juliet007
154 результатов
Любовта, дето носи сезоните
и се ражда след всяко усещане,
не заспива, а диша във спомени,
за да бъде завинаги вечната.
Любовта, дето спира във времето ...
  881  19 
Завесите помръдват хаотично,
лениво свети лампата във края,
а хората се смеят неприлично,
нали пред тях е клоунът. И играе.
Лицето му мени се във гримаси, ...
  697 
Застреляха го. С истински куршуми.
Не бликна кръв, а тялото изчезна,
палачите се смееха безумно,
духът крещеше бясно. Непогребан.
Дванайсет стана, тъмно и студено, ...
  568 
Не искам да те има, но остана
по-пареща от огъня в кръвта ми,
по-ледена от тръгващата зима,
изровила от себе си страха ми.
Не искам да те вдишвам, но без въздух, ...
  692  10 
Поиска от кръвта ми да опиташ
и аз прерязах вени героично,
хареса ли ти този вкус на вечност,
прелял във теб от моята трагичност?
Отпиваше я, сякаш беше вино ...
  644 
Под маските изгуби се фалшивото
на хорското типично изражение,
усмивките стопиха се подтиснати,
че всъщност ги използваха с презрение.
Останаха очите. Да оглеждат. ...
  556 
Черно е и страшно, и се губиш
в някакво пространство необятно,
мислите се смеят. Като луди.
Виждаш тишина. Докосваш крясък.
Някъде летиш, да спреш не можеш, ...
  658  10 
Завърнах се от скитане в пространства,
от тръпката вселени да пресичам,
далечното пред мене се разгърна
и някак си сега го чувствам... близко.
Оставам тук, където всичко земно ...
  558 
Заслужих навярно греха си,
(безгрешните може би плачат),
забравили сладката прошка,
която изпълва те с святост.
Разкъсах гнева си със зъби, ...
  657 
Мъглата се сгъсти до непроглеждане,
(днес сивото отново е на мода),
изгубиха се някъде надеждите,
измислени от мислещите хора.
От пътищата нищо не остана, ...
  624  10 
Прерасна любовта ми във обичане
(понякога боли да те прегръщам),
а ти събличаш чувства, сякаш късно е,
комфортно пак във тях да се почувстваш.
И ето, че изстинаха стените ...
  783  18 
Всяка стъпка тука е борба,
а борещите май са уморени,
да тъпчат свойта скрита суета
във гените им сиви вкоренена.
Всеки поглед чака за медал, ...
  661  11 
Той се ражда веднъж, а умира по няколко пъти,
как изглежда не знае, безименен скита навред,
не заспива почти и дори не сънува в съня си,
на лицето му бледите устни заветно мълчат.
Той харесва зведи и ги гледа със скрита надежда, ...
  653 
Какво от туй, че почва да вали,
дъждът във мен не помня да е спирал,
направих си чадър от светлини,
в душата ми успели да се скрият.
Какво от туй, че днеска ще е сив ...
  638 
Уших си броня - броня от неволи,
и меч от тишина си изковах,
измислена сред истински герои,
по пътя си остатъчен вървях.
Строях си кули, после ги събарях, ...
  1582  14 
Преструвах се, че падам. И болеше.
Кървях безкръвна, яростно крещях,
проклинах се, забравила за клетви,
невидима пред себе си стоях.
Отричах се от всичко, а го исках, ...
  723  11 
Погледна необятното небе
една душа, отровена от мисли,
оплака после, с болка на дете,
крилата си, забравили да литнат.
Къде ли беше земният й път? ...
  1343 
Изнизват се мъчително годините,
без тебе. И те няма.
Преди обичах лятото и зимата,
сезоните сега във мен умират.
Изплаках ли се? Може би, отдавна, ...
  485 
В такава нощ се случват чудеса,
когато непринудено звездите
посипват с блясък първите цветя,
разцъфнали след нечия усмивка.
В такава нощ молитвите са стих, ...
  849  13 
Ще паднат сякаш счупени завесите,
откриващи поредния спектакъл,
ще блеснат уморените прожектори,
ревниво съхранили светлината.
