pastirkanaswetulki
907 результатов
Обичам аз да ходим на море,
но не за да показвам кълки голи.
Учуден си? Защо – ще разбереш,
човече ти, и без да си ме молил.
Стоях до късна доба снощи аз ...
  510 
Облякла спортен новичък екип,
не бих излязла с годеник на пикник,
защото нямам програмиращ чип,
а друг да ме командва аз не свикнах.
Покани ме Станой на теферич, ...
  1260  25 
Помните ли вие Рори?
Нищо ли не ви говори?
Май забравили сте вече
вашето любимо мече.
Той е братът на Росина ...
  1948  53 
Наистина не зная аз това
насън ли беше или пък наяве!
Изпекла бях пържолита в тава,
наточих вино за едно наздраве.
Очаквах да си дойде днес с букет ...
  606  24 
Задиряше ме някакво момче -
богат и строен - взе, че ми хареса!
Късмет ти бил! - мълвата ще рече,
защото той си търсел (чух!) метреса.
Момчето - момчурляк към трийсетте - ...
  926  58 
"Робът е прокълнат да мрази,
свободният - да обича."
Стефан Цанев
Щом си роден ти сред робска зараза,
знаеш ли как се обича? ...
  1045 
Премереният риск е свързан винаги с някакво очакване за печалба или друга лична изгода. Може да си заложил всичко, включително голяма сума пари, дома си, репутацията или дори честта на своето име. Но ти
предварително си изчислил, че вероятността да загубиш всичко това си заслужава пред оня процент н ...
  1312  21 
ЗАЩО ЛИ НЕ ПОСЛУШАХ АЗ БОДЛЕР,
безпаметно веднъж да се напия?
Той бил екстравагантен кавалер
и провокатор, без това да крие.
Защо показвах своя женски страх? ...
  2112  10  48 
На залеза нотите алени в чувствен акорд
мелодия нежна с безбрежна ефирност разляха.
Последваха облаци слънцето, сякаш е лорд,
на който тържествени, девствени пажове бяха.
А в клоните сгушен, послушен доскоро, повя ...
  1382  11  27 
Доволна била вече с десет сина,
но зад Октомври братът се задавал.
Жадувала да има тя дузина,
усещала, че всеки следващ радва
по своему сърцето и душата. ...
  678  22 
Септември рожбата девета станал
и радвал се на името си чудно.
А Август пътя тилилейски хванал
в горите, дето се събуждат бури.
Да бъде помирител на сезони ...
  620  27 
Прекрасният ѝ седми син с размери
на исполин бил още отначало.
В река изкъпан, без да потрепери,
със всеки час момченцето растяло.
Достигнал върхове високи в Рила, ...
  2106  29 
Ти виждал ли си майското зелено
в премяната на пищните дървета?
Тогава радостта е в тях вселена,
листата им приличат на пайети.
Годината е пети син родила ...
  1590  32 
- Ще носи име Март синът ми трети! -
Така решила майката Година.
Щастлива била баба му и с трепет
по всички хора с радостта си минала
да ги завърже с бяло и червено ...
  1616  27 
Една жена, наречена Година,
отбор юнаци искала да има.
Дванадесет прекрасни снажни сина
родила тя, а първите - през зима.
Сърдит и избухлив бил Януари, ...
  1964  44 
Рано ръбата различност разлистил,
разумът роза роди.
Рязко разгърди "разбойникът" ризата,
ритъм разбиващ разкри.
Расо размята ранена реалност - ...
  477  18 
Ч удните мисли узряват в кръвта ти, когато
У трото с вяра излъска на слънцето диска.
Д аже след бурята, силна се буди земята,
О бич да сее у теб, щом това си поискал.
Т и си сънувал, жадувал си жарките чувства, ...
  1656  40 
Моника беше от онези родители, които се събуждат при всяко движение на дъщеря им в бебешкото легло и бързо се спускат да видят как е детето им. Помнеше, че нейният поглед още при първата им среща откри следите по набодените със спринцовка крачета и как веднага осъзна, че това малко беззащитно същест ...
