gerrda
408 результатов
  1096 
Когато ти е тъмно, ме боли
и думите ми стихват като есен.
Осъмвам като обич без мечти,
като изнервен вятър, бесен.
Когато ти е стръмно, ми горчи ...
  2103  16 
  777 
Аз съм лека и тежка омара,
къс небе от Вселената бяла,
ситен прах - на съня ми в кошмара.
И съм капки тъга. Но съм цяла.
Аз съм звук, тишина - едновременно, ...
  2447  15 
Отиде си. С миража ми за слънце
през клепките на някакъв акорд.
А тишината глуха, като зрънце,
търкулна се в душевния ми двор.
Покълна репетиция по памет ...
  889  17 
Неми думи
изтръгват небето ми
и ръцете им
плоско мълчат.
В тишината ...
  553 
Аз съм твоето светло момиче,
свежо утро в съня ти посърнал,
спомен, лудото в мене прегърнал,
който в дните ти тъмни наднича.
Аз съм твоето синьо момиче, ...
  827 
Из тихите резливи редове
на дните ми изниква сам въпросът,
дали са смели умните мъже
или съм си по принцип малко проста.
И все да се надявам чак до бяло, ...
  519 
Пада нощ. Хоризонтът е сипкава креда.
Къс небе - пергамент. И лъчи.
Милиметър любов по пътеката бледа
разпокъсва бордюри, мълчи.
Счупен път. Тишината напукана грачи. ...
  712  10 
  825  10 
Изгубени дихания се раждат,
виновни и презрително страхливи,
във нощните ù длани - като кражба -
потайни и до болка мълчаливи.
Безлюдни и безкръвни, оглушели, ...
  774  16 
недокоснат мираж
от тревога ли устните зреят
или просто е сън
тази липса
отпила сезони ...
  841 
облак захвърлен
млечно небе разбито
тътен заглъхва
~ ~ ~
бистра прохлада ...
  658 
Дочаках те.
И беше пълнокръвен.
Спечели ми очите
и съня.
Вещаеше, ...
  549 
На лятото в крайпътните надежди
разлива се лениво есента,
полепва по ръждясалите мрежи
на чувствата презрели. А дъжда
извира като пушек в кухи вени, ...
  548 
Сто хиляди минути се изчерпват,
а в тях наистина те няма
и границите са ми адски тъпи
в малиново-неземно кухи торти,
родени за размазване всеобщо. ...
  649 
три писма се забиха
в сърцето ми
трогателни са буквите
още
умират ...
  547 
Днес съм тъмна,
почти като бяло,
и не мога да търся вини,
предпоставки и време
в закърпени, ...
  803 
тлен или вечност
белязва познание
мъка стаило
  491 
Ако днес любовта ти поредна очаква
най-последната зима
от летен спектакъл,
ще запомни ли как
между истини чака ...
  480 
Аз мога да съм сън. Но и небе.
И всеки ден да бъда малко време,
в което тишината е съвсем
внезапен звук от бялото без тебе.
Аз мога да съм дъжд. И без море ...
  701 
Четири шепи цветя
в мимолетния шепот
на смисъла
се изгубват - подобно лица,
заличени ...
  673 
Сега ли да говорим за любов и рани,
за принципните недоверия; и думи -
"дали наистина?". За чувства? Е, едва ли
ще стоплим тишината помежду ни.
Защо ли да си спомняме за лято, ...
  770 
Перото с гняв
разсича листа
и търси истината жадно,
което е любов, порок
и смисъл, ...
  710 
Аз не искам насън тишина да си спомням,
нито чакане в нощ полудяла.
Ретроспекция в скучно премерена роля
обезсмисля изрично началото.
Не желая извечният смисъл, неточен, ...
  590 
  739 
  694 
  685 
  613 
  1095 
  702 
В дълбокото на залеза ръми
опушената вяра на мечтите.
И думите превръщат се в игли,
пробили суеверието на дните,
които ме обричат да съм път, ...
  1290  29 
  1252  10 
Не мога да повярвам, че се случваш,
че лятото отново има смисъл,
че вятърът до вчера беше скучен,
а днес е очарован и е писал
по дланите на сляпото ми утро, ...
  1086  15 
  660 
Само час
и ще видя ръцете ти
и дъжда,
дето спи в тишината им…
Само час ...
  856  13 
  794 
  743 
  974 
От яловите признаци
за утро
избяга безпощадно
и без срам,
вината, че небето си ...
  755 
Предложения
: ??:??