Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Гоненица из виртуалните пространства 🇧🇬

Оказа се, че освен всички останали, имам още един недостатък. За добро или за лошо, имам въображение. То е упорито като оня полезен приятел на човека - магарето - инати се и си иска своето. И ми причинява беда след беда. Заради него не мога да се влюбя в някой, ако не мога да си го представя. Катего ...

Юлия

Prosa » De humor

1.6K 7

ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО 🇧🇬

ЙОРДАН МАТЕЕВ
ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО
Роман
Посвещавам на моите родители
ПЪРВА ЧАСТ ...

jordan2

Prosa » Novelas y novelas cortas

3.7K 1

Празници няма, празници има 🇧🇬

ПРАЗНИЦИ НЯМА, ПРАЗНИЦИ ИМА
Мелодичният джаз се лееше от радиоапарата и по някакъв странен начин се смесваше с пелената от тютюнев дим, която обгръщаше стаята и й придаваше приятна атмосфера, въпреки липсата на отопление и оскъдната мебелировка.Той седеше на изтърбушеното кресло с цигара в уста и ба ...

DarkSideOfTheMoon

Prosa » Relatos

1K 1

Щом завесата се вдигне 🇧🇬

ЩОМ ЗАВЕСАТА СЕ ВДИГНА
Болката в главата й се усилваше бавно и вече ставаше нетърпима. Подути от тридневния плач, очите й се зачервиха и почти не изпълняваха предназначението си, а и нямаше изглед двете малки успоредни поточета от сълзи да спрат.
Мислите в главата й бушуваха с такава сила, че за да ...

smelo_sarce

Prosa

1K

Кой какво прави аз със късмета си ходя:):):) 🇧🇬

Понеже много ни се насъбра напоследък, аз и Момчо решихме малко да отидем с малчи на гости. Речено-сторено... Имах покана от едно невероятно момиче за визита. Но понеже Момчо наскоро започна тази работа и нямаше да е много желателно да моли за дни, тръгнахме аз и малчо.
Момичето (макар и да е жена, ...

lunna_sianka

Prosa » De humor

2.1K 15

Подаръкът на мама (2 част) 🇧🇬

Днес остана да работи пред компютъра. По едно време чу тихичко отваряне на вратата и след малко едно коте се покатери по нейните крака. Едновременно с това някой запъхтян придърпа стол зад нея и две познати ръчички закриха очите й. Младата жена се усмихна и зачака. След няколко секунди чу скъпо за н ...

ВТ

Prosa » Relatos

4.1K 13

Как беше родена чалгата или защо Крум Страшни не влезна в Европата 🇧🇬

Как беше родена чалгата или защо Крум Страшни не влезна в Европата
Кървавите лъчи на слънцето запалиха хоризонта. Хора и животни се размърдаха, защото беше време за жътва. Вместо снопи от жито, щеше да има от човешки трупове. Всички боляри се бяха насъбрали във Великата шатра. Старият боляр отпи от ...

siromah

Prosa » De humor

2.4K 8

Аз и ти 🇧🇬

Аз и ти
Как продължаваме напред, след като пътят зад нас се срути? Има ли начин да не се игубим, ако не знаем откъде сме дошли? Понякога е добре да се обръщаме назад, за да знаем откъде сме минали. Фактът, че има обратен път назад, сам по себе си е достатъчен, за да се чувстваме сигурни, за да знаем ...

jeannedarc

Prosa » Relatos

1.7K 1

Бледи утринни лъчи 🇧🇬

Бледи утринни лъчи проблясваха в стаята. Тя лежеше спокойно,
с едва притворени очи. Снощните събития бяха разбунтували съзнанието
й до толкова, че не можеше да заспи.
Преди по-малко от шест часа, тя бе излязла с приятеля си. Бяха
решили да се отделят от всичко друго и да обърнат внимание на себе си. ...

stormy

Prosa » Relatos

1.6K 1

"Любовта идва като гръм от ясно небе." 🇧🇬

"Любовта идва като гръм от ясно небе" - разказ с продължение...
... Публикувана действителна история в един вестник, чиято задача, поставена за читателите беше да я довършат... Историята накратко... Мартин е влюбен в Ани, но тя има приятел - Борис. Когато настоящият приятел отсъства от града, Ани си ...

