Тихо, на пръсти се измъква нощта…
Гузно избледнява, откраднала съня
на двама влюбени, на грешните.
На не един поет, на безутешните…
Отмята завивките и бързо си тръгва. ...
Под душа бе Стамат със шампоан върху главата,
когато някак ненадейно спря водата.
Насапунисан със опипване намери GSM-а
и звънна с искане да му решат проблема.
Два дни подир това дойде и пролетариата ...
Погледнах те през стъклен похлупак,
потърсих те край спомени предишни,
в усмивката нa онзи слънчев мрак,
пред който всяка дума бе излишна.
Повярвах в теб след всички празни речи, ...
Пей ми се, когато стана
И видя сутрешний прекрасен майски ден
И от слънцето, от Бога, Българинът озарен
И росата по горите, и полята
На родната страна ...
Сред зелените поляни, сред разцъфващи цветя
Под синьото небе и сянката на свежите листа
Аз виждам само моята скръб
Не владея стиховете
Не усещам ритмичността ...
Не казах сбогом. Знаеш, че не можех.
С очи ми даде знак и замълча.
Неземната си сила ми предложи–
в най- свидното ми кътче оживя.
Научи ме с годините да помня, ...
Усещам порив под лявата буза.
Чувствам се жива кат' фототапет.
Не влиза главата ми в новата блуза.
Тръшкам се повече от мъж с 37,5°!
Зъб! Зъб лицето ми надува. ...
А казват, че е сиво битието.
Сред фалш и кич. Хранителна верига.
Очи затварям, литвам там, където,
е малкото, което не достига.
Твърдите, че за себе си говоря ...
Никой нашият свят не може да вземе,
и да иска дори.
Той за всеки от нас е вълшебна вселена,
с непрозрачни стени.
Често влизаме в него напълно различни, ...
Такава съм, родих се в люта зима,
променлива по мартенски останах
по свои правила и сто причини
не се побирам в топлата си стряха.
Не се побирам в никакви представи, ...
Добре дошъл в дълбоките ми дебри!
Не се ласкай, за мъничко си тук.
Ела, преди сърцето ми да се събуди.
Намери си място из събрания боклук.
Не те обичам вече, не! ...
За миг в огледало от кристали, човек
поглежда, очите спира върху своето
лице, и вижда преобразенaта си същност.
Тъгува, че времето е бързотечно, никой не може да го спре.
Оставило е спомени красиви, разцъфнали във него цветове. ...
И се врекох без думи на птиците
да ги кътам от вятър и студ,
да им пазя гнездата в лозниците,
да ги чакам след дългия път.
Да им милвам перцата, главиците, ...
Обичам те и искам стих да пиша
по кожата ти, докато до мене дишаш,
със устни нежни, с пръсти поетични,
и всеки ред... да бъде от Обичане...
А ти ще си ми листа чист и бял ...
VI. Живителен полъх
Живителен полъх струи от всемира,
през звездни простори пътека намира,
вселенският дух се в тела въплътява –
мъжът и жената с любов надарява! ...
На заплата всичко е в позлата,
пеят птици по опънатите жици.
Край реката по-зелена е тревата,
в сметката ми нулите - осмици.
На заплата волна е душата, ...
Отново сме на бойното поле,
доказвайки един над друг надмощие.
Всеки се бори за свойто небе,
делим си само безмерно нещастие.
На арената не сме сами. ...
В дланта ми се свива уплашено странното време,
а кестени диви така неизменно цъфтят.
Не е измеримо, което не може да вземе –
душите на луди – крепящи изгнилият свят.
И не, че са праведни, нито е толкова сложно. ...
Заробих ли душата си свободна с тебе,
от страховете си принудена да се венчая,
сякаш си последното спасение,
а аз грозница престаряла.
Обърнах гръб на себе си и свободата, ...
Една любов, не приключва със сбогом -
тя притихва на някакъв бряг
написана на пясъчен спомен...
Часовникът знае, обръща се пак!
Ще си тръгне сърдита и ще поплаче ...
В тайнственост под було сякаш веди* шетат
(искат да разкъсат властващия мир).
В тъмен миг притулват те над нас небето -
жадни да прикрият този кървав пир.
Глозгаха нощта ни, глозгаха до кости ...