Patrizzia
2 102 результатов
Опитвам се да не потъна,
над блато людско ме крепи
едничък светъл лъч – опънат,
там, дето младостта ми спи.
И явно много отдалече, ...
над блато людско ме крепи
едничък светъл лъч – опънат,
там, дето младостта ми спи.
И явно много отдалече, ...
217
3
9
Умът царувал казва,
робувал и дори,
от ранните зори,
сред патките нагазва...
Умът царувал казва. ...
робувал и дори,
от ранните зори,
сред патките нагазва...
Умът царувал казва. ...
192
1
3
Да, вместо кафето, в което седяхме,
аптека направили и магазин,
а ние белѝте май с теб надживяхме,
денят – предсказуем, светът – обозрим.
Сега делови сме и много сериозни, ...
аптека направили и магазин,
а ние белѝте май с теб надживяхме,
денят – предсказуем, светът – обозрим.
Сега делови сме и много сериозни, ...
706
2
5
А трябваше до днес да е навяла
фъртуна ледна сняг – до пояс чак.
Но не е нито зима, нито бяла.
Ликуват врани, тържествуващ грак
понася се и с писъци нестройни ...
фъртуна ледна сняг – до пояс чак.
Но не е нито зима, нито бяла.
Ликуват врани, тържествуващ грак
понася се и с писъци нестройни ...
169
6
4
Излизам и ме гушва януари,
объркан и безснежен е сирак,
тополите сънуват пухкав сняг,
дантелен сън по улиците стари.
Нехаен вятър тихичко нашари, ...
объркан и безснежен е сирак,
тополите сънуват пухкав сняг,
дантелен сън по улиците стари.
Нехаен вятър тихичко нашари, ...
234
5
9
Клонинг клонинга подгони, камуфлажът е добър,
всичките хамелеони са за мене бял кахър.
Куче влачи – диря няма. Бавно охлюв, но пълзи,
комедийна мелодрама – ред сополи, ред сълзѝ.
Сериалът е безкраен, пъстър, шумен маскарад ...
всичките хамелеони са за мене бял кахър.
Куче влачи – диря няма. Бавно охлюв, но пълзи,
комедийна мелодрама – ред сополи, ред сълзѝ.
Сериалът е безкраен, пъстър, шумен маскарад ...
375
5
12
Ще стигна ли един далечен бряг,
една вълнà нозете да погали,
да ми открадне новите сандали,
виновно да се върне. Пак и пак.
A слънцето да мига "на парцали" ...
една вълнà нозете да погали,
да ми открадне новите сандали,
виновно да се върне. Пак и пак.
A слънцето да мига "на парцали" ...
264
9
13
Все се свивах сама край пътеката,
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.
Спях на припек, по урви и сипеи, ...
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.
Спях на припек, по урви и сипеи, ...
287
2
5
Съдбите наши помисли и слава,
мечти, надежди, радост и беда,
сега са още разтопена лава,
в години предстоящи са следа.
И нищо не изчезва, не загива ...
мечти, надежди, радост и беда,
сега са още разтопена лава,
в години предстоящи са следа.
И нищо не изчезва, не загива ...
661
2
4
Не мога да съм блага, затова,
че като град животът ме е чукал.
Преглъщах сухо ноти и слова
и честичко мълчах си, като пукал.*
Засаждах си градинка с чудеса, ...
че като град животът ме е чукал.
Преглъщах сухо ноти и слова
и честичко мълчах си, като пукал.*
Засаждах си градинка с чудеса, ...
628
7
8
Живее тя в душите на избраните.
тълпата заглуши я. Многолица.
Безпомощно се блъска. По калканите,
рисува си небе – да стане птица,
която на крилете – петолиния, ...
тълпата заглуши я. Многолица.
Безпомощно се блъска. По калканите,
рисува си небе – да стане птица,
която на крилете – петолиния, ...
732
3
7
Там някакъв от древността велможа,
в богато украсеното си ложе,
в земите на Плутон веднъж се озовал,
или по-просто някак казано – умрял.
Порядък адов, ето – той на съд яви се. ...
в богато украсеното си ложе,
в земите на Плутон веднъж се озовал,
или по-просто някак казано – умрял.