XpuCuTyy

Prosa » Relatos

1.4K

Историята на един старец 🇧🇬

Всеки ден дядо Генчо седеше на улицата върху едно пънче и пушеше нервно цигара. Очите му, влажни и тъжни, болно се взираха в простора и сякаш гонеха една недостижима мечта.
Винаги го поздравявах. Колкото и странен да беше, старецът излъчваше някаква нежност, въпреки грубите му ръце и набръчканото ли ...

byboJle4e`f

Prosa » Relatos

1.6K 10

Дървото 🇧🇬

На площада в нашия град имаше едно дърво. То просто си стоеше там и наблюдаваше хората. Наблюдаваше ги, но те не го забелязваха. Минаваха всеки ден покрай него и никой не му обръщаше абсолютно никакво внимание. И така стоеше си дървото, а хората го заобикаляха и не му обръщаха внимание. Но ето, че е ...

Johney

Prosa » Otros

1.3K

Истории с пръстен 🇧🇬

Днешният разказ не е мой. На приятелка е. Казва се Биляна. Тя ми го прати с молба по него да напиша нещо... но, както сами ще се убедите, няма нужда да се пипа или да се пренаписва. Надявам се да го оцените, както аз го оцених, т. е. с абсолютната шестица! :-)
Истории с пръстен
Или
Вълшебният пръсте ...

Нел

Prosa » Relatos

3K 7

Любовниците 🇧🇬

Кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискане. Ръцете й здраво хванали тръбата на таблата на леглото. Тялото й се извиваше в сладостни извивки. Да се люби с този мъж винаги беше удоволствие. Всеки път я караше да бъде на гребена на вълната. Идваше в къщата му с голямо желание. Не й правеше впе ...

Романтик

Prosa » Relatos

1.8K 24

Без сърце 🇧🇬

На леглото, завито с оръфана завивка, лежеше младо момиче. До него тихо плачеше майка му. Двете жени бяха постоянно заедно. Особено сега, като момичето го сполетя болест.
Нямаха си мъж в къщата и трудно изкарваха прехраната си. Бащата на момичето бе починал много отдавна и то никога не го бе зървало ...

MIla_f

Prosa » Relatos

1.6K 3

Къде си, Ботев?! 🇧🇬

„Баба Илийца е умряла отдавна. Но полуумрялото дете оживя и сега е здрав левент и се нарича майор П. Покойната му баба, като му е разказвала тия събития, говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не могла да нап ...

кремик

Prosa » Relatos

1.8K

Прасенцето в чизми 🇧🇬

Прасенцето в чизми
Някога живял един воденичар. Усетил той, че последният му ден наближава и повикал тримата си сина.
На най-големия той оставил воденицата, на средния - магарето, а на най-малкия, който бил глуповат и разсипник - едно прасе. " Прощавай ми, синко - казал воденичарят, но дори и да ти ...

siromah

Prosa » De humor

2.1K 3

Когато черното е бяло, а бялото - черно 🇧🇬

Няма го Кадим. Убили го. Убили го белите хора. В една черна нощ. Онова черно момче от Сенегал, което ми подари жълто-кафяв гердан от стъклени мъниста - жълти като малки слънца от Африка и шоколадови като децата й. Стъклени мъниста, нанизани като върволица от роби. Когато го взема в шепата си, в нея ...

Юлия

Prosa » Otros

1.4K 5

Черният принц 🇧🇬

Някога, много отдавна, когато ангелите господстваха и правеха всичко, което поискат, Черният принц още беше ангел. Горе се деляха на два вида, въпреки че нямаше твърде голяма разлика. Единият вид бяха онези, които правеха добрини и закриляха. Другите, не че правеха зло, но те бяха сякаш безразлични ...

Myxomorka

Prosa » Relatos

2.1K 1

Срещата 🇧🇬

Беше изминало доста дълго време от първата им среща. Тя беше кратка, непринудена и интересна. Времето летеше и ги променяше – почти до неузнаваемост. Но животът е такъв – радост, усмивки, понякога тъга и сълзи – но все пак - живот. Разменяха мисли и идеи, чуваха се по телефона, понякога си пишеха. Е ...

Lingerie

Prosa » Relatos

1.3K 2

Я камилата, я камиларя 🇧🇬

Я КАМИЛАТА, Я КАМИЛАРЯ
Тази привечер, както се случваше понякога, баща ми и неговия приятел Кольо се черпеха на терасата на хола и обсъждаха нещо. Макар че бях с тях на малката масичка, почти не вземах участие в техния разговор. Пък и какво разбирах аз от коли, защото те двамата, всъщност, говореха ...

кремик

Prosa » Relatos

5.7K 2

Реквием за една любов 🇧🇬

Минават дни, седмици, месеци, години, но си спомням още за нея. Чета вестника и си и я зървам там. Мисля си: същата хубавица е, дори и по-стара външно, от онзи ден, в който я видях за първи път, на онази премиера. Отхапвам от сандвича, който сам приготвих - прекалено горчив - и отпих от чая в термос ...

