NadeBo (Надежда Борисова) - Произведения

До края ще горчи 🇧🇬

ДО КРАЯ ЩЕ ГОРЧИ
Душата ми е стон и вик,
някъде през космоса преминал.
Един безконечен миг
в сълзата ми застинал. ...

NadeBo

Поэзия

2018-12-04T21:32:34+02:00 432

Дървото 🇧🇬

Мълчаливо гледа дървото в облаците,
оголено, настръхнало, поглед впило,
емблема на гордост, едно от жреците
тайните земни и мъдрост притаило.
Брои точно годините обезлистване. ...

NadeBo

Поэзия

2018-12-03T11:56:44+02:00 362 1

Чудото 🇧🇬

ЧУДОТО
Било отдавна, много отдавна, в лето забравено, но от историци записано. В едно кралство, в едно господарство, в кралския двор кралицата родила две дъщери – близначки. Цялото кралство ехтяло от радостните възгласи на поданиците. Кралят влязъл в покоите на съпругата си, прегърнал я, целунал я и ...

NadeBo

Проза

2018-12-03T08:36:28+02:00 597 1

Вече не броя 🇧🇬

ВЕЧЕ НЕ БРОЯ
Вече не броя животите си.
Не са девет, но знае ли се –
човек съм, не мъркаща котка.
Имам възобновяеми клетки. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-30T23:31:59+02:00 483

Смирена 🇧🇬

СМИРЕНА
Погледът, в прашната стена забит,
дълбае със силата на остър свредел.
Гледецът вече в черна сянка е обвит.
През нея с ръце пътува все напреде. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-29T00:53:54+02:00 418 1 1

За да пътува с нея 🇧🇬

Сврях се в корените на родословното дърво -
лабиринт безкраен от забравени кръстове.
Всеки носи своето земно, тайно същество,
на частици по разклоненията разпръснато.
Протягам ръце. Докосвам ги с пръстите. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-28T12:58:47+02:00 682 2 1

Самотна душа 🇧🇬

САМОТНА ДУША
Заглъхва любовта ми в самотата.
Отдавна е загубена страстта
към пола мъжки и играта,
загледани по пътя на смъртта. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-25T18:31:24+02:00 344 1

Тя - Любовта 🇧🇬

ТЯ ЛЮБОВТА
Тя се роди заедно с теб. Беше в теб – пътуваща между сърцето и душата ти. Ти беше малка, но обичана до безкрайност, без предели на чувствата. Обгръщаха те с тази обич, като с пухена нежна завивка. Прегръщаха те и те притискаха до сърцата си. Така тя усети сродното с нея – любовта на родит ...

NadeBo

Проза

2018-11-24T19:31:29+02:00 734 1 2

Сива "приказка" 🇧🇬

СИВА „ПРИКАЗКА“
Небе – сива, тежка коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо дълга зима...
Ще си измешаме краката... ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-22T14:16:07+02:00 444 1 2

За греха и любовта 🇧🇬

ЗА ГРЕХА И ЛЮБОВТА
Изгаряме двама в тази любов непосилна.
Душите ни стенат от тежки окови, вериги.
Да се разделим е невъзможно, непосилно.
Греховно е и пълзят по петите ни интриги. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-20T20:28:23+02:00 443 1 1

Капка 🇧🇬

КАПКА
Аз съм споменът ти...
Защо ме гледаш кръвнишки?
Не чакам да кажеш: - Прости!
Не очаквам даже въздишка. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-18T20:08:59+02:00 523 1 2

Къщата 🇧🇬

КЪЩАТА
Къщата, която е подслонила душата ми
безвъзвратно се пука и бавно руши.
На призрак е заприличала съдбата ми.
Всеки ъгъл и керемида от болка крещи. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-17T21:04:40+02:00 388

Душа 🇧🇬

Вече докрай ти се подчинявам,
разбрала, че ти си частица от Бога в мен,
непреходна, безсмъртна. Узнавам,
че ме водиш по пътя в моя ден.
Дълго влизах в двубой тежък с нея, ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-16T10:03:16+02:00 423

След денонощие 🇧🇬

СЛЕД ДЕНОНОЩИЕ
Ден черен,
ден на болка, страх, взаимност и отдалеченост.
Ден – безвремие, неуверен,
горчив вкус на тежка обреченост. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-15T20:27:58+02:00 627

Когато ме, майко 🇧🇬

КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-13T16:49:33+02:00 425

Стъпките ти Любов 🇧🇬

СТЪПКИТЕ ТИ ЛЮБОВ
Съществувам чрез стъпките ти, любов.
По тях се изкачвам до върха на дъгата.
Кръгозорът ме обгръща в нежен зов
и палитра нежни цветове за душата. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-11T17:39:11+02:00 385 1

Моята молитва 🇧🇬

МОЯТА МОЛИТВА
/в акростихове/,
Аз и моите събратя
Били сме и винаги ще бъдем твои чада.
Вярваме в теб и твоята благодат. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-10T21:41:02+02:00 341

Дете на вятъра и бурите 🇧🇬

ДЕТЕ НА ВЯТЪРА И БУРИТЕ
Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-08T20:46:52+02:00 476 1

Безплътни надежди 🇧🇬

Душа, защо ми даваш безплътни надежди?
Не виждаш ли голите клони черни отвън,
на небето смръщените рошави вежди
и сърцето зовящо спокойствие и сън?
Не усещаш ли изпиващите болки, ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-07T14:28:50+02:00 564

