in4enceto_91
1 результат
Една година по-рано.
Беше началото на май – най-любимият ми период от цялата година. Седях на една пейка, в един парк, а часът беше малко преди осем сутринта. Толкова беше тихо, че бях способна да чуя всяка нота на подсъзнанието ми. Гледах езерото на метър пред мен с апатичния поглед на току-що пенс ...
Беше началото на май – най-любимият ми период от цялата година. Седях на една пейка, в един парк, а часът беше малко преди осем сутринта. Толкова беше тихо, че бях способна да чуя всяка нота на подсъзнанието ми. Гледах езерото на метър пред мен с апатичния поглед на току-що пенс ...
1071
1
2
Ще спре да те боли, когато осъзнаеш, че болката е станала еднаква по интензитет с тази, когато си удариш кутрето в ръба на масата. Или с тази, когато си опариш езика с горещо кафе. Все едно си се порязала, но не знаеш кога и къде. Мислила си, че душата ти изтича, а е имало просто малко кръв. Събираш ...
652
6
Пети март, 2016 година. Осемнадесет часа и двадесет и една минути.
Втренчила съм се в белия лист като хипнотизирана и докато в мен се надбягват думи, емоции, липси и наличности, единственото, с което ми хрумна да започна, е датата и часа. Това, което ме кара да онемявам, пак ми е на гости. Същото, к ...
Втренчила съм се в белия лист като хипнотизирана и докато в мен се надбягват думи, емоции, липси и наличности, единственото, с което ми хрумна да започна, е датата и часа. Това, което ме кара да онемявам, пак ми е на гости. Същото, к ...
644
3
Нощта беше дълга. Вълнението беше взело превес и безсънието надвиваше умората от цялата трескава подготовка. „Дали прибрах всичко? Да не забравя личната карта. Дано няма задръстване. Ами ако закъснея?“ Не е за вярване как всичките ти страхове могат да ескалират със скоростта на светлината само за ня ...
595
1
Утрото е разкошно. Слънчево, пролетно и някак си по-мое утро.
Събуждам се и ми мирише на палачинки. Вкъщи съм. Ставам, грабвам една голяма чаша, и си правя кафе. Онази голямата, която е приблизително на моята възраст. Любимата ми чаша от детството. Сядам удобно и се връщам назад. Колкото и време да ...
Събуждам се и ми мирише на палачинки. Вкъщи съм. Ставам, грабвам една голяма чаша, и си правя кафе. Онази голямата, която е приблизително на моята възраст. Любимата ми чаша от детството. Сядам удобно и се връщам назад. Колкото и време да ...
689
1
2
Имаше усещането, че е петък 13-и. Не защото будилникът ѝ не беше звъннал тази сутрин. Не защото след това се заля с кафе. Не защото стъпи накриво пред входа. Не защото всички светофари бяха червени. А защото видя онова познато лице на пешеходната пътека, което не напускаше мислите ѝ, разсейваше я и ...
905
1
Казват, че всичко се случвало с причина. Че няма нищо случайно, че всяко нещо и всеки човек, който пресече прага ни, носи някакъв смисъл. Нещо малко или голямо, нещо уж незначително, но ако погледнем отвъд видимото и фасадата, ще открием неподозирани истини. Поглеждам се с критичното око на наблюдат ...
623
„Уважаеми пътници, добре дошли на борда. От името на екипажа ви желая приятен полет. И независимо с каква сила сте си разбили главата и желаете земята да се отвори и да ви погълне, не забравяйте, че сами се набутахте между шамарите. Температурата на въздуха е -50°C. Както и в самите вас.“ Добре, де. ...
734
3
Когато виното стане трудно за преглъщане.
Когато пепелникът се препълни
с угарки от миналото.
Когато котките плачат с мен
по червените светофари. ...
Когато пепелникът се препълни
с угарки от миналото.
Когато котките плачат с мен
по червените светофари. ...
459
Не ми се спи. Безсънно ми е някак.
Загледах се във тъмното. Свирепо.
Привижда ми се бледата ти сянка
и вятърно напомня ми на шепот.
Безсъници и спомени. Трагично. ...
Загледах се във тъмното. Свирепо.
Привижда ми се бледата ти сянка
и вятърно напомня ми на шепот.
Безсъници и спомени. Трагично. ...
1031
5
Пак е декември и отново се започва с въпросите, характерни за това време от годината. От едната страна съм аз, а от другата... пак съм аз. Изваждам един списък от миналата година, наподобяващ по дължина този на Дядо Коледа с непослушните деца. И се започва едно отмятане на всеки ред. Тук плюс, там м ...
822
1
Има хора, които те вдъхновяват. Такива, които оставят толкова траен отпечатък в съзнанието ти, че е трудно да бъде заличен. А и не искаш. Хора, които те заразяват с енергия, с колоритност, с щастие. Техният хоризонт е необятен. Един съвършено различен космос, където „не мога“ е паразитен израз, койт ...
