Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

На своя език розата наричам „роза“ 🇧🇬

На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...

Адриана.Василева

Poesía » Verso libre

2021-11-24T15:14:02+02:00 1.1K

Прощавайте 🇧🇬

Сега е тихо, дъжд ръми
и само мракът шепне
за мъка, за беди.
Една сълза по миглите ни лепне
и огън страшен ни гори. ...

Eipril

Poesía » Otra

2021-11-24T12:55:48+02:00 1K

В неделя 🇧🇬

Мога, мога да съм камък,
но мога и сърце да бъда,
и от свещица пламък,
на тиха скръб пробуда.
Ако съм камък нека бъда ...

Eipril

Poesía » Otra

2021-11-24T12:55:25+02:00 774 1 2

Те ще ни гледат отгоре 🇧🇬

Те ще ни гледат отгоре
В памет на загиналите в катастрофата граждани на Република Северна Македония и на българите, загубили живота си при пожара в старческия дом във варненското село Рояк
Малки звездички в небето,
светъл е техният път,
в болка се свива сърцето, ...

MariaMustakerska

Poesía

2021-11-24T10:26:26+02:00 539

Живях 🇧🇬

Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание, ...

Марколей

Poesía

2021-11-24T08:46:38+02:00 1.1K 4

Път 🇧🇬

В далечината свети морски фар
и осветява пътя на моряците,
но не и твоят път към мен
той отдавна е потънал в тишината.
Лунна пътека дели вълните ...

Лаура9

Poesía » De amor

2021-11-24T08:44:06+02:00 1.4K 2

Жена 🇧🇬

Една жена
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...

ValentinaMitova

Poesía » Civil, Odas y poemas

2021-11-24T08:43:14+02:00 973 2

Насърчават 🇧🇬

думите (имат
дарбата да) насърчават
действителността
да става каквато е
в тяхното въображение

rhymefan

Poesía

2021-11-24T08:42:36+02:00 1.2K

Закон на Кулон 🇧🇬

Някъде Там в Нещото,
в не чуждо на нас измерение,
се играе уж виртуална игра.
За да участваш става с решение,
а залогът е просто...залагаш Душа. ...

Миг31

Poesía

2021-11-24T08:42:17+02:00 1.3K 6

Отечество 🇧🇬

С поглед през прозорец вперен в небесата.
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени. ...

Б.Неугасимов

Poesía » Filosófica, Civil

2021-11-24T08:41:33+02:00 1.5K 2 1

Ноември приспивно шепти 🇧🇬

Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината, ...

dansyto

Poesía

2021-11-24T08:40:46+02:00 576 5

Скръб за душите от Ямбол и „Струма“ 🇧🇬

Помня Ямбол до болка добре.
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти. ...

thedac

Poesía

2021-11-23T22:51:38+02:00 503 1

В ехото на пролетна камбана 🇧🇬

Есента си тръгва недолюбена.
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...

ИнаКалина

Poesía » Filosófica, Otra

2021-11-23T22:10:06+02:00 795 9 10

В купища спомени горя 🇧🇬

Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2021-11-23T19:33:59+02:00 1.3K 3 11

Пясъци 🇧🇬

Земята поглъща ме бавно...
не мога да мръдна встрани...
от плаващи пясъци сякаш...
е цялото земно кълбо...
и нищо... ...

Адриан

Poesía » Filosófica, Otra

2021-11-23T19:29:54+02:00 965 2 5

Колко 🇧🇬

Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?
Колко пъти чувствата си ще подтискаме.
Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?
Нима ние не носим души раними?
Колко грешки ще направим, а колко ще оценим? ...

МАРТО18

Poesía » De amor

2021-11-23T19:28:47+02:00 1K

Миг - ове 🇧🇬

Стихче нежно от снежинки,
вали, вали, вали.
Чудни, хубави картинки,
бялото във мен шепти.
Голо, хубаво момиче, ...

Миг31

Poesía

2021-11-23T17:05:25+02:00 1K 2 10

Няма повече 🇧🇬

НЯМА ПОВЕЧЕ
да се задъхвам
доживотно по Баира.
И камъни като Сизиф да мъкна
облъчен смъртно от въпросите: ...

popnikodimov

Poesía » Verso libre

2021-11-23T17:04:40+02:00 1.3K 1 2

Слънчев лъч 🇧🇬

Лъчът в мъглата гъста е потребен,
защото е роден, за да обича,
сърдечно се разпръсква, не на дребно,
не после с любовта да се накичи
подобно орден. Прави го мъглата, ...

zelenaradost

Poesía

2021-11-23T16:01:59+02:00 1.8K 8

Капризите на Ноември 🇧🇬

Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...

АниИванова-стихове

Poesía » Del paisaje

2021-11-23T16:01:24+02:00 926 1

Разговор 🇧🇬

С теб номера въртим си не от вчера,
уж си живот, а все ти се умира.
Почакай само малко, да намеря,
за кучешката си душа квартира.
Че горе в рая са като сардини, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-23T13:41:49+02:00 739 4 9

Разум и чувства 🇧🇬

И всяка мисъл е прецизно обмислена,
и минала като конец през игла,
и всяка дума изчистена от излишна суета,
сърцето забило във бавен ритъм
и чака, чака сега, ...

