Когато вместо да спиш, размишляваш по Айнщайн, Ницше, Пратчет и Дъглас Адамс :)
Надничам през синя пролука в ефира с копнеж по съседни вселени.
Но странно, Безкраят обратно се взира и страшно прилича на мене!
Е, вярно очите му мигат в тревисто - чудат светофар? За чешити?
Дали е сигнал? Или просто и ...

На дядо Илия.
Поклон!
Навред се носи задушлив дим. Пушек, наситен с черен прах се стели ниско. И не виждаш добре къде стъпваш. А трябва да виждаш, за да разбереш къде е фронта и къде тила! Трябва да преминеш! Иначе смърт и то не само за теб. Всички други са отзад. И се молиш само за още миг живот, к ...

Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича.
С безплътни, неусетни пипала ...

Седни, животе, дай бутилки три,
отрова само пия в малки чаши.
Орисници си имам за сестри,
но онемяха и това ме плаши.
Каквото даде – даде, но и взе, ...

Виж – вятърът заспа… Като момиче,
очакващо ме в своя майски сън.
И само под стрехата - нейде, птиче
напомня ми, че има будни вън…
А аз – одрипавял от мисли празни, ...

Тази пролет валя, та животът се скъса.
Сред калта се промъкна ликът на смъртта.
А светът стана друг – натежал и навъсен,
и със траурен звън над деня проехтя.
Тази пролет валя. Заваляха душите. ...

Денят догаря, стапя се нечуто,
отмират бавно светлите лъчи.
Поляга на нощта луната в скута,
ветрецът притаен сега мълчи.
Обагрят златни нишки тишината, ...

До мен вървиш и раните кървящи
лекуваш. Тихо, тихо е навън,
когато по душата остър дращи
венец невидим с болка – трън, до трън.
Не съм дорасла още, Боже, благи, ...

И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...

Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...

Тефтерите грижливо подновява
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.
На кремък твърд перото си наостря, ...

Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...

Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...

Аз виждам слънце даже през нощта
и черногледството не ми се нрави.
Едва не се научих да летя!
Понякога прохождам на жарава!
И силно, силно вярвам – има Бог! ...

Отново Бог е тих, невъзмутим.
Разсеяно намества очилата,
сълзят очите Му от смрад и дим.
Пореден гейм излъчват от Земята.
Човечеството - не! - не се отучи ...

В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...

За мен отдавна няма пролет,
угасна слънцето в зори…
Каква е тази здрава болест,
която мозъка мори,
душата и ума помътва, ...

От тази тишина не става нищо.
Пропуква се отвътре. Като чаша,
в която няма вино, а въздишките
се гонят като призраци.
И скачам. ...

Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава, ...

Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...

Мъжки момичета? Кой го реши?!
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.
Някой ме иска такава жена – ...

В онова босо село, дето всяка надежда е двор,
а петлите по тъмно пронизват със вик тишината.
Там, отдясно на къщата, точно до стръмния бор
всяка вечер към осем застава на Найден жената.
Как е бяла и кръшна! Уж е само на трийсет и три, ...

Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.
Към куп неща съм силно алергична: ...

Баркод
За кой ли път отварям този бар –
пробойна в океана на живота –
цигарен дим, уиски и комар...,
новела недописана от господ. ...

Яница гушна спящото дете в скута си и се загледа през прозореца. Наближаваше време Мирна да се прибере от работа. След месеци ѝ предстоеше да стане майка и Пол я прибираше пътьом от зъболекарския кабинет.
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха ...