В очите ти заплувайки... съм в транс...
Море са те на любовта, безбрежно.
Откривам аз дълбинният романс
на чувствата заливащи ме нежно.
Море са те на любовта, безбрежно - ...
Лъчите пишат топъл слънчев стих.
Небето жадно чака всяка буква.
Чета го в изгрева – щастлив и тих.
Усещам как отвътре се разпуква,
разцъфва, грейва, капе светлина. ...
Спомням си ги... Чудни, разнолики —
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...
"Грешна беше тая жена, но беше хубава."
"Албена", Й. Йовков
Тънка риза... а платното от кенар –
пазвата ѝ стръмна като бездна.
Тежък като грехове е този дар – ...
Звездите зреят вън. Нощта е млада.
Мирише на разцъфнали надежди.
Сглобяват жаби-грации естрада,
а паяците сплитат фина прежда.
Там, в бързеите на реката, мрени ...
Да се разпаднеш е шанс за възстановяване
Да се върнеш по-силен, когато най-накрая се излекуваш
Да се чувствам затворен и да не се страхувам от неща,
които не мога да променя, не мога да поправя
Започва да ми се струва, че не може да ми се помогне ...
Момиче съм, на пет и половина,
почти до кръста стигам аз на батко.
Все още ходя в детската градина,
а брат ми кара камиона с татко.
Не искат да ме вземат, че съм малка ...
Проклето време. Вият ветровете -
чакали скрили се в невидими комини.
Потомците на първата планета,
в която хищници отдавна пеят химни...
Един старик, от памперси вмирисан, ...
Безименен си ти дори в душата –
и там владеят чужди правила…
Завиждаш, че високо в небесата
се реят непокорно хвърчила.
Те нямат граници и са красиви ...
Едно парче небе и две звезди ми дай назаем.
Не са ми нужни шатри и хиляда дълги нощи.
Светът ти, опустял керван, е чужд, недосегаем.
Но нека ти разкажа нещо. Знам, ще искаш още.
Аз приказки за кръв и злато и за мъст не зная. ...
Не ден, а сякаш синьо чудо грее –
златисто, неочакано, красиво,
не ден, любим подарък чудодеен
пред погледа учуден се разкрива.
Цъфтят минути с прилив ароматен ...
Животът понякога толкова грубо ме удря,
че въздух едва си поемам и скърцам от болка,
главата кънти и наоколо става безлюдно,
в очите ми кръв се събира. Той пита ме: “Колко?“
Колко още да удря, за да остана послушна, ...
Аз съм човекът, който ще слуша
музика сам, вървейки по дългия път.
Аз съм човекът, който ще се радва,
ще подксача, докато вали дъждът.
Аз съм човекът, който ще плаче, ...
Нежно дихание на любов.
Нежна рима от цветя.
Ти ме видя с очите си, но опозна ме като полъха на ветреца.
Вдъхнови ме, като магия.
Нима не мога да съм пясъка в душата ти. ...
Поетите не са обикновени хора,
те говорят друг, по-висок език,
пеят с букви в своите глави.
Играят си… Чудни гении!
А нехаем ний що е то стихотворение. ...
В историята ни има немалко лъжа.
Създадената религия, е да контролира ума.
Паричните знаци- натресена цел.
Обсебен от тях, човекът не знае, накъде е поел.
Дългът е единствен. Да бъде с избора личен! ...
Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича.
С безплътни, неусетни пипала ...
Ще ме прегърне Онзи стих на май,
ще скъса скучните ми дрехи.
Ще ме чете от край до край,
ще пие римите ми крехки.
Ще стъпя бос в шумящите му слепоочия, ...
Такова място има ли, далечно,
където да се скрия аз от времето?
От прясно наваляла безчовечност,
от удари камшичести и стремето
на този пошъл свят, забравил добрина, ...