Сетих се за една приказка. Кой знае защо се сетих. Даже не помня кой ми я разказваше – някои от дядовците, някоя от бабите, другарката Христова в детската градина, другарката Радка Андреева в първи клас…
Ама съм я запомнил…
Не съм сигурен защо е в съзнанието ми, обаче – стои си. И често съм я разказ ...

Огнено диша
лятната жега
зад онзи хълм.
Изпепелява
в черно листата ...

В един задушен юлски следобед на мегдана на село Гачево спря очукана хонда. Зад волана бе млада жена с прибрана в стегнат кок черна коса. Тя свали черните си очила и се загледа в напуканите плочки пред сградата на кметството. Извади кърпичка и избърса потното си чело. Не благоволи да слезе от колата ...

Август, остави ми малко време,
време, за да дишам още лято.
Меко слънчогледите да дремят
в твоята преливаща позлата.
Гроздето да пие твойта сладост, ...

Прикотках самотата с празни длани.
Замислена, протегна се и приближи.
Погледна отзивчиво, без подкани,
помърквайки, до мен доволно се снижи.
В краката ми преде, стаена слуша ...

Саксията с мушкато на перваза
е стройна като гръцка ваза.
Олющената маса по средата
е литнала под черен флаг фрегата.
А скърцащият стар диван ...

Отива си. Не искам да го спирам,
Живяното - остава в друго време.
След времето, което галопира,
препускат и очите зачервени.
И слънцето, намерило утеха ...

Как да забравя всичко онова,
по което сърцето ден и нощ копнее,
което вечер в сънищата идва
и отказва живота ми да напусне?
Как да забравя, че в ръцете ти горях, ...

Знам, поезия не искаш!
Не искаш празни редове...
Но как да кажа, че те искам,
за безкрайни часове?
Липсваш ми, това е всичко! ...

Наивно е да мисля, че умея –
чувствата добре да възпитавам,
щом винаги за онзи миг копнея –
със болката да се забавлявам...
Но... разбрах, че тя има и длето, ...

Луната в небето изгря
пътека в морето постла
как искам по нея да тръгна
света да обгърна
да видя различни места ...

Четирите жени се прибраха в общата си стая. Алис бързо затвори стаята, заключи я и се обърна към тях, гледайки ги с цялата си сериозност и в същото време с уплашено на вид лице:
- Мариян, Оливия,Сефра,какво се случи толкова? Защо Господарят се беше разгневил?
Мариян, старата седемдесет и три годишна ...

Споделено в личен план, 3
...
Липсваш ни!
Предателство е малко да се нарече...
Без теб, момче, ...

Танцувай с мене
Впила съм се в топла гръд,
отлита хубавото време.
Прелитам от вселената, отвъд,
една любов дъхът ще вземе. ...

Нямам много време. Притиснат съм. Трябва да взема страна.
Очаква се от мен да приема вярното решение. Да остана лоялен.
Всъщност, всички са сигурни, че вече съм го направил.
За бизнеса е важно да не се променям.
Но ми омръзна да съм еднакъв. Затова от половин час стоя в колата си и не излизам навън. ...

Пена - към Мара:
Маро, онзи мъж какво поиска от теб?
Мара: Blowjob, Пено.
Пена: А ти съгласи ли се?
Мара: Да. ...

Аромат на жасмин.
И къси ръкави.
Кожа, зачервена от слънцето.
Сол по устните.
И полет на чайка. ...

Вечер, когато всички заспят се
будя с мисълта за теб.
Кога ще си ти до мен и ще
си моето слънце в моя ден с
лъчи озарен?! ...

БЪДЍ С МЕН
Автор: Вили Димитрова - liche
Бъдѝ ти с мене редом–
навсякъде и винаги –
във всичко! ...

Люби ме страстно, всеотдайно,
раздавай се, тъй както​ аз го правя!
Бъди за мене билето омайно,
което ме възражда и взривява...
Създавай с мене своите мечти! ...

В ЗАТВОРА НА ДУШАТА
В убийствената дързост на душата,
усещам своя земен рай,
уви, накрая, пак се давят май – под свода на дъгата.
Властите лениви – те тъкмо там загубват сили. ...

Е, в края на краищата, мила;
това не е краят на света!
И мама била е така родила:
с мъки - в името на любовта!
А после? Не му мисли за после... ...

За какво съм ти точно сега,
след като отдавна от мен нямаше нужда?
И в сърцето ми имаше много тъга,
която за теб бе толкова чужда.
Защо съм ти, щом беше щастлива, ...

Автор – Величка Богданова – Литатру
Недей да ме търсиш по друмите тежки,
натъпкани с кал от разбити съдби.
Търси ме в полята и в книги - горещи,
във нощите лунни и в бъдните дни. ...

Даааа, очаквате ме вече!
- Стягайте се! - мама рече.
Две мечета недоспали
и морето не видяли,
бързо скачат от леглата. ...

С теб играем опасна игра,
но е много красиво, любими –
като нощ сред вековна гора
от греховни и тъмни смокини.
Шушне кротък в листата дъждът, ...

ШЕПОТ ОТ ДЪЖД
(бял стих)
Автор – Величка Николова - Литатру
Аз не зная
това как се случи – ...

Небивалици висват на улуците,
разказват разни врели - некипели.
Дали криви просъницата звуците?
В една от мойте котешки недели.
Разсъмва се и вятър, по калканите, ...

И в тялото ми - тялото отплува...
сънят неясен - притаен кошмар.
Към най-далечното примамливо
пътувам,
превърнал го в мечтания олтар. ...

Не заспива нощта, не заспива...
Разпилява мисли и видения...
Нещо от теб завинаги си отива.
Душата е самотно трептене.
Дълбока тайна се излива ...

ВСЕ НЯКОГА...
Зная, все някога ще си отида,
от теб, заблудата и любовта,
не ще да позволя да ме зазида,
между четири стени – самота. ...

Не ме търси в усмивката на изгрева,
крилете ми са уморени от среднощни бдения.
В смокинови листа от раклата на Ева
увивам моите съновидения.
Не ме търси в пурпурните залези, ...

В неделя съм различна и добра.
В неделя ей така ми се мечтае.
В неделя романтичен е света,
от всякъде на приказка ухае.
В неделя сътворявам си небе ...

Няма светлина.
Илюзията за присъствие
топи се,
разпада се на атоми.
Един художник, ...