Порядък адов, ето – той на съд яви се. ...
568
1
9
Като смърт на некролога,
лепнал си се ти за мен.
Малко искам, много мога,
трудно ще смириш Овен.
Нося си в душата църква, ...
лепнал си се ти за мен.
Малко искам, много мога,
трудно ще смириш Овен.
Нося си в душата църква, ...
713
3
9
Ветре, ветре, как не се наплака? Хайде да играем с теб на ръб
виж – на двора зимата ни чака, кална, тъжна... Писна ми от скръб.
Вързах си косата на опашка, топка взех и идвам, хей сега,
почне ли играта вън юнашка, помен не остава от тъга.
Котката пристъпва предпазлива, край комина тихо лази дим, ...
виж – на двора зимата ни чака, кална, тъжна... Писна ми от скръб.
Вързах си косата на опашка, топка взех и идвам, хей сега,
почне ли играта вън юнашка, помен не остава от тъга.
Котката пристъпва предпазлива, край комина тихо лази дим, ...
188
4
5
Колко пъти препънах се? Колко обувки олющих?
Вадих тръните остри с до болка подбити нозе,
керемидка да имам и хлябът ни, Боже – насущний,
колко пъти на скута си, Боже, примряла ме взе?
Днес остана ми куфар очукан, препълнен с умора, ...
Вадих тръните остри с до болка подбити нозе,
керемидка да имам и хлябът ни, Боже – насущний,
колко пъти на скута си, Боже, примряла ме взе?
Днес остана ми куфар очукан, препълнен с умора, ...
180
2
3
О, как ми липсва зимата на север,
повтаря и потретва до одеве,
по покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля пръски ледени по мен, ...
повтаря и потретва до одеве,
по покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля пръски ледени по мен, ...
720
4
Вървя напред, а дърпат ме назад
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...
663
8
11
На Мая
Едно щурченце юли не дочака
и посред зима буди този град.
Понеже януари е разплакан,
щурчето и цигулката не спят. ...
Едно щурченце юли не дочака
и посред зима буди този град.
Понеже януари е разплакан,
щурчето и цигулката не спят. ...
648
3
8
Решиха – вдигат сватба тежка,
млад таралеж и таралежка.
На липови листа отбрани,
написа Зайо сто покани.
Кълвач дървото с клюн удари, ...
млад таралеж и таралежка.
На липови листа отбрани,
написа Зайо сто покани.
Кълвач дървото с клюн удари, ...
247
6
12
Опитвам се съвсем да не личи,
че в мен порои зимата отглежда,
че ме препъва кукувича прежда,
че само ми се плаче и мълчи.
Опитвам се с изправено чело̀, ...
че в мен порои зимата отглежда,
че ме препъва кукувича прежда,
че само ми се плаче и мълчи.
Опитвам се с изправено чело̀, ...
608
6
9
Нахлупвам шапка от плашило
и птичка ми перце дари,
на топло в шапката се свило,
врабченце цвърка от зори.
А вятърът присвил очи, ...
и птичка ми перце дари,
на топло в шапката се свило,
врабченце цвърка от зори.
А вятърът присвил очи, ...
245
2
3
С теб срещаме се крадешком
и поглед с погледа се сплита.
Ти имаш и жена, и дом.
Аз на мъжа си меся пита.
И знаем си, че е любов, ...
и поглед с погледа се сплита.
Ти имаш и жена, и дом.
Аз на мъжа си меся пита.
И знаем си, че е любов, ...
388
4
2
Поривите мои луди болно време победи,
посреднощ копнеж ме буди, да е както и преди.
Имах стих и знаех песен. Пишех думите ѝ аз,
вярвах, че в света чудесен има място и за нас.
Този град ми се присмива. От смеха му ме боли ...
посреднощ копнеж ме буди, да е както и преди.
Имах стих и знаех песен. Пишех думите ѝ аз,
вярвах, че в света чудесен има място и за нас.
Този град ми се присмива. От смеха му ме боли ...
164
2
3
Пак превърнах небето от болка в една наковалня,
там сребриста Луна от въздишки ми броня кове
и гори сред огището стих от безсилие палнат,
този свят оглушал е от злост и горѝ стиховѐ.
