Cuentos y prosa de autores contemporáneos
Случайност 🇧🇬
Йоана привършваше работа в градината малко преди обяд на топлия септемврийски ден. Слънцето беше се вдигнало високо и вече прежуряше силно. Не беше за работа в градината вече, трябваше да се прибере на сянка под широката асма пред къщата, където можеше да се стои по цял ден, дори и в най- ...
За убийствата и за греха, за моето довиждане и за съня 🇧🇬
Вече трети месец живея в мрак. Будя се-тъмно е, възцарява светлина-слагам черни очила, присмивам се на деня и злорадо го наблюдавам зад стъклата, с любимото ми и най-старателно подобие на ехидна у ...
Аз, той и материалното 🇧🇬
Всички говорят за материалното. И аз осъзнавам, че то започва да ме влече. Да, мен, която казвах, че не е най-важното. И все още мисля така. До някъде. И тогава ти идваш, падаш на колене и ми предлагаш брак. Аз отказвам. Красив си, но не и финансово. А аз имам мечти и желания, ко ...
Заключени спомени 🇧🇬
Писмо до един бивш 🇧🇬
Не струваш. Не си струва и да се проме ...
Обиколка на света за един ден 🇧🇬
Ами 🇧🇬
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот - тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият й приятел и ...
Животът на неиздадената 🇧🇬
Минчо 6 - Баш рибар 🇧🇬
Баш рибар
- Какъв прекрасен ден! Само за риболов! - тази мисъл плуваше в главата на Минчо, докато се разсънваше с няколко глътки винце - Днес е събота, не съм на работа... Е как да не разпусна сред природата?!? Яно-о, приготви ми въдиците, че ще ходя за риба! - провикна се и стана, запът ...
Будала 🇧🇬
Прибирам се от работа и ме спира Начо Папазов. Не оня, дето беше в ЦК, ами нашият, кварталният. Аз не обичам да ме спира и му рекох, че бързам, ама той ми сочи междублоковото пространство и дума:
- Виж го оня там, че ти по-виждаш, не е ли Косьо Будалата? Той е, аз от близо ходих, та видях. ...
Благодаря за всичко... 🇧🇬
Две-три думи за семейството, написани с болка 🇧🇬
І. Зараждане на семейството
Бели зъби се гушеше под храста. До гърдите си притискаше голямо парче опечено месо. Чакаше вече половин Слънце време. Чакаше да се появи ...
Любовните откровения на две приятелки 🇧🇬
Разминаване 🇧🇬
Пепел и лешници 🇧🇬
Осем и петнадесет. Аромата на нейния 'Бърбъри', преплитащ се с цигарен дим. . . да, можех да го усетя. Тя стоеше там, пред голямото огледало и къдреше разкошната си аленочервена коса. Черната очна линия, прецизно подчертаваща лешниковите ù очи и флуоресцентната светлина предаваха на пог ...
Размисли след едно дълго, дълго отсъствие 🇧🇬
Различно съзнателен 🇧🇬
Вечер, като много други 🇧🇬
В устата с лепкавия вкус 🇧🇬
Припомних си и едно отдавнашно стихотворение, някъде от 1974 година. Заглавието му не си спомних, затова за заглавие ще използвам първия му стих:
В УС ...
Предотвратяването - 9 🇧🇬
Сериозно взе да й писва.
- Значи, първо знаеш коя съм, после изведнъж не знаеш, че съм от друг свят и в същия момент сестра ти влиза и ме пита к`во ми има на лицето? - Наташа говореше на Михаил, а той стоеше срещу н ...
Нощта е времето да обичаш 🇧🇬
Белите лъвове 🇧🇬
Графомани на море 🇧🇬
Още не разопаковали багажа, моичките се шмугнаха в банските, награбиха дюшеци, топки и чадъри и за мое най-голямо удоволствие се изнесаха на плажа. Заменил маратонките с прохладни чехли, тесните дънки с бухнали бермуди, ризата с тениска без ръкав, моя милост си турна лап-топчето по ...
Писмо до един стар непознат 🇧🇬
Изгубената Вяра 🇧🇬
Преполовихме лятото. Задъвкахме и Август без апетит. Големият град изпосталя, стопиха се пришълците под горещото слънце и ги отмиха дъждовете. Останахме само грешници.
Мара ми е приятелка стара. Мария-Магдалена - Мара, Марчето, Маца, Магда, Мими, Маги... все бе тя и все ми беше чогла ...
* * * 🇧🇬
От изключителна важност 🇧🇬
Мястото беше точно за човек с моята специалност - достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...
Лежа с вълците в снега 🇧🇬
*** 🇧🇬
Само ако е с намордник 🇧🇬
Босото стъпало 🇧🇬
Идеал Петров и царството на обречените 🇧🇬
Алеята на въздишките 🇧🇬
На дъщеря ми 2 🇧🇬
Теб, малкото ми момиче, родено с любов, отгледано като "цвете". Сега ни напускаш.
Боли ме, дъще !!!Няма да те виждам ежедневно, ще гадая добре ли си, къде си?
Зная, че не ти показвах обичта си. Бях сурова майка, но така се ...
Отплата 🇧🇬
В болничната стая жените бяха четири. Разговорите тук започваха в ранни зори и се въртяха все около децата - синове, дъщери, снахи, внуци... Две от тях бяха вдовици, та за мъже се говореше рядко. Всяка искаше да се похвали със своите, с успехите им; трудно някоя се решаваше да сподели някоя ...