PolinaVelchova
1 результат
Дълъг, но и кратък е Декември. Изпълнен с празници, уют и аромат на канела. Той ме насърчаваше, докато приготвях тиквеника за Бъдни вечер. После се усмихваше, а понякога с глас се смееше, докато аз се тюхках над неуспешните си опити да направя питка.
- Ами, тестото не е моята сила - повтарях си и въ ...
  161 
И когато най-малко очакваш,
ще превзема напълно твоята мисъл.
Ще бъда единствената ти слабост,
:,и най-любимата ти сила.
Ще предизвикам в сърцето ти ненавременна буря. ...
  251 
Ако можеше ти да бъдеш небе,
а аз да съм птица.
Неуморно щях да летя из твоя простор.
И не само в моите мисли,
щяхме да бъдем равни на съвместимост. ...
  357 
Думите ми някъде избягаха.
И искам, но не мога да ги призова.
В тъмното съм цялата очакване,
И копнеж нахлува в моята душа.
В тъмното единствено си позволявам ...
  337 
Отпивахме бавно от сутрешните кафета, докато той традиционно преглеждаше вестника. Нещо беше грабнало вниманието му, защото излъчването му се промени и усмивка заигра по устните му. После остави настрана четивото и се накани да каже нещо:
- Знаеш ли - проговори
- Тази сутрин попаднах на история, коя ...
  395 
Неделя е - ден за късна закуска, протяжно кафе и куп развлекателни дейности, за които не можем да откраднем време през седмицата. Гледа ме със сънените си очи, докато му наливам горещо кафе в чашата. И на себе си сипвам поредното, при което си спечелвам намигване. Мисля си, че то е сигурно, защото м ...
  407 
Седяхме и гледахме залеза. Ръцете му галеха раменете ми и предизвикваха буря от емоции. В един миг, докато ми обясняваше между докосванията как е минал денят му в невероятните юлски 40 градуса прошепна “Мисля те, скъпа.”
От начало реших, че фразата му излъчва загриженост, но женската ми същност знае ...
  381 
Той се появи тогава, когато със сигурност не исках никой в живота си. Всъщност, не исках нищо друго освен да си стоя в редовното депресивно състояние. Не исках да чувам никого, а още по-малко исках да се срещам с хората. Особено със щастливите хора. Те винаги ми напомняха затова, което ми се искаше ...
  523 
Хуля сърцето си, защото не те забравя.
Ръцете си хуля, заради желанието им да те докосват.
Обвинявам ума си, че там стоят,
спомените за гласа и усмивката ти омагьосващи.
Отричам те и те гоня от дните си, ...
  446 
Стисни зъби човеко, и се дръж!
Зимата все някога ще свърши.
Не позволявай в тишината на света,
духът ти несломим да се прекърши...
Стисни зъби човеко, ...
  583 
Ако можех да си пожелая нещо,
То щеше да е времето да можеше да спира.
Да остана в ръцете ти горещи
в които съм така щастлива.
В тях забравям грижи и неволи. ...
  457 
Целуват ли всеотдайно,
Твоите щастливи жени?
Дали ти даряват най-южните нощи?
Говорят ли тихо?
Докато заспиваш в ръцете им. ...
  433 
Аз съм все още онова момиче, което обичаше някога.
Слънце наднича в очите ми,
И все така се надбягвам с вятъра.
Аз съм все още онова момиче, което те подлудяваше.
И на простичкото се радваше. ...
  541 
Сезонът се сменя,
А някои неща са все същите.
Не се забавя ходът на времето,
И за жалост назад се не връща.
Твоето голямо момиче, ...
  547 
Отлитат седмици и дни,
Животът ни отлита като цяло.
И тъкмо с теб да се открием,
Настъпва време за раздяла.
Тъкмо времето да спре, ...
  467 
Не ми е нужно много,
само да те има тебе.
В този малко странен свят.
Където би ми стигнало да съм потребна.
И две очи за мене да искрят. ...
  951 
Ти дали не си илюзия, любов?
От човешка потребност навярно си родена.
И тъй сляпо вярва в теб човека,
Пред тебе се прекланя,
вълнува се, копнее. ...
  725 
Тези чувства като реката дълбоки.
Дето времето не ги изтрива
Те устояха на бури,
И на характера ти непреклонен.
Осъждани бяха, ...
  742 
Прииждам в мислите ти неканена.
Ах, как ме отричаш.
