Nevium
189 результатов
Even the smell
of thousand
foreign flowers
will not
bring back to life ...
  1169 
"Черно злато"
1.
Be sparkly and shiny, they say.
"Бъди блестяща, бъди сияйна." - ти казват.
Be perfect and smiley, they say. ...
  731 
Аз ида от много, много далече,
от едно място,
където цари
мир и хармония
вече толкова хилядолетия. ...
  932 
  899 
Може би аз съм глупав мечтател,
който копнее за невъзможни неща.
Все искам да посетя места
недостижими за човешката ръка.
Може би съм изгубен писател. ...
  368 
"Спомени от жътвата"
- Момчето избяга, сссссс. Провалихте се, сссс. – изсъска змията, увивайки се около трона, на който беше седнал мъжът. – Мога да Ви убия сега, ако поискам, сссс. Или… - Замълчи, изчадие. – прекъсна я той, сграбчвайки главата ѝ. – Хищникът изяжда хищника. Мери си приказките, ако и ...
  430 
Здрачът обгърна в своята прегръдка полята на Вез'хал. Двете луни изгряха горе в нощното небе. Също като светулки, осветяваха пътя на онези, които отдавна бяха напуснали домовете си за да намерят себе си нейде из горите на планината Вал'хар.
Скъпа беше цената, която трябваше да платиш за собствената ...
  502 
Пламъците черни са розите
вплели се в моите вени.
Горят, не горят, горят, не горят:
а живеят, живеят, живеят - вечно тлеят.
Морските вълни са немофилите ...
  293 
I am the horns in the winds that blow
through Icecrown's haunted halls
Behind every wall
Flying above the Frozen throne
I'm in the snow ...
  788 
Аз съм във всичко, което пиша;
във всяко нещо, което диша;
аз съм във всяка астрална ниша;
Аз съм навсякъде;
там, където никога не съм била; ...
  295 
Кипящи сънища -
разтопено сребро е основата.
На розите тръните са ми любими:
ухаят на луна,
желана е кръвта щом ...
  358 
"Честит рожден ден..."
Запалих ти свещта,
до мен държа снимката,
където и да си сега.
Гледам към звездите, ...
  210 
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ЧАСТ
Случилото се по-рано породи в мен съмнения и въпроси, чиито отговори честно казано не исках да знам. И въпреки това не отказваха да напуснат съзнанието ми. "Какво означаваше всичко това?", "Защо би го направила?", "Какво очакваше да постигне?", "По какъв начин бях свързана с н ...
  402 
/ПЪРВА ЧАСТ/
Януари милуваше
цветовете на пролетта
докато тя бленуваше
за топлите ръце ...
  360 
Ако бях живак
бих отровила
всички онези,
на които
сънят им отнемах ...
  391 
"He killed the man" - they said.
"He pierced the man with seven arrows
That's how the fell
That's how he saw the end
The man even couldn't say farewell ...
  970 
ПЪРВА ГЛАВА
ПЪРВА ЧАСТ
- От тук трябва да продължите сама. - каза единият от пазителите щом достигнахме пределите на Нейното царство. Побиха ме тръпки. - Не можем да напуснем това място. До сега трябваше да сте го разбрали. - допълни другият пазител докато стоеше, взирайки се към Студените планини.
...
  458 
Hear the hummingbird's final cry
among the Calerian trees
as we're walking to the Undying hills.
Memories of past battles,
wars and broken vows ...
  371 
Восъчни ръце милуват
стара сянка на картина.
Разтопени очи бленуват
до пясъчни кули да се събудят.
Сухи устни сънуват ...
  414 
"Закъснял дъжд"
1. Куплет
Твоето малко кимване,
придружено със смях, беше лъжа.
И онзи облак, който ми обеща, ...
  561 
***
Спираш да дишаш, щом
в дробовете засял си тръни;
Не рози, карамфили,
ни маргарити,
а отровни шипове - ...
  407 
Той винаги идва -
с оранжева качулка и тиквен фенер.
Той тихо ще почука -
на вратата със окичен самхейнски венец.
И е малък като светулка: ...
  299 
Flame within a flame
Of a silent burning crusades
Watch it closely,
Feel its titanic rage,
Breath in its power ...
  1310 
Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмноси ...
  667 
I'll disappear just like a
memory never wanted,
long forgotten,
not remembered
even once. ...
  474 
Изваях арки:
бели, лилави, зелени,
в каквито искаха цветове
в кътчета
на души, където ...
  833 
Ще ме търсиш
там където не съм
оставила
никакви следи:
в пепелниците ...
  638 
Тревата е сита,
щом докосват се
до моите длани.
Преплитащи се
цветове около ...
  965  25 
13 октомври, 1762 година:
Нямаше ме за пет минути. Или поне така ми се стори смъртта.
Една никаква, измършавяла, облечена с дрипи, без косата, както хората обичат да преувеличават и много често нереални качества да и предават. Не че нещо, но това са пълни глупости, както повечето “изобретения” измис ...
  625 
Бягай.
Както искаш.
Както намериш за добре.
Бавно. Или бързо.
Страхът гузна съвест зове. ...
  551 
"Не се привързвай.
Каквото и да правиш, той ще избяга." - обади ми се съвестта,
каква ужасна душевна микрофония сега настана...
"Така се и не научи,
от какво си ти глупаче: ...
  599 
- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден пре ...
  678 
Мълчанието, казват, било злато,
ала от него никога нищо не получих.
Дадох им го в шепи, разделих го
по братски с усмивка,
(понякога цяла, понякога половинчата), ...
  550 
Всички ние искаме да изчезнем -
понякога за миг, за няколко минути или пък час, в повечето случаи - за ден, два или три, да се махнем,
и да гледаме отстрани как минават животите ни. Но не можем, а ни се иска ей така -
изведнъж с пръст да щракнем и хоп да ни няма - като на магия. Колко прекрасна ще б ...
  638 
Безлични и а-несиметрични,
типични - очички с преграда от бодлички;
некармични - погледи втренчени
като иглички в свят:
"по-добре един ден ще живееме заедно всички", а дефакто - ...
  966 
Бездушни образи се преплитат
като спирали във заразена вода.
Гъста мъгла - тътен на сподавена слепота.
Силуети на човекоподобни, лишени от тишина.
Вървят по ред, но в тотална безредица. ...
  822 
Лете беше преди девет
или десет години, през три могили,
през четири гори, и две пустини,
имаше селце от не повече
двадесет колиби ...
  749 
"Измити в невярност",
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...
  641 
Човекът без думи е просто съд,
в който тече и бие студена кръв, обвита в плът.
Сам-самичък се разпъва на кръст,
щом срежат пъпна връв.
Човекът е щастие, но и омраза, ...
  522 
...но аз не съм от вашата планета,
красивата Майка Земя,
аз ида от много, много далече,
и ако мога да бъда честна,
уморих се да живея сред вас, ...
  565 
Предложения
: ??:??