бялатишина
136 резултата
Безкрайно море между нас.
И сто планини непроходни.
В небето двулика луна
наднича в два чужди прозорца.
Говорим различен език. ...
  536 
...
Със тебе времето не съществува.
Безкрайност ли? Това е радостта,
душата ти, когато ме целува
през тежки зеници от светлина.
И пътищата нищичко не значат. ...
  560 
Любов е да изстрадаш мълчалив
на чужда мъка черната градушка.
И в болката да бъдеш търпелив.
И да останеш, даже и сред лудост.
Любов е, щом отдавна си видял ...
  475 
Той мълчи със уюта на вечер.
А в брадата му мисли гнездят.
Той научи сърцето на вечност.
И е среща пред нас всеки път.
Колко нежно припламват очите ...
  382 
Оглушавам в тази тишина.
Питам се, аз още ли живея?
Жива смърт е мойта самота.
Сякаш, че насън едва се смея.
Сякаш, че насън пристъпвам пак ...
  446 
Ти ме накара да вярвам във себе си,
Даже и белезите да обичам.
С тебе е всичко спокойно и лесно.
Като изключим това, че се криеш...
Ти ме накара отново да бъда ...
  447 
Да съм тук днес е мой собствен избор.
Сто посоки започват пред мен.
Всяка крачка сега ще е изход.
Но избирам си твойте ръце.
Те небето ми цяло побират, ...
  397 
Дано да съм изплакала сълзите ти,
които са те чакали в засада.
Дано съм овършала и въздишките,
събрала после всичката омраза.
Тъгите ти докрай да преосмислих и ...
  402 
Не ме питай как съм. Възможно ли е да не знаеш?
Когато си тръгна, остана ми само небето.
Пътека, която ме води към празни безкраи.
Не ме питай как съм. Нима не усещаш студеното?
Объркани, млади, страхливи пред всяко начало, ...
  746 
Понякога проклинам лекотата,
с която ходя боса по света.
Дори и не докосвам непознатото.
И как тогава да те разбера?...
Понякога така се натъжавам, ...
  463 
Потъвам в тъгата ти бяла
и сенките твои повличам.
Безмъвно се сливам с пейзажа
на този град, който обичаше.
По спирки случайно засичам ...
  372 
Аз си мислех, че си неизбежен.
Истината толкова е явна.
От тъга физически болеше.
От внезапна радост ослепявах.
Вплитах те във дните си сурови, ...
  1632  14 
И колко минути издишвах по теб мисълта.
Разтворена роза - сърцето - болеше от зрялост.
Потъна пред погледа всичко. Изчезна света.
Останаха само страхът, радостта, че сме заедно.
Очите ти в мен откънтяха с най-мощния зов. ...
  505 
Мълчим, а тишината ни говори...
И виждам се в очите ти прозрачни.
Сега сме много повече от хора
Разбирам те. Недей да ми подсказваш.
Споделям ти секунда след секунда. ...
  441  11 
Преплетените пътища потъват
в най-тъмната, безжалостна мъгла.
Душата ми е впримчена във тръни,
пораснали от болка и от страх.
И в този миг, когато става черно, ...
  395 
Аз не прогоних твойта самота.
И дните се стопиха в сива пепел.
И пътят между нас е див сега,
в стотици грешки и лъжи оплетен.
А чувството, че пак се провалих ...
  440 
Помолих се за някой като мен;
повярвай ми, дори не подозирах,
че толкова си близо: нощ и ден
деляли са ни дъх и кратък призив....
Повиках те. И ти така се случи, ...
  423 
Да беше мъка да се утеши.
И лоша дума, че да се забрави.
А беше лед в любимите очи.
И километри парещо мълчание.
Защото всичко в мен е празнота. ...
  604  11 
И както вълната прегръща брега,
обсипва го с хиляди галещи ласки,
аз искам да тръгна към тебе така,
да бъдат ръцете ти топлия пясък.
И както снегът от сърце се топи, ...
  412 
Нищо не трябва да зная.
Вече си казахме всичко...
Даже и без доказателства.
Само за миг със очите си.
И тишините са кръстове, ...
  565 
Ела подобно сняг, лъчисто бял.