Аз съм отворената ти рана,
И съм онова, недоизживяното.
Дето вечно го пъдиш, ...
  669 
***
Как трепереха ръцете ми, щом в твоите ръце се озоваха.
Ти беше чужд и забранен, ала как за тебе копнееше душата ми!
Как устните ми пареха от най-нежните целувки,
И нека да ме съдят...
Отново бих избрала този път. ...
  615 
Този нестихващ копнеж, който в душата ми тлее.
Който ме кара едновременно да плача и да се смея.
Който светът ми преобръща наопаки и такава радост ми носи.
Този копнеж да бъда до тебе,
без много въпроси, ...
  684 
Хладно е - нормално, Есен е.
Но е вечер, когато ме обгръщат ръцете ти.
И ме гледат очите ти - изпепеляващи...
Разтрепервам се от тази наша цялост.
Отпивам от любовта ти глътка по глътка. ...
  743 
Още е Август, още.
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...
  713 
Аз те мисля,
Ти мене? Едва ли.
Даже не - категорично.
Някъде имаше написана истина,
Че единия винаги повече обича. ...
  671 
Не се преглъща лесно тази любов.
Заседнала ми е като най-горчивия, а същевременно най-сладкия залък.
И знам, че няма да срещна не и в този живот.
Няма да имам друга такава!
И преглъщам малко по-малко, ...
  662 
Любовта ми беше пролетна.
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...
  652 
Тази моя любов,
Загнездила се в душата ми.
Като буря,
Ветрове все гони.
Тази моя любов, ...
  695 
Сто пъти те отричах!
Поне още толкова от мислите си те пропъждах.
Надбягвах се с времето – тичах ли, тичах,
Но все твоя останах, а за другите чужда.
Колко мъже ме зовяха със плам! ...
  681 
Тази любов, стара като света.
Как не се умори да броди в сърцето ми?
Да ми засяда на гърлото,
Да усмихва лицето ми.
Тази любов, как не разбра? ...
  1163 
Очите ти, очите ти,
В които потъвах безметежно.
Дълги години отминаха,
Но копнея все така за твойта нежност.
Ръцете ти, ръцете ти, ...
  898 
Неговите дълбоки, сини очи – като морето…
Или небето…
Като цялата вселена...
Не, те не бяха предназначени за мене.
За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше. ...
  722 
Аз и ти. Два различни свята.
Аз. И ти. Ти, който изтриваш тъгата ми,
Ти, който на себе си ме обричаш.
И аз вече зная коя съм,
Защо съществувам? ...
  642 
Аз съм точно онази жена.
Която ти съвсем не щеш да сънуваш.
Която обръща наопаки света ти,
Която все още така те вълнува.
Че когато погледнеш в очите ми, ...
  682 
Някой ден ще ти разкажа приказка.
От онези дългите, безкрайните.
Ще узнаеш моите истини,
и най-дълбоките ми тайни.
После ще тръпна в очакване ...
  859 
За най-красивите приказки не са нужни думи, а две сърца, които да туптят в един и същи ритъм.
Не говори, вълшебнико мой.
Само вплитай пръсти в косите ми.
Роши ги неспирно с любов.
И разкажи ми най-красивата приказка. ...
  647 
Недей да ми четеш от книги!
Тя любовта за всеки е различна.
Обичаш ли? Ти простичко обичаш....
И се оставяш на свойта идентичност.
Не ща да слушам аз за Чехов. ...
  678 
Събудих се. И мислех, че сънувам.
Ръцете му, усмивката,
сърцето му туптейки до моето.
Душата ми как само се вълнуваше
от аромата на кафе и на спокойствие. ...
  760 
Ти не знаеш тайните, които
скътах в сърцето си.
Как мечтая да докоснем небето,
как мечтая да бъда в ръцете ти.
Как това мое сърце бие, макар и цялото в рани. ...
  712 
Погледна ме в очите. Бяхме само на дъх разстояние. След толкова време отново се срещахме. Беше се променил. Бях и аз променена. В сърцата си обаче всеки от нас носеше болка. От нещо изгубено. Нещо, което и двамата закъсняхме да поискаме един от друг. Не можех да повярвам, че до вчера този мъж беше п ...
  906 
Зимата разстила свойта бяла пелена.
В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!
Далече си. От мене си далеч сега.
На вместо тебе тишината ме прегръща.
Снегът се сипе сякаш хиляди звезди. ...
  808 
Предложения