katenstain
156 результатов
Толкова много лица...
и времето бърза...
Помниш ли всички?!
Снимки - спомени,
оградени в рамка... ...
  883 
Венчелистчета ябълков цвят...
по кожата...
Нежно докоснати устни –
копринени...
Сочно открехнали стон... ...
  1208 
Светлината угасна изведнъж...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...
  1112 
Хей, ти, виждаш ли
ангелите в небето!?!
Какво?
Пак ли халюцинирам!?
Ей там са погледни! ...
  881 
Облякох си оная роба
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги... ...
  949 
Очите ми – пресъхнали езера...
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно...
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда... ...
  868 
По тема зададена от Vladimir Sabourín
***
Пази писането
като незаченато дете
в утробата на майка му, ...
  914 
Вече не броя дните...
само знам, че още
има небе навън...
Слънцето се показва понякога,
но сякаш не е същото... ...
  940 
Поредната нощ и отново непознат мъж с различна история. Петък е, около полунощ. Ето го, единственият който не говореше.
Всички го мислеха за странен, защото се взираше с часове в розите и дори им се усмихваше.
Когато се отразяваха в тъжните му очи, сякаш оживяваха. Той долавяше аромата на стари вест ...
  769 
Бездумен осъмна светът ми...
Притихнал, облян в Светлина...
Пълен с невидими истини...
Безсмислени борби
със същността... ...
  907 
Неоспорим е магнетизма ти!
Севера и Юга събрал си в себе си.
На пръв поглед малко начумерен...
Но вътре грееш!
Усмивката ти не е дар за всеки. ...
  825 
(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...
  1037 
JE N’AI JAMAIS APPRIS
Минавам покрай теб...
Чувам мислите ти...
нима в тях е само Любов?
Обожавам френския... ...
  1074 
Ще си татуирам бялото на окото...
За да не виждам вече помията...
Ще си сложа розовите очила
и ще забравя грознотата...
След всичко ще бъде ...
  966 
Да отхвърлиш, всъщност е приемане!
На пръв поглед невъзможното
е само облик,
разтварящ очертанията си
в мига, в който нямаш нужда ...
  908 
Като вирус си!
Заразяваш с поглед!
По-устойчив си от новия ***!
По кожата оставаш
не за часове, а за години! ...
  1761 
ВЕЧНА ПРОЛЕТ
Цветна Пролет си,
първа, свидна, чакана...
Където минеш,
цветята се разлистват... ...
  814 
Май забравих да ти кажа,
че първо съм жена...
Мога да прегръщам нежно,
страстно да целувам,
да ти правя палачинки ...
  941 
П.П. Посвещавам на моята СВЕТЛИНА
и на хората, които обичам!
***
Лудостта в очите на непознатите
чакащи на опашката... ...
  827 
Черното и бялото дотегна ми...
Ще го прибера на рафта
с книгите!
Пилях се дълго между
този свят на сивота... ...
  776 
Барът в който вечер
пиеха само мъже, защото
никоя жена не посмя
да седне при тях...
Уютен, обикновен, ...
  826 
Тежко сълзите на Бог квасят
сухата, пропукана земя...
Просмуква се хладния дъжд
чак до недрата...
От песента му слухът, ...
  1439 
***
Совата живееше в мрака дълго, но нощем прелиташе над града и когато усетеше, че в нечия душа тъгата се е настанила, сърцето и изтъкано от светлина се превръщаше в слънце, крилете и пламваха в пречистващ огън, докосващ се до изгубените клетници, лутащи се в тъмнината и осветяваше пътя им... После ...
  741 
Грешници сме всички
на тази покварена земя...
Примамени от изкушения,
оплетени в лъжи,
слепи за истинският смисъл, ...
  670 
Бялото пречупи в черно...
отражението в огледалото–
паднал хоризонт...
Разложено преддверие,
стъклено, разбито, хаосно... ...
  747 
ЛИПСВАШ МИ
Как да я опиша!?
Липсата ти...
Празнина ли е!?
Заблуда, че си бил тук? ...
  744 
НЯКОЙ ДЕН
Винаги съм искала
да те прегърна силно,
без минутите да ги броя...
да се изгубя в ударите ...
  1200 
Трябва ли да съм идеална,
красива, с тяло на богиня,
щом топлина имам в очите?
Трябва ли да съм безгрешна?
Кой ще бъде съдник ...
  870 
Мислиш ли за мен,
поне понякога?
Ей така, случайно
навестявам ли съня ти?
Макар далеч, дали съм близо?! ...
  705 
ПЪТЯ КЪМ ТЕБЕ
Препускам между вселените.
Палач съм на истини.
Угасих осветлението
и липсите ме полазиха... ...
  883 
ХАЙКУ
Очакването
Подкосените крака
Сърце на врабче
18.02.2020г. ...
  760 
Не ми е нужен Купидон,
за да те обичам.
Достатъчно е, че те има!
Защо са ви цветя и някакви дрънкулки?
Времето с теб ...
  1079 
Дали те ухажвам със поезия?
Похвати други не познавам.
Думите по листите пилея ги...
Наричам си желания...
Флиртувам със лирически герой, ...
  1022 
Пълни ниви с натежали класове...
Замахва със сърп в ръцете си жътварка...
Каквото посял си, време е
реколтата да обереш.
Преди залез слънце... ...
  702 
Дъхът ми трае
само една секунда...
Дълга...
безмерна секунда...
Цяла вечност! ...
  886 
Каза ми да не мисля
толкова често за теб...
Дори без да знаеш защо.
Но нали съм Дива Коза
и изобщо не смятам ...
  738 
Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...
  683 
Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...
  1010 
Отблясъци рисуват щрихи
във нощите, облечени красиво…
Прозорците ме плашат винаги
с прозрачността измамна…
В очите им се взирам дълго, ...
  1093 
В живота срещаме хора, от които
не искаме да се откажем.
Няма значение дали е
редно, правилно или грешно.
Обичаме и най-тъмните им страни. ...
  770 
Предложения
: ??:??