poesía » Filosófica

683 3

Сезонът за отлитане 🇧🇬

Не е студено в мен, не е студено.
Единствено е хладен днес сезонът.
Дърветата с отичащи се вени,
цветята като спомени се ронят.
Листенце по листенце ще изплачат. ...

Plevel

Poesía » De amor

1.6K 25 34

Прости ме за лошото бреме 🇧🇬

Навън вали и някак силно
усеща се дори в душата.
Колкото и да е трудно,
бурята ми е добре позната.
Усеща се като стихия, ...

Хайт

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

812 6

Болката стой 🇧🇬

Събиране на парчетата, останали от друг живот
Този мимолетен спомен е всичко, което остави след себе си
Аз съм просто шепот, просто призрак, заключен във времето
Аз съм просто вакуум, само фрагмент, ехо във времето
Това разяжда ума ми ...

emba98

Poesía

745

Съдба е – не един излъгала 🇧🇬

Гласът ми секна, недопетите
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

625 2 8

Някъде там 🇧🇬

Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,
малко момиче играе с космичния вятър.
Пуска хвърчило със звездни воали обшито,
гони опашката синя на вечното лято.
В млада жена се превърна момичето малко, ...

ninasar

Poesía » Otra

573 1 7

Рана 🇧🇬

Когато съм тъжна,
сядам на пода.
Когато се чувствам сама,
пътеките почвам да бродя.
А има ли рана без сълзи ...

Nikolova2000

Poesía » Filosófica, Verso libre

849 1

Минало несвършено 🇧🇬

Ако вчера се беше обадил,
щях да размисля,
И в теб да притихна.
Може би не съвсем цяла,
но сигурна, че те обичам. ...

desitata

Poesía » De amor, Versos blancos, Verso libre, Otra

999

Малкият човек 🇧🇬

Той беше малък човек, със големи амбиции.
Той си имаше много голяма кола.
На протестите вдигаше знамето първи,
все начело, но с различни по цвят имена.
Той беше малък човек, но крещеше високо, ...

Романтик

Poesía » Civil

1.1K 3 2

Звезди 🇧🇬

Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

874 1 6

Артист наполовина 🇧🇬

Старо, накъсано стихче,
с чувството, че съм го писал сега.
Прежуря Слънчицето днес,
от задух въздухът трепти,
мигът се сбръчка - скапан пес, ...

toti555

Poesía » Otra

553 4 6

Циганско лято 🇧🇬

Есента,
елегантна в своята премяна,
ни дарява с вълшебства...
Щедростта ѝ мяра няма.
Ето я, ...

Лютиче

Poesía

533 1 2

Някой топил е 🇧🇬

Някой топил е перото си в кал
и ме""рисувал",
злобна песен за мене е пял
и ме е псувал.
Не бих изпаднал от туй във печал- ...

байГецан

Poesía » Filosófica

686 2

Усети ли 🇧🇬

Усети ли на времето безкрая
и есенната красота?
Усети ли сърцето ми, душата
във тази странна тишина?
Усети ли, че те обичам много, ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

1.2K

Загуба 🇧🇬

Когато теб те няма вече...
Когато,
ти си вече на небето...
За теб ще плачем ние със морето...
Аз - ...

ValentinaMitova

Poesía

545 1

На крачка от цялото 🇧🇬

на тъничка нишка балансира душата ми
на влакно като младо-заплетена паяжина
на която като дребна муха съм се хванала
на един крак стоя между мечта и реалност
на един дъх съм да премълча най-важното ...

Паулина_Недялкова

Poesía

637

Майка 🇧🇬

Душата, казват, не случайно
още от далече те избра.
Разпозна те, мила мамо
и с твоята душа превърна се в една.
Майката орисана е да обича ...

Juana

Poesía » Otra

926 1 1

Едва ли ще те питам... 🇧🇬

Едва ли ще те питам просто - Как си?
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата, ...

diesto

Poesía » De amor

940 1 1

Без право на връщане 🇧🇬

На сина ми
Така е, мишленце, светът е отчайващо възрастен –
прегърбен и грохнал, навъсено крета през делника.
Кога се пречупихме, как ли прекъснахме връзката
с вълшебните пръчки, с тревите... С дъгата на детството. ...

JujuBuju

Poesía

788 7 20

Бели страхове 🇧🇬

Страхувам се от бели облаци.
Не е ли фобия?
Кажи ми, Драконе на
светове,
от приказките детски. ...

vega666

Poesía

1.3K 9 6

Каква е формата му – на сърцето 🇧🇬

Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...

dansyto

Poesía

579 2

Само едно – само веднъж 🇧🇬

Ти имаше име.
Имаше собствено име.
Но донесе болката
и сега носиш нейното име.
Болката има само едно име. ...

idemidoidemi

Poesía

735

Цветно 🇧🇬

Зеленото обагрило листата,
червеното се шмугва между тях,
а жълтото наднича от полята
да стори пъm на някой уморен юнак.
Красива е родината ни мила. ...

SisRivo

Poesía » Del paisaje

1.5K 4

Светлината 🇧🇬

владеещият
светлината — тя че го
владее — смята

rhymefan

Poesía

557

Не омраза, а любов 🇧🇬

Кой на тебе ме е орисал?
Пропит си във всяка моя мисъл.
Мразя миговете в, които отсъстваш
и в мрак света ми обгръщаш.
Мразя очите ти пропити с его. ...

Марчетоо

Poesía » De amor

969

:( 🇧🇬

Целта на правителство, телевизия, радио и преса,
да бъде и българина, като всеки американски кретен,
манипулиран атом някакъв - гориво за прогреса,
в списък избирател на вот .. ... ... мъртво роден!

Миг31

Poesía » Civil

1.4K 3 6

Скука 🇧🇬

Монолог
Аз всеки ден изгрявам,
колко скучно,
не покажа ли се,
има рев ...

Соларе

Poesía » De humor

1.2K 3 8

Виделина 🇧🇬

Слана сланила, капчици роса,
кристално чисти, наниз маргарити
се сгушват в пожълтелите треви,
прикрити в стъпките на самодиви.
Гората стене, в клоните свисти ...

Ромашка

Poesía » Civil

617 2 6

Пореден опит за римувана история в шест думи 🇧🇬

най
на властта
е голяма пастта

rhymefan

Poesía

527

Сезонна алхимия 🇧🇬

СЕЗОННА АЛХИМИЯ
Откъде ли кълбовидна мълния
край мен слетя и ме опожари?
И в шипналите сред мъглата хълми
тя дълго тля – до първите зори. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

670 2 5

Път към зората 🇧🇬

За какво ли не жали човек сред вълнѝ и събития -
за младежките дни с дух бунтарски и летвите ниски,
за невинното детство, с много смях и кавги без развитие,
за измамна любов, все за нещо... А, аз пък, не искам!
Носталгичният зов по отминало време вратата ми ...

Самодива

Poesía

1.2K 4 1

Три минути без кислород 🇧🇬

Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В стъпка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.
Трудно живот ненаучен до три отброява, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

1.7K 13 25

18+ Изкуството е само за избрани 🇧🇬

А казват, че оставало навеки,
написаното. Де такъв късмет.
Невзрачен съм и дребничък човек и
затуй написах стихове безчет.
Клакьорите така ме величаят, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

814 7 15

Красива и тъжна 🇧🇬

Есента ме повлече по своите пъстри пътеки.
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.
Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом. ...

Скитницa

Poesía » Del paisaje, Otra

724 4 8

Не съм виновен аз 🇧🇬

Да литна исках в този час,
но метлата не открих,
яхнах някакъв Пегас
и се пръкна този стих!

toti555

Poesía » Otra

576 2 8

Майски дъжд 🇧🇬

Продъни се поредния порой
паважа пак блести, като след буря
и пак настана същия покой,
че чак от тишина се будя.
Поглеждам през прозореца навън ...

hari36

Poesía » Del paisaje

1.3K 1 2

Poesía de autores contemporáneos

Заключен спомен 🇧🇬

29-ти септември — световен ден на сърцето 🇧🇬

Сърце 🇧🇬

Не се отдавай на отчаянието! 🇧🇬

Присъдата наречена човек 🇧🇬

Сезонът за отлитане 🇧🇬

Прости ме за лошото бреме 🇧🇬

Болката стой 🇧🇬

Съдба е – не един излъгала 🇧🇬

Някъде там 🇧🇬

Рана 🇧🇬

Минало несвършено 🇧🇬

Малкият човек 🇧🇬

Звезди 🇧🇬

Артист наполовина 🇧🇬

Циганско лято 🇧🇬

Някой топил е 🇧🇬

Усети ли 🇧🇬

Загуба 🇧🇬

На крачка от цялото 🇧🇬

Майка 🇧🇬

Едва ли ще те питам... 🇧🇬

Без право на връщане 🇧🇬

Бели страхове 🇧🇬

Каква е формата му – на сърцето 🇧🇬

Само едно – само веднъж 🇧🇬

Цветно 🇧🇬

Светлината 🇧🇬

Не омраза, а любов 🇧🇬

:( 🇧🇬

Скука 🇧🇬

Виделина 🇧🇬

Пореден опит за римувана история в шест думи 🇧🇬

Сезонна алхимия 🇧🇬

Път към зората 🇧🇬

Три минути без кислород 🇧🇬

18+ Изкуството е само за избрани 🇧🇬

Красива и тъжна 🇧🇬

Не съм виновен аз 🇧🇬

Майски дъжд 🇧🇬

Cola