  1348  41 
Аз бях като невинните елхички,
родени сред гората на живота.
С дъха си все към слънцето надничах,
ала растях в студенина безропотно.
В упойващите сънища на дните ...
  2050  10  38 
В студено утро се родило,
в Лапландия, а не при нас,
еленче пъргаво и мило,
но с нос червен и с тъжен глас.
Нослето светело различно, ...
  1286  40 
Падат снежинките обезкрилени
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято ...
  1751  26 
Редовете, отрупани все още с листа и със събиращи сладост гроздови зърна, хвърляха причудливи сенки по земята, осветени от появилата се луна. Отнякъде излезе лек ветрец, а това накара всичко да се раздвижи, споходено от променящ се шум. Стори ѝ се, че в далечината прибяга човек, затова свали пушката ...
  806  20 
Този спомен е загубил цвета си с времето. Толкова, колкото избелялата черно-бяла снимка на стената. Жената на нея е облечена с тъмно кадифено сако и голямата му яка стига почти до гордата ѝ брадичка. Изглежда сякаш се е сгушила в нея, но затова пък раменете ѝ са широки и повдигнати от подплънките на ...
  564  13 
Изхлипа през сълзи,
въздишка отрони
и сграбчи я черната скръб.
Тъгата отвърза
на болката стона, ...
  393  12 
  1325  14 
  2028  13 
Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се чудила, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм пред изумения ми поглед ли го прави? Или за да ...
  1422  36 
В живота тъжни сенки са се сплели,
под тях изстиват съкровени мисли.
На разума стрелките пак са спрели
да търсят светлината като истина.
Зазижда и ограбва тъмнината, ...
  1146  47 
Легнала съм от час в голямото ни легло и търся, както винаги, близкото до теб ъгълче на моята възглавница. Прегърнала съм я с ръцете си, свила съм единия крак и сякаш се готвя да скоча във водите на съня от трамплина на мислите. Но той се отдалечава и иска да играе с мен на криеница. Ядосвам му се и ...
  564  14 
Щом ще бъдеш в първи клас,
да броим. Започвам аз.
Носорогът сам живее.
Че един е му се смеят
две камили, три орлици. ...
  897  22 
Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...
  765  14 
Вятърът се опитваше да усуче една къдрица от косата ѝ така, както съзнанието ѝ правеше със спомените. Люба искаше да спре да се фокусира над преживяното, но мислите помитаха като цунами това нейно желание. И пред погледа ѝ отново заставаше онова малко момченце, придържано от ръката на съпруга ѝ на п ...
  604  18 
Тишината издигна стоманеносива стена
и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.
Не разбрали защо, във конвулсии две рамене
на уплахата танца прощален заеквайки сричат.
И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи, ...
  1395  11  31 
Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. ...
  1144  33 
В червената керамична саксия
на залеза едно ключе оставих.
От себе си поисках да го скрия
завинаги и там да го забравя.
До коренче изтръгна хоризонтът ...
  624  23 
Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев, ...
  1533  36 
В деня на ослепялата въздишка
и разума, пиян от съжаления,
шампанското на залеза излишно
разлива незаспали привидения.
Пътеките от допира се кършат, ...
  508  19 
- Не е за тебе този мъж! Не е!
На дъното ще се намериш скоро!
Послушай ме! Веднъж ме чуй поне!
Разумните се вслушват в други хора.
- Но аз си имам, мамичко, сърце! ...
  1039  31 
Не беше от мъжете, които ще си замълчат или ще се скрият в ъгъла. Приличаше на гордия си баща, пред който винаги заставаше с възхищение и синовна почит. Много трудности беше видял той в живота си, но стоеше гордо изправен дори и сега, наближавайки достолепна възраст. Така учеше децата си как да прев ...
  986  24 
"Отведи ме, където ръцете отпускат юмруци"
Цвета Иванова
Ние всички отдавна такова местенце желаем.
Дотежа ни да стискаме зъби и гневни юмруци.
Илюзорното щастие пак се е скрило в безкрая, ...
  814  16 
Предложения
: ??:??