По дланите ми нежно се стопявай.
След този ред избирам да мълча.
И другият на тебе го оставям.
Не искам аз пореден монолог, ...
  536 
Помежду двама ни – поле цветя.
Очите ти са топли слънчогледи.
И как така е цялата земя
обсипана с вълшебства невидени?...
Ела до мен. Доведен от сърцето. ...
  449 
Не ми се давай лесно, те помолих,
насън или не зная вече как...
Но днес живееш в моя крехък спомен.
Изцапан от сълзи и от вина.
Почти окултно някак се надявах, ...
  382 
Тая сила, която ми даде
да посрещна живота сама,
без да бягам страхливо от раните,
без да падам от чужда вина.
Тая сила, която отключи ...
  421 
Нарекох тишината си на теб.
И само тебе в нея ще допускам...
Под всякакви звезди и в градове,
веднъж които ще здрависам с' стъпки.
Оставих теб на дъното добро, ...
  504 
Защо да говоря, какво и кому да го кажа?
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.
Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка! ...
  366 
*
Животът е рязък подобно къс лед.
Танцувам сред огъня боса.
Със злоба вършее ме ден подир ден.
Аз питам: "Ах, толкова можеш?",
"Кога ще си спомня за тази сълза, ...
  405 
Как, кажи, да преглътна момента горчив,
щом от мен се отвръщаш завинаги?
Как да търся звездите из твойте очи,
щом ще станат през времето минало?
И се боря със страх и надежда сега. ...
  346 
Мога да живея, защото си далеч.
Сърцето ми на клада не изгаряш.
И думите към тебе не са студена скреж
по устните, които те желаят.
Когато си до мене, съм грешна като демон. ...
  290 
дъжд и сълзи се смесват, вече не ги броя
слънце и смях са едно, отдавна не ги различавам
ден и нощ: няма значение; тук съм
безкрайна и безпомощна, влюбена и пияна, млада и с мъдростта на 300-годишна
твоя ...
  723 
И в утрото ще стъпя като в сън,
разкъсвана на хиляди посоки,
безвременна, обърната навън,
и хвърлена в безкрая надълбоко...
Часовници с мълчание троша, ...
  389 
Мен раняваш, ранявайки себе си.
Затова днес те моля: недей!
Стига толкова рани и белези.
Стига кръв, синини от ръце.
Стига страх, стига вече съмнения! ...
  394 
Ти си просторите, белите сънища,
мека прегръдка в мъглата.
Ти си ми живото, истинско сбъдване,
мирно ме водиш нататък.
С тебе е лесно и смешно, магическо, ...
  373 
Аз искам да забравя как боли
от скритите надежди и миражи.
Под кожата ми времето гори,
душата ми е вулкан очакване.
Тя срещата ни беше кратък сън. ...
  561 
Всяка крачка напред е пустиня,
щом оставаш отново назад.
И копнея да кажа: "Прости ми.
Ти си смисълът в празния свят..."
Самотата сега е за двама ни. ...
  542 
Понякога обръщаме се с гръб
и дишаме във своята вселена.
И стъпките назад към теб мълчат.
Душата ми е празна и студена.
И ставам рано в някой скрежен ден. ...
  524 
Ще дойдеш ли? Заклещена на края
на някакво видение неясно,
с копнежи в тъмнината си витая,
ранена от един очакван блясък.
Защото беше другата пресечка, ...
  311 
И все по-далечни, сме същите.
Ранени. Самотни. Изплашени.
Гърдите са пълни със въглища.
А мислите сплитат се в крясъци.
И все по-далечни, оставаме. ...
  585 
Аз зная, че всичко е само нелепа шега!
Защото оттука дочувам гласа на сърцето ти.
И знам, че си точно отсреща една тишина.
И мислите плуват във незавладяни небета.
Защото сме тримата: ти, аз и после света. ...
  378 
Когато си тръгвам, съм бяла нагъната страница
и есенни сънища тихо се гушат във стъпките.
Душата ми тръгва бездомна от всички пристанища
и колко са сладки на дивия въздух пак глътките!
Аз мъжки очи ще оставя отново замислени, ...
  397 
Предложения
: ??:??