Poesía de autores contemporáneos
...Пак дъжд вали тополов 🇧🇬
Сънуват сън корони.
Дървета плуват
в щурмуващ щорм от щори.
Скърбят скорци. Защо ли?...
Защото се обичахме 🇧🇬
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала, ...
Юрган за бездомния 🇧🇬
сто чужди неволи в торбата ти,
трошици ръсѝ по незнайния път —
ще свият света до вратата ми.
Когато заседне в гърдите ти лед ...
Изгарят дните в непосилен пек 🇧🇬
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек, ...
От тук до края на света 🇧🇬
но всъщност търся любовта.
Готов, за нея да се бия,
с кого ли не,
от тук до края на света. ...
4. Замъкът 🇧🇬
На канали почиствах дъната от кал,
на строежи – наливах основи,
пропилявах младежката сила без жал,
за да скъсам железни окови. ...
Събор надпяване 🇧🇬
все летя от клон на клон
и разнесе новината
по полята и гората!
Утре до най - големия бор ...
Безнадежден случай ( дует ) 🇧🇬
Заспи ли този град бетонен в мрак
от гроба се събуждам жадно аз
и призрачно ефирен литвам пак
към тебе, бързо, в полунощен час. ...
Юли 🇧🇬
дето погледът мой не достига.
Разкажи за вълните и тяхната гръд,
на която луната заспива.
Разкажи ми, моряче, за бреговете отвъд, ...
Обичам 🇧🇬
с коси от нощни пеперуди,
когато месецът е гост,
изкъпан във водите речни,
когато странна тишина ...
...До сянката си плувам 🇧🇬
свирепа кръвожадност
в прозрачна яснота
не крия нрав
и зъби жило ...
Адажио 🇧🇬
каквото и да е било.
Изчаках си очакванията,
даже и неочакваните.
Изчаках се по спирките, ...
В зениците на залеза 🇧🇬
някак неочаквано,
се случих в твоите ръце.
Бе тъмна нощ,
бездумна и потайна, ...
Събужда се утрото 🇧🇬
Денят се задава усмихнат, щастлив.
Мечтите се раждат, а радост напира
пчелици във кошер на танца игрив.
Просторът наднича, а в погледа свежест, ...
Ще я дочакам! Първа и последна 🇧🇬
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени, ...
Полет 🇧🇬
излита като птица и се завръща.
Бяла птица, радва на хората сърцето,
отива при тях и при мен отново се връща.
И сега отново вземам перото си в ръка, ...
Все още те има 🇧🇬
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето, ...
Ако по пътя ме настигне вдъхновение 🇧🇬
тихо обгръща до хоризонта простора.
Само кварталното куче там някъде свито
лае самотно и събужда покоя.
Светлините уморено примигват и гаснат ...
Лунно острие 🇧🇬
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...
Лъжата 🇧🇬
В животните нарича се мимикрия.
А в тъмна нощ предметите са сенки -
не дават в същността им да проникнем.
И хората характера прикриват ...
Червилото – с отенък полумрак 🇧🇬
а аз по равно и не съм вървяла,
на ток висок усмихната и в бяло,
какво, че ме изпраща поглед зъл?
Червилото – с отенък полумрак, ...
В твоя свят красив 🇧🇬
и сърцето ми говори,
всеки миг е с теб щастлив –
без тъга и без тревоги.
Аз съм в твоя свят красив, ...
Утрин 🇧🇬
високи изгревни води,
потопили хоризонта
в тъмносините си върхове.
Обагрени във розово ...