Бъди в мен 🇧🇬

БЪДИ В МЕН
Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-04T17:20:56+02:00 523

Прости ни 🇧🇬

ПРОСТИ НИ
Помен за мъртвите
нещастници, или щастливци...
Носим ли ги в сърцата си, непокътнати?
Или ФБ ни отваря зениците? ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-03T12:12:56+02:00 474

Добротата 🇧🇬

Протягаш ръце...
шепи пълни с добрини...
Отлитат...
Не питаш къде,
ще оставят ли следи, ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-02T15:40:15+02:00 1K 1 2

Неугасващ пламък 🇧🇬

НЕУГАСВАЩ ПЛАМЪК
Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня. ...

NadeBo

Поэзия

2018-11-01T21:04:01+02:00 440

Усет за любов 🇧🇬

Вали...
От керемидите като ручей се лее.
По земята се разстилат мокри коси.
Песен тъжна за обич капките пеят.
В локвите плуват разплакани очи... ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-31T13:37:19+02:00 859 2 3

Обреченост 🇧🇬

Обрече ме от въглени жена,
какво е болка да изпитам,
по път да срещна Бог и Сатана,
горчивото на всичко да опитам.
Жаравата легло горещо беше. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-30T13:36:37+02:00 427 1 2

Буйна река 🇧🇬

БУЙНА РЕКА
Дива, буйна река е животът ми.
Изворът и се не знае къде е,
от къде засилен тръгва скокът и,
коя майка песен нежна е пеела. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-28T11:32:47+02:00 449

Залеза на годините 🇧🇬

ЗАЛЕЗА НА ГОДИНИТЕ
Когато годините към залез накланят
и мракът се спуска в сълзливи очи,
всеки търси последен лъч да се хване,
светлинка в душата си да задържи. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-27T19:42:09+03:00 507

Въздишката на листата 🇧🇬

ВЪЗДИШКАТА НА ЛИСТАТА
Листенцата на цветята осланени
тихо, тъжно падат на калната земя.
Въздишките им от смъртта погалени
потъват бавно в капките бяла роса. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-26T23:07:09+03:00 542

Когато всичко друго се забрави 🇧🇬

Бурен океан са очите ти.
Кървящата болка в тях се разлива.
Умират душите ни.
Пясъкът на дъното ги обвива.
Две сърца, на два острова изхвърлени, ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-25T11:42:59+03:00 414 1

Потъваме 🇧🇬

Потъваме в блатото на живота... Потъваме... дори без да го осъзнаваме – бавно, плавно, рушещо, погиващо... Не са ни виновни технологиите, нито политиката, или великите сили. Виновна е нашата духовна нищета – да бъдем по-далеч от раздорите, от страшното, от непознатото, да живеем ден за ден, да вземе ...

NadeBo

Эссе

2018-10-24T22:47:17+03:00 1.1K

Спокойна съм 🇧🇬

СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-21T13:44:31+03:00 533 1 1

Неотлъчно 🇧🇬

НЕОТЛЪЧНО
Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-20T22:46:23+03:00 375

Гледам го в упор 🇧🇬

ГЛЕДАМ ГО В УПОР
Посрещнала шамарите рано,
лицемерието и подлостта,
видях над мен небе раздрано
и на Сатаната черната ръка. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-19T16:17:23+03:00 400 2

Диво волна 🇧🇬

Дива съм, дива, приятелко,
или както казвам – дъще моя.
Не зная дали е дива моята създателка,
но че светът е див
и излязъл от строя, ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-18T11:16:12+03:00 645 2

Мое мило, все още дете 🇧🇬

Стоиш пред огледалото. Коси разресваш.
Очите ти са впити в образа отсреща.
Изучаваш се. Мълчиш. Дали ще се харесаш?
В сърцето ти припламват огньове горещи.
Погледът ти става, без вино, нежно пиян. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-17T11:43:33+03:00 550 2 2

Сърцето разкъсано вече го няма 🇧🇬

СЪРЦЕТО РАЗКЪСАНО ВЕЧЕ ГО НЯМА
Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-16T16:52:48+03:00 504

Вик 🇧🇬

Всеки миг идва със своето неповторимо дихание,
топло възбудено, или скърцащо в болка кървяща,
преливащо в прелестта на бухнали цветни ухания,
задъхано от изкачване към върховете пламтящи,
занемяло от ужас пред подлост, човешко лицемерие, ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-14T11:59:15+03:00 415 1

Небе и земя 🇧🇬

В небето се разлистват тъмни облаци.
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.
Земята ли оглежда греховете си там. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-11T16:01:09+03:00 393

От басните 🇧🇬

Скарали се славеят и чучулигата.
От двамата кой е по-голям певец.
Дочула, долетяла и авлигата.
Присламчил се дори един щурец.
Изправили глави и земни твари. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-10T14:15:11+03:00 427 1 1

Какво ще нарисуваш 🇧🇬

КАКВО ЩЕ НАРИСУВАШ
Ти искаш да ме нарисуваш на платното,
но знаеш ли какво ще нарисуваш там!
Една жена смачкана брутално от живота,
или назъбен връх, изправен гордо сам. ...

NadeBo

Поэзия

2018-10-09T21:11:12+03:00 598