805
За онази любов говоря. За онази, нали знаеш… която кара сърцето ти да бие учестено… или да спира. Да спира и да не знаеш колко време точно си бил мъртъв. За онази любов - от най-старите приказки. И онази, за която няма да прочетеш в нито една легенда. Лудата, необяснимата, понякога баналната… караща ...
904
1
Загубят ли посоката крилете,
сърцето се снижава до калта.
А в ниското виреят страховете,
захапали поредната душа.
И губим се понякога нарочно - ...
сърцето се снижава до калта.
А в ниското виреят страховете,
захапали поредната душа.
И губим се понякога нарочно - ...
619
4
И след всички изминали години аз си оставам стъкълцето в окото ти, което те кара да мигаш, без да можеш да спреш. Което те дразни, влудява те, побърква те. А накрая те разплаква. Аз си оставам онова чуждо тяло в теб, което е точно на мястото си. Което твоето тяло разпознава толкова добре, че ако лип ...
810
2
Няма две еднакви любови. Няма. И това ме съсипва. Убива ме. Убива ме, защото никога повече няма да се почувствам по начина, по който ти ме караше да се чувствам. Няма и две еднакви страдания. И това ме прави щастлива. Щастлива съм, защото вече никога няма да страдам по същия начин. И слънцето ще е р ...
805
6
Защо си тук? Нали не можеш вече
да видиш в мене другата половина.
Нали животът те притискал всяка вечер
семейни снимки да нареждаш над камината.
Защо си тук? Нали открил си пътя, ...
да видиш в мене другата половина.
Нали животът те притискал всяка вечер
семейни снимки да нареждаш над камината.
Защо си тук? Нали открил си пътя, ...
677
1
2
С парцалена обич си закърпвам небето,
че от дребни души се прокъса от плач...
И пак се заричам, дано съм проклета,
ако пак го раздавам от сутрин до здрач!
С игла и конец ще съшивам надежди ...
че от дребни души се прокъса от плач...
И пак се заричам, дано съм проклета,
ако пак го раздавам от сутрин до здрач!
С игла и конец ще съшивам надежди ...
1338
1
8
Не ме забравяй, чуваш ли?! Помни ме.
За теб запазих спомен на обичане.
Две шепи време сякаш се измина
със всичките си думи неизричани.
Помни ме. Аз не съм се намечтала, ...
За теб запазих спомен на обичане.
Две шепи време сякаш се измина
със всичките си думи неизричани.
Помни ме. Аз не съм се намечтала, ...
903
5
Крехко е забравеното време
и само чака някой да го бутне.
Счупи ли се, ще ми бъде бреме.
От опит зная, че се носи трудно.
Вятърът разхвърли всички болки. ...
и само чака някой да го бутне.
Счупи ли се, ще ми бъде бреме.
От опит зная, че се носи трудно.
Вятърът разхвърли всички болки. ...
602
2
С всяка част от себе си прощавам -
с душата си, в която той твори...
на онзи мъж, запалил сто пожара,
оставил в мене всичко да гори.
За всичките ръждиви остриета... ...
с душата си, в която той твори...
на онзи мъж, запалил сто пожара,
оставил в мене всичко да гори.
За всичките ръждиви остриета... ...
730
7
Във вените искам да чувствам живота,
в нежния поглед на някой да плувам.
И сладките звуци... нота по нота
на нечия обич в мене да чувам.
Искам да виждат очите ми цветно ...
в нежния поглед на някой да плувам.
И сладките звуци... нота по нота
на нечия обич в мене да чувам.
Искам да виждат очите ми цветно ...
797
10
От своето сърце съм те изтласкала.
За кой ли път на себе си повтарям...
Изчезваш като рана от одраскано,
а бездните под мене се затварят.
И вкъщи няма счупени предмети. ...
За кой ли път на себе си повтарям...
Изчезваш като рана от одраскано,
а бездните под мене се затварят.
И вкъщи няма счупени предмети. ...
756
1
6
Често обвиняват ме в мечтателство,
а колко пъти ме свалиха на земята...
с коварни удари и със предателство,
но нещо ме крепеше във тълпата.
Нещо малко, но до болка истинско… ...
а колко пъти ме свалиха на земята...
с коварни удари и със предателство,
но нещо ме крепеше във тълпата.
Нещо малко, но до болка истинско… ...
942
1
13
Поредното без смисъл денонощие
и втръснало до болка ежедневие.
Болка и разруха е животът ми…
и давя се във своето безверие.
Едничката любов, до смърт пребита, ...
и втръснало до болка ежедневие.
Болка и разруха е животът ми…
и давя се във своето безверие.
Едничката любов, до смърт пребита, ...
853
6
Оставам скрита зад една стена -
тази, дето си изваял във очите.
Моят свят пред тебе е разстлан,
спомените ни пред нас се стичат.
Мойта лудост само ти видя. ...
тази, дето си изваял във очите.
Моят свят пред тебе е разстлан,
спомените ни пред нас се стичат.
Мойта лудост само ти видя. ...
684
6
Отказвам се,
до тук съм!
Забравих се...
човек съм!
Обиждашe, ...
до тук съм!
Забравих се...
човек съм!
Обиждашe, ...
655
2
От граници и грешки ни извая,
от думи премълчани и желания.
Направи тъй, че вкъщи да заваря
само спомени в размити очертания.
В тихата му обич бях се скрила, ...
от думи премълчани и желания.
Направи тъй, че вкъщи да заваря
само спомени в размити очертания.
В тихата му обич бях се скрила, ...
821
1
2
В сянката на парещо обичане
очите ми отдавна ослепяха.
От тъмното на твоето отричане
погледите слепи се бояха.
Звукът на избледняващите стъпки ...
очите ми отдавна ослепяха.
От тъмното на твоето отричане
погледите слепи се бояха.
Звукът на избледняващите стъпки ...
721
3
Мирише на дъжд. Облаците са се надвесили точно над прозореца ми и чакат. Очакват момента, в който ще завали в очите ми. Тогава те ще се сблъскат и ще се излее гнева на почернялото небе. Вятърът със злоба удря листата на дървото, а клоните му се блъскат в стъклото... сякаш търсят помощ. Устата ми е п ...
1164
1
3
Знаеш ли, изпуснах си надеждата,
пръсната е някъде в завоите.
Ненужна ми е. Вече ще проглеждам.
Изгубила съм себе си в застоя ни.
От ярост са сълзите, дето падат, ...
пръсната е някъде в завоите.
Ненужна ми е. Вече ще проглеждам.
Изгубила съм себе си в застоя ни.
От ярост са сълзите, дето падат, ...
1152
7
Парченце по парченце я събирам -
в краката ти навсякъде е разпиляна.
Душата от земята си прибирам
за цялата ми нежност във замяна…
За цялата ми обич е награда, ...
в краката ти навсякъде е разпиляна.
Душата от земята си прибирам
за цялата ми нежност във замяна…
За цялата ми обич е награда, ...
706
1
2
Исках да чуя сърцето ти в ритъм,
еднакъв със този на моето.
Исках да чуя, но без да те питам…
душата, че пасва на твоята.
Исках във твойте очи да усещам, ...
еднакъв със този на моето.
Исках да чуя, но без да те питам…
душата, че пасва на твоята.
Исках във твойте очи да усещам, ...
654
2
Душата ти от грешки е издрана.
В погледа ти този страх е сянка…
страхът да съм поредната ти рана
те кара да ме мразиш… Жалко!
Разши ги - всички мои рани, ...
В погледа ти този страх е сянка…
страхът да съм поредната ти рана
те кара да ме мразиш… Жалко!
Разши ги - всички мои рани, ...
730
4
Ще мога ли сутрин да стана,
без да блуждая в тавана…
и без да си мисля за теб,
просто да тръгна напред?
Ще мога ли вечер да лягам, ...
без да блуждая в тавана…
и без да си мисля за теб,
просто да тръгна напред?
Ще мога ли вечер да лягам, ...
715
1
Тя е онази… ужасната,
която за обич копнее.
Умна, пък все е захласната,
в свойте мечти си живее.
Тя е онази… себичната, ...
която за обич копнее.
Умна, пък все е захласната,
в свойте мечти си живее.
Тя е онази… себичната, ...
876
4
Беше жестоко.
Беше безумие,
даже и болка.
Бях се изгубила.
Беше сърцето, ...
Беше безумие,
даже и болка.
Бях се изгубила.
Беше сърцето, ...
641
Задушавам се...
боли!
Губиш ме...
с лъжи!
Разбивам се... ...
боли!
Губиш ме...
с лъжи!
Разбивам се... ...
751
1
Далече е сърцето ми, на изток,
избяга ми, не ми се подчини...
и тъй е празно, сиво и без въздух,
минават си по ред безлични дни.
Студът сковал е цялото ми тяло ...
избяга ми, не ми се подчини...
и тъй е празно, сиво и без въздух,
минават си по ред безлични дни.
Студът сковал е цялото ми тяло ...
893
3
Забравих ли те някъде във времето,
във истини до болка премълчавани?
Загубих ли те в търсене на своето,
в думите насила позабравени?
Прогоних ли те в сляпата си обич, ...
във истини до болка премълчавани?
Загубих ли те в търсене на своето,
в думите насила позабравени?
Прогоних ли те в сляпата си обич, ...
1048
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
