Poesía de autores contemporáneos
Нестихваща болка 🇧🇬
Това ли заслужавам?!-крещях
Държах ти ръката, но ти никога не си помисли да хванеш моята.
Мракът ме обгърна.
Сълзите ми секнаха. ...
Есенни лъчи 🇧🇬
излива ги небето – синя стомна,
летят и кацат с нежни пируети,
и всеки е сърце горещо, свети.
Огряват есента като надежда, ...
Спомените 🇧🇬
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...
Есен (житейска) 🇧🇬
стари спомени с приказки будят!
Млади хора край тях преминават
и през ум не минава им,
утре те на пейките също като тях ще седят!
Краен квартал 🇧🇬
е пуснат за пореден път
свободно и реално да препуска
из улиците на града.
Лабиринт от лица, обиколни варианти, ...
Ден за размисъл 🇧🇬
дали от утре пак да те обичам?
Дали думите ти лоши да простя,
а после пак от себе си да се отричам?
Дали отново да се примиря ...
Децата на дявола 🇧🇬
/ Приказка за по-големи /
Във приказното царство,
далече от света,
живяла хубавица ...
Изгрев 🇧🇬
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето,
по слънчевата диря нови светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна ...
Зовът на нощта 🇧🇬
се взирам в зимната мъгла.
Как бих поела към безкрая,
как бих избягала в нощта!
И страх, и студ не ще изплашат ...
И есента е дом 🇧🇬
Пусти плажове и само
вятър вее знамена́
тук забравени, оставени
с отшумели времена́... ...
Още съм аз 🇧🇬
Слънце наднича в очите ми,
И все така се надбягвам с вятъра.
Аз съм все още онова момиче, което те подлудяваше.
И на простичкото се радваше. ...
Претрупан залез 🇧🇬
Няма вятър, а разплакани тревоги.
Вместо слънце има мънички екрани.
Вместо хора има ходещи сърца.
Тротоарите събират листопади. ...
И без пета 🇧🇬
- Мъжки, стегни се, идва сняг и студ!
- Как пролет идва...
- Ха-ха, идва – дръжки! И ще удържаш като луд!
Белтък ни хвърля циганското лято, ...
SEKI SAM SI PRECÈNQ 🇧🇬
Секи сам си прецЕня
има ли вирОс или нЕма?
Дали е лабораторен дизайн
или е от прилеп, от далечен Китай? ...
Но защо 🇧🇬
с очи прекрасни и мили,
Ти си моя красива мечта,
вървим със теб мълчаливи.
Само ти, само ти, само ти ...
Очила за зимата 🇧🇬
Мъглата ли превзема хълма,
или с кокоша слепота
очите ми сега се пълнят
и чезне одрипял светът? ...
Жената на брега 🇧🇬
Брегът скалист... Вълните...
И вятърът, и тя –
Жената на скалите
стояща в утринта... ...
Подмолен лабиринт 🇧🇬
насън лавира в мрачни лабиринти,
заставена на лакти да пълзи
сред прецъфтели сухи хиацинти.
Оплетена в кошмари и лъжи, ...
Свети Мина 🇧🇬
Един войн, един мъж голям светец,
загинал заради вярата си в Бога.
Закрилник на жената, на доброто творец,
вярвам в него и без него не мога. ...