RainaVakova
413 результатов
Преди да задави юли
лятото с много троскот,
ръцете ми − сомнамбули
бяла риза ти носят.
Прах я в река единствена. ...
  405  11 
Тя не вдига гнездото на клон.
Търси сянка под сигурна стряха.
Не отглеждай в очите й дом.
В колко жици криле изгоряха?
Дай ми дъжд, за да имаме кал. ...
  314 
Усещам, че ми влиза във окото
глухарчето с безценни семена
и тихичко в кръвта ми пуска котва
най-скъпата ти нежност досега.
В гърдите бие пулса като нота. ...
  769  14  24 
На ръба на нищото имаш право да се питаш
колко са били истински
всички емоции
и да сравняваш череши и вишни,
мен и онази, заради която си скочил. ...
  483 
Усещаш ли как
този свят е същият,
а ние се обръщаме наопаки?
Една светулка
вечностите води ...
  459 
Много често се случва така -
топли думи си крием за зимата,
без да знаем, ще дойде ли тя,
без да знаем дали ще ни има.
Но, напротив, ще мисля на глас! ...
  468  14 
"Едно дете попита: "Какво е тревата?",
като ми носеше
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря?
Повече отколкото детето аз ...
  405  11 
Любовта е, когато се стоплят очите ми
и разцъфнат минути за дългата памет.
Две по две се държат за ръцете стрелките,
сякаш твоят и моят компас си съвпадат.
Щом душата върви по невидима ...
  567 
Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...
  2391  22  26 
Ще погали росата слънцето,
ще търкулне дъх по равното,
а в очите на белите гълъби
небето ще е без граници.
Бели коне като призраци ...
  284 
Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне ...
  429 
В напуканата суша на очите ми,
останали без път, не идва влакът.
И всички разписания за никъде
са време, непознало светлината.
Нали те скрих завинаги от себе си ...
  512  10  15 
Съвсем на края на света,
където няма влак и вестник,
си подарих една мечта,
която да се сбъдне лесно.
Да седна до напъпил мак ...
  359  12  17 
Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея –
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична. ...
  503  25 
Усещам, ще подпали залезът
изписания лист на този ден
и там ще изгорят онези бунтове,
които търсят страсти и оръжия
в очите ми, родили субективност. ...
  355 
За теб или за мен да се разплача?
Преселени са в тъмен свят душите
и плаче тишината за палача си,
но буренът под стъпките му сит е.
По скърцащата стълба се изкачват ...
  438 
Как искам да забравя тези сънища,
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето. ...
  504 
От шепота на лудата трева
дойде онази приказка за време,
в което дните нямат имена
и пулсът на сърцето ми е верен.
И идва миг, когато в тежестта ...
  466  10 
Посече силна мълния яйцето,
излюпих се преди да съм готова
на този свят за здравата решетка
и многото еднакви епилози.
А залезите пурпурночервени ...
  525  10  13 
Тишината е котка игрива.
Дращи с острички нокти съня
и ме пита, защо не заспивам,
и защо ще осъмна сама.
Пада малка звезда зад прозореца. ...
  567  12 
Загубила съм време и очи
за взирането в свои отражения.
Минава времето и си личи
презрителното огледално мнение.
По бръчиците мога да чета ...
  2307  20  24 
Срамувам се от всичкото очакване.
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка, ...
  580  13  20 
Тази малка хартиена лодка
ще потъне, докато пристига.
Като светло петно върху локва.
Като още нечетена книга.
Като тихо подаръче с панделка, ...
  420  12 
Като пукната пъпка на майска зора
и удавена в гърло на стомна,
този ден е такъв, че от всяка тъга
стават всички мъгли незаконни.
Само дъх в кръстопът свободата си взе ...
  275  10  12 
нужен е размисъл
и поне малко чувства
за да оправдаеш смъртта
като гузно погалване
след груба поезия ...
  296 
Като минаващи в очи на гладно куче,
което е полегнало на припек
и чака нещо просто да се случи,
вървят и не повтарят дните.
И само светлината им различна ...
  530  10 
Забързан джаз. Нощта е едноока.
Везувий тихо дреме, не продумва.
Оголените токчета потропват.
Езическите божества танцуват.
Канела под носа на плахи сънища, ...
  268  10  10 
Звучи ми като някаква шега:
"По-добре късно, отколкото плиткото"
и чудя се, където съм сега -
слънца ли са или са облак тиквите?
Все пак имаше бистра вода ...
  270 
С времето остават три неща:
вярата, смиреността и пътят.
Щом с една молитва осъзнах
истината за светци и мъртви.
Всеки път, когато свечерен ...
  337  10 
И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга. ...
  656  12 
Прощавам си,
че разсипах морето
извън бреговете
на очите ти,
че всяка крачка ...
  437 
Може би на Марс има жълта трева
и гори от вечночервени дървета.
Пият в шапки на желъди свобода
и се чудят на нашата синя планета.
Недокоснали капчица земна вода, ...
  550  13 
Не те познавам, облако разрошен.
Изваял те е вятърът до рядкост.
Като дъжда си плътен и възможен,
и хвърляш сянка, там където трябва.
Таиш ли тъжни, неразбрани мисли? ...
  554  20 
Когато жените не умееха да обичат,
все още нямаше тайни.
Планините бяха от памук,
трудни за катерене.
Ветровете шиеха къщички ...
  578  13 
Минавах тук случайно и се спънах
във сянката на нарциса спокойна.
Окото вперил в погледа ми дълго,
играе драма със безкрайни роли.
Видял е пак каквото си измисли. ...
  309 
Като издъхне сънят,
ще му направим аутопсия
и по спомените за него
в очите
ще оценим нещата, ...
  479  13 
Понякога ще мълча,
но ти недей да мълчиш!
Говорѝ ми каквото ти падне...
Подозирай цялата светлина,
която без да мисля ...
  302  11 
По-стари от море са само думите,
които поначало се мълчат.
Солта във тях е колкото безумие.
Пиянство. Разточителство. Недъг.
Преглътнали умората на сенките, ...
  478  13  12 
Не ми остана нищичко опазено.
Лисици раждат в сламената кошница.
Преливам виното като на празник
за бившите сражения и мощите им.
Налага ми се често да умирам ...
  324  11 
Светлина изпълва стаята
и прозорците са услужливи...
Дълго са чакали миглите
над миналото, което пари.
Ти вземи един цвят от полето! ...
  324  10 
Предложения
: ??:??