Софийска сутрин – снежна викторина,
въпросите са ледени на вкус,
минутите на пръсти ще преминат,
но пак се чува нежно хрус и хрус.
Макар и снежен март – върви, не спира, ...
Обичам те! Повтаряш ми го често.
Но дали това е твоята любов?
Дали и ти разбираш и усещаш,
защо с мен се чувстваш като нов!
Дали това е обич или чувства, ...
Нейните мъже я разглеждаха тайно
и тайно опипваха слабините си.
Отначало спазваха прилична дистанция
и претегляха дали е по силите им.
Нейните мъже ú предлагаха Рая ...
Вселената внезапно опустя.
Звездите дъх стаиха от уплаха.
Във тъмен плащ загърна се нощта.
Единствено Луната с мен зачака.
Единствено Луната с мен заплака. ...
Срещали ли сте такива хора
дето хранят се с чуждо страдание?
И гледаш ги отвън - икони,
а вътре гният от зло и безсрамие.
Те не виждат човека отсреща, ...
Паднал отдавна и оттогава пълзи
а съдбата над него рони сълзи
с години го гледа как се мъчи
и как болката постоянно го дъвчи.
Но той не спира и не се предава ...
Две звезди са блеснали на небосвода
Изпълвайки небето с ярка светлина
На сатенената нощ, разкъсват те воала
Изпълвайки сърцето ми със топлина
Две звезди, преобраз на очи копняни ...
Несбъднали се приказни целувки
задавиха поредния ми зов.
Заших с лъжи отворената рана
и даже не написах послеслов.
Приплъзнах по последната ти страница ...
Между мен и ласката, в която мълчим,
има жилави противоречия... и безсънни очи...
дето в тъмното спорят с вятъра...
Има скършени... остро наболи мечти...
Само чакат нежно да бъдат повикани... ...
Зная, някой ден ще се събудя
и денят ще свети бял, както никога.
Нищо вече няма да е трудно,
ще вървим със теб така света обикнали.
И звездите някъде високо ...
Страхувам се, но никога не плача
и, страннико, не моля милостиня.
Мадона съм, а после съм палачът,
причастие съм, сетне - гилотина.
Да, грешна съм. Такава ме обича. ...
Всеки ден, моля се да си добре
и да ми простиш за тези редове!
Очите ти - неведнъж възпях,
усмивката - неведнъж я споменах!
Ако някой днес, реши да ме попита, ...
Най-хубавите стихове остават ненаписани.
Най-хубавите думи винаги са неизречени.
Защо се лутаме в злободневие залисании,
във самотата си и болката обречени.
Най-чистите ни мисли са копнения ...
От теб цветя не чакам
ни картичка сложена в цветен плик,
ни тихо "ало" в телефонната слушалка,
ни внимание към мен за миг.
Клюмна крехкото ни цвете, ...
Как да кажа бяло като всичко е черно
Как да кажа сбогом като не е за последно
Как да зашия счупените си криле
Как да ви излъжа, че се чувствам по - добре
Как да те целуна като ми обърна гръб ...
Устни далечни и така желани.
Ръце копнеещи да прегърнат нечие тяло.
Тяло, така нуждаещо се от топлина,
от онази страстната.
Очи, жадуващи да видят онова лице, ...
Тъмна нощ се спуска над земята
Обвивайки я с мрачните поли
Покривайки небето с черна сянка
И отнемайки му всичките звезди
Луната плаха, инак пълна с светлина ...
По пътят на живота с теб вървим любима.
Със трепет във сърцата ни сега.
Без страх от бъдеще неясно, заедно ще крачим в любовта.
И ето те пред мен любима моя, усмивка нежна ти ми подари.
Със топли думи ме заливаш мила, колко много ме обичаш, твоето сърце крещи. ...
Сега сме в клетката на своя Разум...
Заплашени сме от тотален срив!
Сами - пред Вируса да се окажем
носители на всичките вини.
Надраскваме стените си с въпроси... ...
Кокичета. Лалета. Минзухари.
И люляци цъфтят. Прекрасно.
Пробуждат се копнежи стари,
в душата ти проблясват страсти.
И колко овехтяла е стратегията, ...
I use myself and others in moralistic ways,
for all my sisters and brothers live their better days,
finding out what they are truly meant to be,
insatiable to the point of insanity.
Missing out on the seemingly insignificant, ...
От родителите си на тази земя довлечен
току що родил се и вече обречен
без никой да те пита обратното броене започва
живот първо ти се влива, а после източва
но как използваш своето време ...
Из "Новия Свят"!
30 г. назад тръгнахме за бъдещето НИ, из "Новия свят",
Жена, Деца до мен и вярваха,че не може да има обрат?
Продадох и планувах,а и парите ни бяха достатъчно,
не знаех развоя..за да оставя настрани нещо остатъчно? ...
Някои свикнали са да казват,
че любовта не е достатъчна,
че често тя е просто грешка,
страст, която като огъня загасва,
че причинява само и само болка, ...