katenstain
156 результатов
  1862 
Позволих на прекалено много хора да ме наранят. Просто бях себе си. За съжаление, за повечето от тях всичко е игра. Ти кой си? Като тях ли си? И ти ли ще си тръгнеш от мен, ей така без дори да се замислиш? Запали искра в мен, за живот, за надежда, за смисъл. А после какво да очаквам!? Страх ме е! Пи ...
  586 
Чужди обятия,
утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.
Чаршафите смачкани, ...
  543 
Портите на твоето Приятелство
залостиха сърцето ми в безлюдност.
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища.
Посоките ни ръбести ...
  511 
Разпнат орел...
Вените отчаяно крещят!
Впити куки...
Провесени криле...
Бездушна лудост... ...
  1198 
Треперя...
Причиняваш ми желания...
Такива, за които се говори
късно през нощта.
Затаени някъде... ...
  2579 
Въжета и халки -
изкуство само...
Аз... ти-
желание непризнато...
Проникваш... ...
  830 
Ще ме любиш ли,
забравил всички предразсъдъци!?
Без срам от скритите желания,
до сутринта, чак от полунощ...
Ръцете ти – опора... ...
  2323 
Ще дойда само за малко.
Няма да оставам цяла нощ.
Може би половината,
ще е достатъчно?!
Единак си... ...
  588 
Взирах се дълго,
право в очите ти...
Малко нацупена, тъжна...
Чашата вино,
в художник превърнах... ...
  419 
Поряза облачния небосвод
засенчил слънчевите двери
на древния ми неспокоен, тих живот.
Развълнувано беляза...
заслепи мрака... отсече и отряза... ...
  471 
Как искам да летя!
Но крилата ми ранени са...
Пресни рани,
не могат да зараснат.
След време само ...
  1309 
Разлистваш ме бавно...
Кубче лед, разтапящо се
в чаша бяло вино
с дъх на диви цветя...
Нектар от сладострастие ...
  352 
Вятърните чанове пеят несъществуваща песен,
щом си близо до мен...
Вихрушка завърта листата,
във полет невиждан...
Косите ми вятърни мелници, ...
  525 
В очакване на твоето разкриване,
поредната цигара догоря...
Мислите с копнежи,
предозирах ги...
отекнаха в безсънното лудуване вълнуващи и двама ни слова... ...
  1360 
Времето с теб –
Няколко кучешки стъпки...
Безкрайност от мисли...
Ударите на сърцето ми...
Безмълвно безвремие...
  378 
Сънувах те...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.
Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...
Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали? ...
  618 
Всички спят –
ставам и ходя по перваза.
Другите смеят се –
в ъгъла тъжа.
Ръбът е моят връх! ...
  758 
Ще я познаеш!
Сигурна съм!
В теб зародила се веднъж,
тъй топла обич, искрена
и по-лека от перце. ...
  646 
Черен гарван-
(Самотата)
на рамото ми кацна.
Страхувам се…
Отрова вените ми поразява- ...
  789 
"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., р ...
  1224 
  1666 
С плач поели глътка въздух,
Живота – дар безценен,
не ценим!
Търсим щастие,
градим мечти. ...
  427 
Посипа ме със пепел...
От нас, от всичко липсващо сега.
Мълчанието ми е наказание,
за това, че се промъкна в мен,
до живот и след него, ...
  805 
На гроба ми носи
все жълти рози...
Помълчи си, поплачи,
свещ недей да палиш.
Бях грешна, свещите ...
  656 
След тебе...
Вече никога няма да обичам!
След теб на никого няма да се вричам!
След тебе...
Бавно и мъчително умирам... ...
  1064 
Ще си тръгна тихичко, без да се усетиш. В един обикновен, спокоен ден. Ще си тръгна... От теб, от нас, от нищото което сме. Ще ме потърсиш, няма да ти отговоря. Ще разровиш в себе си за спомените, скрити зад лъжите. Ще разлистиш времето назад, в опит да разбереш причините. Няма да повярваш, ще отрич ...
  684 
Слънцето наднича страхливо...
Студен, суров,
изпълващ дробовете...
Въздух...
Ароматът на зима, ...
  491 
Рамки - линии затворени.
Събрали в себе си, някакви си правила.
Който от върха им гледа пак надолу, как се е качил до там, дори не знам!
„По-по-най“ не беше ли отдавна детско шоу?
Нямам нужда да се правя на различна! ...
  1117 
Прикована от поглед...
Свела глава...
В краката ти падам...
Подаваш ръка...
Оголваш душата... ...
  1208 
***
Поливаш ме...
Вехна....
  770 
Притаена болка резонира – крясък блед…
Пристъпва Господарят – очите му са празни.
Тя свела поглед е в земята, не смее и да трепне.
Той я гледа… носи бич в ръката…
Удря… пак… и пак… и пак... ...
  465 
Нахалница съм!
Шумно раздирам
тишината на деня ти.
Скитница съм!
В нощите ти идвам, в съня ти! ...
  1176 
  1820 
***
Когато си сред много хора,
а сякаш си сам.
Когато погледнеш
надълбоко в себе си. ...
  1452 
Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...
Забравих топлината ти...
А сякаш вчера беше...
Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...
и после не исках да си тръгвам... ...
  484 
Понякога се разхождам безцелно. Взирам се в небето и му говоря, сякаш е най-близкият ми приятел. Вятърът гали лицето ми. Друг път сядам на някоя самотна пейка и затварям очи. Обичам да съм сама, също толкова силно, колкото и мразя това усещане.
Спирам внезапно и силите да продължа напред ме напускат ...
  426 
Бягам задъхана към
приказната гора.
Дърветата голи
скриват следите ми.
Там на езерото- ...
  1041 
***
Липов цвят в косите ми цъфти,
с дъх на лято и забравени мечти...
Спомени изгонени
във ъгъла крещят... ...
  533 
Сивотата ми се ражда в цветно утро. Ароматът на кафе, горчивина в устата.
Шарени чорапи, обути на обратно.
Ръбовете им досущ са като острие.
Разядени са тленните ми чувства.
Любов ли бе... Бленуваната утрин!? ...
  1008 
Предложения
: ??:??