juliet007 (Эоя Михова) - Произведения

Любовта 🇧🇬

Любовта, дето носи сезоните
и се ражда след всяко усещане,
не заспива, а диша във спомени,
за да бъде завинаги вечната.
Любовта, дето спира във времето ...

juliet007

Поэзия

2008-06-13T06:46:30+03:00 1K 19

И кучетата спират да се смеят 🇧🇬

Завесите помръдват хаотично,
лениво свети лампата във края,
а хората се смеят неприлично,
нали пред тях е клоунът. И играе.
Лицето му мени се във гримаси, ...

juliet007

Поэзия

2008-06-05T06:38:01+03:00 833 9

Точно в девет 🇧🇬

Застреляха го. С истински куршуми.
Не бликна кръв, а тялото изчезна,
палачите се смееха безумно,
духът крещеше бясно. Непогребан.
Дванайсет стана, тъмно и студено, ...

juliet007

Поэзия

2008-06-04T07:59:39+03:00 708 7

Сянка 🇧🇬

Не искам да те има, но остана
по-пареща от огъня в кръвта ми,
по-ледена от тръгващата зима,
изровила от себе си страха ми.
Не искам да те вдишвам, но без въздух, ...

juliet007

Поэзия

2008-06-03T09:25:28+03:00 816 10

Кърваво 🇧🇬

Поиска от кръвта ми да опиташ
и аз прерязах вени героично,
хареса ли ти този вкус на вечност,
прелял във теб от моята трагичност?
Отпиваше я, сякаш беше вино ...

juliet007

Поэзия

2008-05-28T06:13:00+03:00 782 8

Маски 🇧🇬

Под маските изгуби се фалшивото
на хорското типично изражение,
усмивките стопиха се подтиснати,
че всъщност ги използваха с презрение.
Останаха очите. Да оглеждат. ...

juliet007

Поэзия

2008-05-27T06:06:51+03:00 684 3

Кошмар 🇧🇬

Черно е и страшно, и се губиш
в някакво пространство необятно,
мислите се смеят. Като луди.
Виждаш тишина. Докосваш крясък.
Някъде летиш, да спреш не можеш, ...

juliet007

Поэзия

2008-05-17T22:03:42+03:00 783 10

Завръщане 🇧🇬

Завърнах се от скитане в пространства,
от тръпката вселени да пресичам,
далечното пред мене се разгърна
и някак си сега го чувствам... близко.
Оставам тук, където всичко земно ...

juliet007

Поэзия

2008-05-14T23:55:48+03:00 710 6

Прошка 🇧🇬

Заслужих навярно греха си,
(безгрешните може би плачат),
забравили сладката прошка,
която изпълва те с святост.
Разкъсах гнева си със зъби, ...

juliet007

Поэзия

2008-05-07T07:44:02+03:00 781 9

Мъгливо 🇧🇬

Мъглата се сгъсти до непроглеждане,
(днес сивото отново е на мода),
изгубиха се някъде надеждите,
измислени от мислещите хора.
От пътищата нищо не остана, ...

juliet007

Поэзия

2008-05-06T00:26:21+03:00 769 10

До пресищане 🇧🇬

Прерасна любовта ми във обичане
(понякога боли да те прегръщам),
а ти събличаш чувства, сякаш късно е,
комфортно пак във тях да се почувстваш.
И ето, че изстинаха стените ...

juliet007

Поэзия

2008-05-04T18:29:03+03:00 921 18

Борба 🇧🇬

Всяка стъпка тука е борба,
а борещите май са уморени,
да тъпчат свойта скрита суета
във гените им сиви вкоренена.
Всеки поглед чака за медал, ...

juliet007

Поэзия

2008-05-03T15:56:04+03:00 792 11

Пясъчният човек 🇧🇬

Той се ражда веднъж, а умира по няколко пъти,
как изглежда не знае, безименен скита навред,
не заспива почти и дори не сънува в съня си,
на лицето му бледите устни заветно мълчат.
Той харесва зведи и ги гледа със скрита надежда, ...

juliet007

Поэзия

2008-04-24T06:54:25+03:00 844 4

Какво от туй, че почва да вали 🇧🇬

Какво от туй, че почва да вали,
дъждът във мен не помня да е спирал,
направих си чадър от светлини,
в душата ми успели да се скрият.
Какво от туй, че днеска ще е сив ...

juliet007

Поэзия

2008-04-23T17:13:27+03:00 809 9

Като рицарите 🇧🇬

Уших си броня - броня от неволи,
и меч от тишина си изковах,
измислена сред истински герои,
по пътя си остатъчен вървях.
Строях си кули, после ги събарях, ...

juliet007

Поэзия

2008-04-22T18:40:37+03:00 1.7K 1 14

Началото на края 🇧🇬

Преструвах се, че падам. И болеше.
Кървях безкръвна, яростно крещях,
проклинах се, забравила за клетви,
невидима пред себе си стоях.
Отричах се от всичко, а го исках, ...

juliet007

Поэзия

2008-04-21T18:45:44+03:00 861 11

Измислени крила 🇧🇬

Погледна необятното небе
една душа, отровена от мисли,
оплака после, с болка на дете,
крилата си, забравили да литнат.
Къде ли беше земният й път? ...

juliet007

Поэзия

2008-04-19T08:47:06+03:00 1.6K 8

Безименно 🇧🇬

Изнизват се мъчително годините,
без тебе. И те няма.
Преди обичах лятото и зимата,
сезоните сега във мен умират.
Изплаках ли се? Може би, отдавна, ...

juliet007

Поэзия

2008-04-03T23:23:01+03:00 620 1

В такава нощ 🇧🇬

В такава нощ се случват чудеса,
когато непринудено звездите
посипват с блясък първите цветя,
разцъфнали след нечия усмивка.
В такава нощ молитвите са стих, ...

juliet007

Поэзия

2008-03-26T17:37:02+02:00 987 13

Спектакъл 🇧🇬

Ще паднат сякаш счупени завесите,
откриващи поредния спектакъл,
ще блеснат уморените прожектори,
ревниво съхранили светлината.
И сцената забравена ще вдиша, ...

juliet007

Поэзия

2008-03-19T07:45:19+02:00 655 2

Ураганите в кръвта ми 🇧🇬

Усещам ураганите в кръвта си,
превземат я болезнено, крещят,
когато леден полъх ражда вятър,
угасват чувства. За пореден път.
И раждат се тогава страшни бури, ...

juliet007

Поэзия

2008-03-17T07:54:59+02:00 728 7

Пролет 🇧🇬

Разцъфтяха дърветата в розово,
и от тях замириса на люляк,
колко светло бе вън, колко пролетно,
сред зелено градът се събуди.
Позабравени птици долитаха, ...

juliet007

Поэзия

2008-03-16T09:51:29+02:00 701 5

Макове 🇧🇬

В полето разцъфнаха макове
и пламна пожар многоцветен,
зеленото чезнеше някъде
под плащ от прегръдки червени.
А светлото бързаше влюбено ...

juliet007

Поэзия

2008-03-15T19:24:49+02:00 5.5K 4

Есен 🇧🇬

... И като цвят на вишна, мирисът на злато,
показа се пред мене есента,
в очите й отлитащите птици,
сбогуваха се с своите гнезда.
И като дъжд кристален, дъжд отдавна чакан, ...

juliet007

Поэзия

2008-03-14T15:41:40+02:00 651 5

Пъзел 🇧🇬

Подреждам се - нали съм сложен пъзел,
парчетата не спирам да редя,
едно до друго, може би последно,
към свойто съвършенство се стремя.
А частите, застанали пред мене, ...

juliet007

Поэзия

2008-03-12T19:32:03+02:00 1.3K 7

Душата ми е лято 🇧🇬

Аз видях, аз видях как се къса нощта,
на парчета. Тъмносини.
И засвети, засвети пред мене денят,
пак възкръснал. От свойто минало.
Непокорни лъчи изрисуваха пак ...

juliet007

Поэзия

2008-03-10T07:59:31+02:00 813 4

Твоята звезда 🇧🇬

Една звезда свали ми от небето
и аз ще ти я подаря,
дори и през деня за теб ще свети,
докосната от мен и любовта.
И дъжд дори над теб да се изсипе, ...

juliet007

Поэзия

2008-03-08T08:52:20+02:00 717 4

Вълшебство 🇧🇬

Луната се е свила в розово
и влюбено посипва ни със блясък,
вълшебно ми е, вятъра докосвам -
нали в косите ти е спрял.
Ухаеш ми на пролет тази вечер, ...

juliet007

Поэзия

2008-03-07T07:08:40+02:00 705 1

В съня ми 🇧🇬

Когато във съня ми се явяваш,
и палиш ме, и палиш ме с очи,
се чупят всички тежки катинари
и нищо помежду ни не стои.
Когато ме целуваш с устни росни, ...

juliet007

Поэзия

2008-03-05T08:42:45+02:00 1.4K 20

Когато вали, не заспивам 🇧🇬

Когато вали, не заспивам
и чезне оттатък душата -
оттатък е толкова близо,
когато вали, че се плаша.
Над мен се разсича небето, ...

juliet007

Поэзия

2008-02-21T16:54:24+02:00 762 5

Клада 🇧🇬

Ето ме - разпъната на клада,
така ли пожела да ме намериш?
Кибритът във ръката ти корава,
зове ли те сега да го запалиш?
Побързай, че небето ще угасне ...

juliet007

Поэзия

2008-02-20T16:07:34+02:00 699 9

Забрава 🇧🇬

Изпях се - сякаш тъжна песен,
написана без ноти, без рефрен,
от някой странник, може би обречен,
чрез сълзи да изписва своя ден.
Продумах се, и бях излишна дума, ...

juliet007

Поэзия

2008-02-19T14:29:53+02:00 575 5

Когато съм без теб 🇧🇬

Не си отивай повече, защото
вълните във скалите се разбиват
и само пяна - сякаш тъжен спомен,
от тях остава. После си отива.
Не си отивай повече, защото ...

juliet007

Поэзия

2008-02-16T21:40:48+02:00 809 5

Огледало 🇧🇬

Когато се погледнеш в огледало
и образът познат пред теб изплува,
тогава светлините се затварят
дълбоко в теб. И сякаш се събуждат
илюзии, мисловно невъзможни, ...

juliet007

Поэзия

2008-02-15T07:24:55+02:00 629 4

Сбогуване със себе си 🇧🇬

Дошла съм днес, за да намеря себе си,
отдавна сякаш в тебе се забравих,
къде си скрил, кажи къде, сърцето ми,
открия ли го, знай, ще те изплача,
в една сълза, студена като камък, ...

juliet007

Поэзия

2008-02-14T10:46:33+02:00 784 8

Безсмъртие 🇧🇬

Аз посях се и после разцъфнах,
а земята по мен беше черна,
сътворена от кал и потъпкана
от минаващи тука неверници.
Аз помолих за дъжд и изсипа ...

juliet007

Поэзия

2008-02-13T09:45:54+02:00 701 4

Моето утро 🇧🇬

Изгубих се, а после се намерих,
загледана във утрото пред себе си,
красиво беше - сякаш сътворено
от пръстите на някоя вълшебница.
И беше топло, и докоснах пролет! ...

juliet007

Поэзия

2008-02-12T12:11:23+02:00 712 1

Последни свещи 🇧🇬

... И угасват последните свещи -
догорели надежди във времето,
отлетяха ли старите спомени,
или някой отне ми ги?
Светлината безмълвно рисува ...

juliet007

Поэзия

2008-02-10T10:13:06+02:00 788 4

Сълзи 🇧🇬

Понякога се губя във очите ти,
дълбоко в тях, любими, се потапям
и там откривам как болят сълзите ти,
как молят се навънка да излязат.
Пусни ги - много дълго са стояли ...

juliet007

Поэзия

2008-02-08T10:05:14+02:00 693 9

Нарисувай ме 🇧🇬

Нарисувай ме сякаш съм пролет,
в ярки багри ме ти оцвети,
напои ме със мирис на рози,
облечи ме в слънца и луни.
Във очите ми нека звездите ...

juliet007

Поэзия

2008-02-07T11:54:44+02:00 939 13