И сцената забравена ще вдиша, ...
  525 
Усещам ураганите в кръвта си,
превземат я болезнено, крещят,
когато леден полъх ражда вятър,
угасват чувства. За пореден път.
И раждат се тогава страшни бури, ...
  590 
Разцъфтяха дърветата в розово,
и от тях замириса на люляк,
колко светло бе вън, колко пролетно,
сред зелено градът се събуди.
Позабравени птици долитаха, ...
  557 
В полето разцъфнаха макове
и пламна пожар многоцветен,
зеленото чезнеше някъде
под плащ от прегръдки червени.
А светлото бързаше влюбено ...
  5240 
... И като цвят на вишна, мирисът на злато,
показа се пред мене есента,
в очите й отлитащите птици,
сбогуваха се с своите гнезда.
И като дъжд кристален, дъжд отдавна чакан, ...
  519 
Подреждам се - нали съм сложен пъзел,
парчетата не спирам да редя,
едно до друго, може би последно,
към свойто съвършенство се стремя.
А частите, застанали пред мене, ...
  1129 
Аз видях, аз видях как се къса нощта,
на парчета. Тъмносини.
И засвети, засвети пред мене денят,
пак възкръснал. От свойто минало.
Непокорни лъчи изрисуваха пак ...
  639 
Една звезда свали ми от небето
и аз ще ти я подаря,
дори и през деня за теб ще свети,
докосната от мен и любовта.
И дъжд дори над теб да се изсипе, ...
  576 
Луната се е свила в розово
и влюбено посипва ни със блясък,
вълшебно ми е, вятъра докосвам -
нали в косите ти е спрял.
Ухаеш ми на пролет тази вечер, ...
  557 
Когато във съня ми се явяваш,
и палиш ме, и палиш ме с очи,
се чупят всички тежки катинари
и нищо помежду ни не стои.
Когато ме целуваш с устни росни, ...
  1232  20 
Когато вали, не заспивам
и чезне оттатък душата -
оттатък е толкова близо,
когато вали, че се плаша.
Над мен се разсича небето, ...
  589 
Ето ме - разпъната на клада,
така ли пожела да ме намериш?
Кибритът във ръката ти корава,
зове ли те сега да го запалиш?
Побързай, че небето ще угасне ...
  572 
Изпях се - сякаш тъжна песен,
написана без ноти, без рефрен,
от някой странник, може би обречен,
чрез сълзи да изписва своя ден.
Продумах се, и бях излишна дума, ...
  442 
Не си отивай повече, защото
вълните във скалите се разбиват
и само пяна - сякаш тъжен спомен,
от тях остава. После си отива.
Не си отивай повече, защото ...
  651 
Когато се погледнеш в огледало
и образът познат пред теб изплува,
тогава светлините се затварят
дълбоко в теб. И сякаш се събуждат
илюзии, мисловно невъзможни, ...
  485 
Дошла съм днес, за да намеря себе си,
отдавна сякаш в тебе се забравих,
къде си скрил, кажи къде, сърцето ми,
открия ли го, знай, ще те изплача,
в една сълза, студена като камък, ...
  631 
Аз посях се и после разцъфнах,
а земята по мен беше черна,
сътворена от кал и потъпкана
от минаващи тука неверници.
Аз помолих за дъжд и изсипа ...
  561 
Изгубих се, а после се намерих,
загледана във утрото пред себе си,
красиво беше - сякаш сътворено
от пръстите на някоя вълшебница.
И беше топло, и докоснах пролет! ...
  584 
... И угасват последните свещи -
догорели надежди във времето,
отлетяха ли старите спомени,
или някой отне ми ги?
Светлината безмълвно рисува ...
  603 
Понякога се губя във очите ти,
дълбоко в тях, любими, се потапям
и там откривам как болят сълзите ти,
как молят се навънка да излязат.
Пусни ги - много дълго са стояли ...
  552 
Нарисувай ме сякаш съм пролет,
в ярки багри ме ти оцвети,
напои ме със мирис на рози,
облечи ме в слънца и луни.
Във очите ми нека звездите ...
  781  13 
Предложения
: ??:??