Пак дъгата превита на две е ковашко духало, ...
там сребриста Луна от въздишки ми броня кове
и гори сред огището стих от безсилие палнат,
този свят оглушал е от злост и горѝ стиховѐ.
Пак дъгата превита на две е ковашко духало, ...
506
1
2
Очи побърза гузно да сведеш,
аз гледам те и без да мигна даже.
Подводна яма, луд водовъртеж,
солта лекува делника прокажен.
Животе мой, пак раните броиш, ...
аз гледам те и без да мигна даже.
Подводна яма, луд водовъртеж,
солта лекува делника прокажен.
Животе мой, пак раните броиш, ...
150
1
2
Годината е млада и невинна,
и пътища в нозете ѝ лежат.
Когато фойерверките отминат,
ще нарани сърцето ѝ светът,
девичето ѝ тяло ще жадува ...
и пътища в нозете ѝ лежат.
Когато фойерверките отминат,
ще нарани сърцето ѝ светът,
девичето ѝ тяло ще жадува ...
527
5
9
Едничка си за мен надежда
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва, ...
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва, ...
752
6
16
Тъжна съм и явно ми личи,
Архимед отдавна не помага.
Марс е май с изпилени лъчи,
юли беше шапка на тояга.
Значи ти за мен луната сви, ...
Архимед отдавна не помага.
Марс е май с изпилени лъчи,
юли беше шапка на тояга.
Значи ти за мен луната сви, ...
260
2
3
Коледа. Годината е 2010. Правя баница със сирене и увивам късмети написани на листче във фолио. Съпругът ми ме гледа в ръцете. Помните, че е сърбин, нали? Пита ме:
— "Какво увиваш в това фолио?"
И си отговаря:
— "Ох, да, бе – кашмери*"...
Аз и моите турцизми... ...
— "Какво увиваш в това фолио?"
И си отговаря:
— "Ох, да, бе – кашмери*"...
Аз и моите турцизми... ...
595
5
Сънувам черни угари безплодни,
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...
726
1
1
Плаках отдавна. Преди.
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.
Капчици ситни събра, ...
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.
Капчици ситни събра, ...
216
7
7
Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...
748
5
6
Да ми простиш Те моля на колене,
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...
626
6
6
Не случи на жена горкия,
дали за жал, или за смях.
Тя поетична е фурия,
говори в рими. Само с тях,
умът (ох, ум ли)? Моя грешка, ...
дали за жал, или за смях.
Тя поетична е фурия,
говори в рими. Само с тях,
умът (ох, ум ли)? Моя грешка, ...
373
4
6
Всяка малка снежинка – душа на дете,
ангел бял към безкрая политал,
а в сълзите на майките тихо расте
и се ражда добрият Спасител.
Но дали ще успее и как ще спаси, ...
ангел бял към безкрая политал,
а в сълзите на майките тихо расте
и се ражда добрият Спасител.
Но дали ще успее и как ще спаси, ...
352
4
9
В гласа ми тихо скърца скрежът,
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне, ...
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне, ...
472
3
9
Душата ми – премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...
329
5
12
Колко пъти да пробвам раздрани небета да кърпя?
Изтъпи се до сламмчица всяка железна игла.
Всяка кръпка от думи надолу душата ми дърпа,
все перцата си сбирам по драките. Бих ли могла,
да живея безгрижно? Уж казват, че Божи сме птички. ...
Изтъпи се до сламмчица всяка железна игла.
Всяка кръпка от думи надолу душата ми дърпа,
все перцата си сбирам по драките. Бих ли могла,
да живея безгрижно? Уж казват, че Божи сме птички. ...
745
9
11
Искам врѐменно, врѐменно, врѐменно,
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с предчувствия бременна,
да износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките ...
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с предчувствия бременна,
да износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките ...
752
6
9
Вън по покрива хлъзна се бърза
зимна вечер, по пътя нелек.
Фина, бяла дантела завърза,
вместо шалче на снежен човек.
На метлата му спря се подпряна, ...
зимна вечер, по пътя нелек.
Фина, бяла дантела завърза,
вместо шалче на снежен човек.
На метлата му спря се подпряна, ...
278
4
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