TeodoraAndreev

Poesía » De amor

2021-11-23T13:01:30+02:00 971 1 15

Аз, геният - за вас, плебса 🇧🇬

модерен писач съм
не признавам
разни правила
квото пиша
тва е истина ...

генек

Poesía » Otra

2021-11-23T10:39:42+02:00 629 3 24

Притихнал град 🇧🇬

Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове ...

Самодива

Poesía

2021-11-23T10:03:04+02:00 746 3 10

Нужна съм 🇧🇬

Измъчи ме живота!
Замечтах за смърт.
Полудяха всички!
Като хамстери
въртят се в кръг! ...

goblenka

Poesía » Civil

2021-11-23T09:48:32+02:00 749 2 8

Скръбни изгреви 🇧🇬

Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича, ...

Марколей

Poesía

2021-11-23T09:46:42+02:00 1.4K 1 1

Роден в безвремие 🇧🇬

Откакто се отвърнахме от себе си,
разблудна и безпътна нация,
с усещане за хаос, непотребност,
с апломб на неразчетените знаци
и само повей без мотив полъхва ...

perfectstranger

Poesía » Civil

2021-11-23T09:38:25+02:00 859 4 7

Не заспивай, море! 🇧🇬

Когато вечер светът уморено заспива,
а реките от сълзи преливат
и препускат стремглаво към морето,
когато проклинаш и орисия, и късмета
и бутилка с мечтание наричаш, ...

palenka

Poesía » De amor, Otra

2021-11-23T09:36:58+02:00 945 6 12

Хроника на Промяната 🇧🇬

Череп кости взе да клати
някъде далеч в Дубай:
Взе да пуска компромати,
пикантерии без край.
В миг отровните му хора ...

Yuri

Poesía » De humor

2021-11-23T09:05:04+02:00 997 3 12

В съня ти ще се връщам 🇧🇬

Отново ще се връщам във съня ти.
Ще ровиш с пръсти в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен. ...

Скитницa

Poesía » De amor

2021-11-23T05:21:40+02:00 888 5 16

Ще питам вас 🇧🇬

Какво да му обичаш на света
и на краткия, проклет живот,
щом пред теб протегнатата длан,
зад гърба ти точи нож?
Какво да му обичаш на света, ...

Бисерка

Poesía

2021-11-22T22:00:16+02:00 924 3

Раздипляне на светлината 🇧🇬

РАЗДИПЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Не бях добре, но знам, че съм наред,
щом виждам пролетта да се задава
Познавам всеки птичи словоред,
съдрал мъглите в тъмната дъбрава. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2021-11-22T20:41:52+02:00 865 4 9

Капан за мечки 🇧🇬

Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-22T18:28:45+02:00 1.3K 5 13

Денят на една муза 🇧🇬

Ерато си загърна халáта
(само леко прокъсан отляво) -
тази ялова сряда студът реже, сякаш със сърп.
А поетът похърква оттатък.
Не, не е мързелив... Изтрезнява. ...

JujuBuju

Poesía

2021-11-22T12:56:05+02:00 1.4K 6 13

Спираловидно 🇧🇬

Най-светлите ми чувства все са неми,
а думите се скитат из горите,
на сънища трънящи, черно - бели,
танцуващи дълбоко зад очите.
Зад времето, което ни изплака, ...

Plevel

Poesía

2021-11-22T11:07:32+02:00 1.3K 15 34

Защото всеки носи двойствен лик 🇧🇬

Раняваме се с думи всеки път,
озъбен делникът от кръв и плът,
разкъсва тихичко, ръмжи и къса,
а после сякаш и не е било,
се вмъква сънен в нашето легло. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-11-22T10:41:06+02:00 535 4 14

Изкуство 🇧🇬

Нощта се спуска над града жесток.
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон. ...

Hunterszone

Poesía

2021-11-22T02:58:38+02:00 1.1K 3 5

Твоите очи 🇧🇬

Най-тъжните са твоите очи
такива, от които се страхувам.
Пред тях е по-добре да се мълчи,
защото премълчанато се чувства.
На пръсти влиза новият ти ден, ...

Dendu89

Poesía

2021-11-21T23:50:07+02:00 630 10 16

Благодаря ти, че те има 🇧🇬

Благодарност, а не прощалност,
мистична сила крие се в това,
да се радваш, че тоз човек
е просто до теб сега.
Благодарност за едно съществувание, ...

ВсЕдеход

Poesía » De amor

2021-11-21T22:11:30+02:00 1.3K

За поетесите и тенисистките 🇧🇬

ЗА ПОЕТЕСИТЕ
И ТЕНИСИСТКИТЕ...
Тя,
тичайки,
с малинените връхчета ...

popnikodimov

Poesía » Verso libre

2021-11-21T21:57:54+02:00 1K 1 7