Poesía de autores contemporáneos
Градът 🇧🇬
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...
Мишчице страхлива 🇧🇬
със опашка сива,
що не идеш във гората,
да не те болят краката?
Тука,във полето, ...
Симетрия 🇧🇬
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...
Дневникът на (НЕ!)беладжията - 32 🇧🇬
винаги с куфар готов, общо взето,
те са. А аз съм в купето на влака.
Баба ми Койна отдавна ме чака,
станала в тъмно, момчето да срещне. ...
Преди много, много години 🇧🇬
мъж и жена създаде
всеки със свойта си идентичност,
външна разлика и характер!
След много, много години, ...
Въпроси 🇧🇬
„Кой
съм аз?
Тук защо
дойдох – и как? ...
Обич 🇧🇬
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
Писмо 🇧🇬
най-силните от всичките ми думи.
Навярно си обръгнал вече - с плач
да търся път към тебе е безумно.
Среднощ ти пиша, явно ме четеш, ...
И въпреки всичко… 🇧🇬
след праха в здрачината,
след лъжовния вой,
който кърти душата,
след безумния порив на сърцето да спре ...
* * * 🇧🇬
понякога пристигат, с тях будувам.
Гостуват ми и през деня -
припомнят мигове преди сбогуване.
Там няма възраст и лица, ...
Моето лято 🇧🇬
с морски бриз, до мене долетя,
слънчев лъч по бялата ми кожа,
нарисува странни, огнени цветя
Сутрин от росата отпиваш нежно, ...
Към нищото 🇧🇬
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак... ...
Kато в стар, измислен филм 🇧🇬
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...
Още си ме помни... 🇧🇬
в нашия потаен парк,
под салкъма бухнал
с аромати на пчелина,
камъните, пейката, К+И... ...
Косата - назад! 🇧🇬
огледах всяка буквица и ред.
С наивитет, отдадена изцяло,
преполових финалния куплет.
Уж бодри малки букви се строиха, ...
Смълчаният град 🇧🇬
и вечер се оплаква на луната,
че няма по площада му очи,
които да осмислят светлината.
Народът се заключил у дома ...
Футболни вълнения 🇧🇬
друг превива си краката.
Куцат, плачат, охкат,
ей сега ще грохнат.
До последно не е ясно ...
Равносметка 🇧🇬
Дарил си ми очи кафяви,
да виждам всяка своя грешка.
Умът– от зло добро да прави.
Уши – да слушат реч човешка. ...
Петият хоризонт 🇧🇬
Но как се разбира кога започва едното и къде свършва другото?
Нима хоризонтът има начало и край ?
Реално ли е...реална ли си?
По-добре да не знам! ...
*** 🇧🇬
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...
Изходът 🇧🇬
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...
Репей 🇧🇬
с опънат врат над полога си празен.
А слънцето е медно-златна брошка,
забодена на парцаливо знаме.
И триста хиляди зелени шипа ...