Axiom

Prosa

1.4K 6

Търся те 🇧🇬

Навън е нощ - тъмна и непрогледна. Сетивата са изострени. Търсят нещо в мрака. Може би това е инстинкта на звяра, търсещ плячка. Преминал през вековете. Останал в нас, някъде много дълбоко стаен, потаен.
Може би не е звяр, а просто е желание за близост. За нежна ръка, която да докосва едно тяло, коп ...

Noel

Prosa » Otros

2.2K 2

Мечти, но не за всеки 🇧🇬

Чета тия дни разни списания, защото няма какво да правя. Едни глупости в тях и нищо интересно. Трябвало да се сменя спалнята поне на десет години. Мойта е от двайсет и да я изхвърля ли, че не ми стана ясно? Не, че не мога да си купя нова, не. Просто са големи разправии. Да ходя по магазини, да избир ...

svetlanal

Prosa » De humor

1.9K 31

* * * 🇧🇬

ТОВА ЧУДО "КАФЕТО"
Предизвикано от едно: "За" кафето",
което пък било придизвикано от друго "За кафето"!
Аз също обичам кафе! И не само по три пъти на ден. В същност, не зная по колко пъти, но зная, че го пия с четири "Г"- та! И веднага обяснявам:
І-во "Г" - ГОЛЯМО! Пия го така, защото някои хора, к ...

костич

Prosa » De humor

1.4K 1

Тя се счупи 🇧🇬

- Дай ми ръка... - гласът му я накара да потрепери.
Слабичката й, трепереща ръка с прозиращи през бледата кожа сини вени, се изгуби между дългите му слаби пръсти.
Вятърът сякаш можеше да пречупи и двама им. Духаше силно, духаше пронизващо, духаше безцелно...
Само за да извива голите клони да дървета ...

HighHanged

Prosa » Otros

2.5K 5

Сезонът на Мълчанието 🇧🇬

Разобличавам целта на жестовете.
Аз знам.
Иска да се предпази... от мен.
Аз знам.
На никого не са достатъчни погледите и усмивките ми, за да ми повярва, че съм истински. ...

cheshire_cat

Prosa » Relatos

1.3K 2

Олио 🇧🇬

ОЛИО
Обичам да готвя. Не! Обожавам да готвя. Когато бях малък, а майка ми - между живите, все се въртях около нея когато готвеше. Още звучат в ушите ми нейните думи:
- Я вземи, мама, са научи да готвиш, че кой знай ква ша та олепа...
Сигурно е било в лош час казано, защото взе че се случи.
Прибирам ...

Sorbus

Prosa » De humor

3.3K 1 24

Любовта е всичко 🇧🇬

Това са Те - нашите лудо влюбени герои !Отново усамотени, за да олицетворят своето време, като се отдадат единствено на пламенната си и чиста любов...
... Искаше им се да избягат и да забравят за всичко и всички. Проблеми имаше безкрайно много, създавани от някои, които им се пишеха за добри приятел ...

RickarD

Prosa » Relatos

1.5K 2

Следва продължение... 🇧🇬

Последно поклащане и автобусът спира. Чува се нещо като въздишка на човек, на уморен човек или... Знам ли. Няма значение. Изчаквам няколкото други пътници. Не бързам за никъде. Дори и не знам защо отивам. Всъщност знам, но... не знам как ще бъда приета. Подчиних се на импулса и желанието си, а сега ...

Нел

Prosa » Relatos

1.7K 6

Призрак 🇧🇬

Навън заваля сняг. Не знам защо, но ми навя малко тъжни мисли. Надявам се, че няма с написаното по долу да направя същото с теб. Приеми, че расъждавам на глас. Така е по-лесно, а и не се знае дали някой някога ще го прочете. Може да се изгуби по пътя и да остане вечно в мрежата да обикаля, както нав ...

Lusia

Prosa » Otros

1.5K 1

Измаменият брадатко или любовните приключения на дядо Торбалан 🇧🇬

Докато новоизлюпеното еврейче слушаше тъжната приказка за Вълшебният долар, в офиса се развиваше първата част от балета "Измаменият брадатко". Ролята на Отело изпълняваше дядо Торбалан, а ролята на Дездемона - красивата аржентинка Франческа де Силва.
- Обииичааам теееее! - пееше Отело и подскачаше к ...

siromah

Prosa » Relatos

2.9K 2

Руски истории (част втора) 🇧🇬

През есента на 1988 година ни наградиха с екскурзия до град Толиати. Да посетим завода на „Lada”. Награда за отличната подготовка на техниката за зимата. Бяха ни проверили от КАТ – България и от СССР и останали доволни. Отиваме цялата бригада. С отбивка през град Куйбишев (сега Самара). Красиви град ...

Романтик

Prosa » De humor

3.3K 31

Влюбено 🇧🇬

Влюбена съм.
Видях го при едно пътуване до Бачковския манастир. Отначало не го забелязах, а после, когато погледът ми падна върху него...
Омагьоса ме!
Не можех да откъсна очи от красотата му. Всъщност, не беше толкова красив, малко поостаряващ, но с благородно излъчване и много топло изражение. Стоя ...

PLACEBO

Prosa » Relatos

1.7K 10

Целувка за сбогом 🇧🇬

Помахах му за сбогом и си отидох. Той стоя там дълго, взирайки се след мен, без да има някаква причина да си тръгне. На мен също ми беше трудно.
Той пъхна ръце в джобовете си, както правят истинските мъже, но дългата му вълниста коса, прилепналите му тъмни дрехи и черния молив на очите му можеха ясн ...

princess_havok

Prosa » Relatos

1.8K 4

Да обичаш истински 🇧🇬

Движенията му бяха резки, но сигурни. Почти отвесната скала не представляваше особена пречка за него. Копието и щитът на гърба му сякаш бяха част от тялото му и следваха всеки негов отскок, всяко едно движение, докато тъмночервеното му наметало, развяващо се свободно на брулещия вятър, сякаш бе отра ...

Charlie

Prosa » Relatos

3.6K 4

На "кафе" 🇧🇬

По мотиви от разказа "На кафе" на Христо Костов - Романтик
Много обичам кафе. Пия кафе по три пъти на ден. Всъщност - така беше на рекламата... А аз пия кафе най-малко по пет пъти на ден. Понякога, от толкова много кафе ми писва, главата започва да ме боли, но... нито мога да откажа поканата, нито п ...

Mili4ka

Prosa » De humor

2.3K 58

Когато момичето обикне 🇧🇬

- Би трябвало да съм щастлива. Нали? - тя замълча за миг. - В смисъл такъв - вече го получих. Взех това, което исках.
Умислена, тя започна да си играе с покривката на леглото. Беше се излегнала на една страна, с дълга гарваново-черна коса, която беше разпиляна около нея, глава, подпряна на ръката и ...

Minna_In_Love

Prosa » Otros

1.9K

Изоставен 🇧🇬

Изоставен - чувството е жестоко. Прониква във всяка пора на тялото ти, бавно и постепенно. Притиска всяка клетчица от него. Смачква го, започвайки от самочувствието. С него се преборва най-лесно. Като борец по сумо го хваща и хвърля на земята, после с нескрито удоволствие бавно, сякаш наслаждавайки ...

Noel

Prosa » Cartas

2.4K 3

Две изгубени души 🇧🇬

Огромният селски стадион "Великият болярин" се простираше в левия край на селото. Преди около 20-30 години той процъфтяваше и селският отбор беше във "В" футболна група, на границата между професионалисти и аматьори. Футболистите работеха в близката мина по три часа на ден, после се връщаха и тренир ...

siromah

Prosa » Relatos

2K 2

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Гоненица из виртуалните пространства 🇧🇬

ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО 🇧🇬

Празници няма, празници има 🇧🇬

Щом завесата се вдигне 🇧🇬

Кой какво прави аз със късмета си ходя:):):) 🇧🇬

Подаръкът на мама (2 част) 🇧🇬

Как беше родена чалгата или защо Крум Страшни не влезна в Европата 🇧🇬

Аз и ти 🇧🇬

Бледи утринни лъчи 🇧🇬

"Любовта идва като гръм от ясно небе." 🇧🇬

Историята на един старец 🇧🇬

Дървото 🇧🇬

Истории с пръстен 🇧🇬

Любовниците 🇧🇬

Без сърце 🇧🇬

Къде си, Ботев?! 🇧🇬

Прасенцето в чизми 🇧🇬

Когато черното е бяло, а бялото - черно 🇧🇬

Черният принц 🇧🇬

Срещата 🇧🇬

Я камилата, я камиларя 🇧🇬

Реквием за една любов 🇧🇬

Търся те 🇧🇬

Мечти, но не за всеки 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Тя се счупи 🇧🇬

Сезонът на Мълчанието 🇧🇬

Олио 🇧🇬

Любовта е всичко 🇧🇬

Следва продължение... 🇧🇬

Призрак 🇧🇬

Измаменият брадатко или любовните приключения на дядо Торбалан 🇧🇬

Руски истории (част втора) 🇧🇬

Влюбено 🇧🇬

Целувка за сбогом 🇧🇬

Да обичаш истински 🇧🇬

На "кафе" 🇧🇬

Когато момичето обикне 🇧🇬

Изоставен 🇧🇬

Две изгубени души 🇧🇬

Cola