RainaVakova
413 результатов
И подреждам цветята по вазите.
Всяка есен красиво умира.
Свечерени пространства и страници,
във които не ми се прибира.
Сякаш хванато в мрежа мълчание, ...
  561  11  15 
Аз пуша.
Кашля есента.
Въздиша мократа й сянка
във въздуха ми разреден от мисли,
а мириса на дъб и на шишарка ...
  637  11 
Докато се търкаляше луната
към къщичката си за бивши птици,
не срещна ни един приятел
и щедро милваше с око звездите.
Не знаеше коя е и къде е, ...
  515 
В чакалнята на гарата е прашно,
очите парят и сълзи излизат,
задавя ме алергията, кашлям...
и сякаш, че студено е по риза.
Часовникът, с една стрелка останал, ...
  690  16  13 
Небето-купол в срутения храм
се храни със покълналия корен
и вече в стенопис не шумолят
победите на Георги върху коня.
А гущерчето лази в лудостта ...
  662  10  13 
Изпрати ми малко мъгла,
да не виждам на грозното, грозното,
след очите си да вървя
докато са още сериозни.
Изпрати ми любящо гнездо, ...
  700  12 
Едно листо танцува в ореола
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка ...
  513  14  11 
И може би е топъл всеки юг...
Къде е точно пъпът на земята?
Мъглата настанила се е тук
и бавно календара ни отмята.
Но в двама тишината не боли, ...
  654  13  17 
Не ми остана никакво съмнение:
живея между огъня и пепелището.
Големите искри са погребение
за кръста ми, от дяволи разнищен.
Прогонила съм суета и гордост. ...
  340  13 
Признах, че в ореолите от злато
октомври идва с приказна каляска.
Прогонените капки дъжд от вятър,
по клони оредели ръкопляскат.
Признах, че имам съкратено име, ...
  1018  18  23 
Не ме гледай! Не ставам за гледане,
на лицето ми няма усмивка
и не помня кога за последно
изговорих думата " искам".
И не зная къде съм заровила ...
  494 
Излишни бяха всичките сълзи...
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа. ...
  439  10  10 
В една пробита лодка на брега,
останала без спомен за вълничка,
с олющена от времето боя,
опитвам да заспя далеч от всички.
Но близо е морето. Не мълчи ...
  672  12  14 
Недей пали излишни светлини!
Във тъмното се крият пеперуди.
Тъгата е без сянка, не боли,
заспват в тишината ми заблуди.
Наоколо си. Сещам аромат ...
  472  11  17 
И пак гори небето. Жадно е по пладне,
а в кръчмата над халба мижат едни и същи.
Две циганчета дебнат, нещичко да краднат
от пълната със призраци, отдавна празна, къща.
На бавната река не се препира никой ...
  654 
Мечта била е младостта,
но не разбрах кога се сбъдна.
Я дай на слънцето крила
и после чакай да се върне.
Макар че малкото дете ...
  442  10 
Тъй както си стояха на терасата,
на шкафа наредени четири джанти,
заемаха безкрайно много място
и до прането все ми бяха - "анти".
Но в летен ден небето ми изпрати ...
  372  13 
Старицата седи и мълчешком
се взира във бележката за тока,
ръката върху кривия бастун
забива острието му дълбоко.
На спирката - от гълъбчета щурм, ...
  564  15  11 
С очите - незаспали езера,
една звезда за двама ни избирам.
Криле пришивам с тъничка игла...
а ти си мислиш, че ми падна мигла.
И облаците, пълни със вина, ...
  367  13  10 
Не си харесвам дрезгавия глас,
наместо с шепот, старчески говоря.
Задъхвам се, когато преценя,
че думите ми не разбират хората.
Безкраен гаф - очите ме болят, ...
  1169  13  19 
Единстено във танца си със сянка
постигнах съвършения синхрон,
а светлината - блага куртизанка,
от два фенера прави ми поклон.
Изплезих се на сън и две завивки, ...
  432  10  14 
Спокойно е във тъмното и красотата
е толкова невидима, и крайна,
а всяко съвършенство е създадено
за гладни сетива и страст потайна.
Пораснали причини, незначителни, ...
  789  15  18 
По устните на лепнещия мрак
светулките ми пътя си не губят.
Те знаят колко и те знаят как
в съня да те погалят и целунат.
Халката вечна - лудата луна ...
  754  17  15 
Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача ...
  526  16  12 
Колко излишно е да гоним слънцето винаги!
Може на сенките да им поникнат рога.
Знам, светлината омайва с поглед невинен,
но заслепява и слепия всичко това.
В малкия тайник реалните фотоси смигат, ...
  257 
Дълго като опело,
слънцето пълзи из равнината.
Бог минава толкова близо.
***
Само с теб така се разминаваме, ...
  573  10  14 
Като вина ще те погледне
и ще потърсиш йод и бинт.
Ранява все около вените
и след превръзката кърви.
Като река ще те удави ...
  339 
Има стъкло между мен и тъгата.
Крия се, че съществувам.
Тя ме следи, брои ми крачките.
Вика ми - аз я не чувам.
С бяла якичка и два-три балона ...
  510  12  14 
Eдна жена, която си обичал,
пресича хоризонти и пристанища,
а фарът след походката ѝ ничия
нелепи сенки има под очите.
И няма дребни да ѝ върне залеза ...
  609  19 
Не ми понася тежката вина,
ни тежко вино, кипнало накрая.
С кой градус себе си ще победя?
Коя греда от лаком дол дошла е,
когато ме опари самота ...
  596  11 
Дълго върви по ръба на покрива
сянката на месец тих, омаен...
Две звезди във погледа на коте,
с топчица от сънища играят.
Щурчови цигулки, без съмнение, ...
  880  10  17 
Да те измислям е като да раждам вятър
и да рисувам полет на глухарче.
Сега разбирам за какво е лятото.
Очите на иконите са алчни.
Да те сънувам е като да дишам огън, ...
  523  12 
Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...
  366  12 
От устните започва сладостта.
Намирам те и без да знам къде си.
Целувката е ангелски печат.
Небето крие за криле адреси.
От думите започва песента. ...
  732  11  14 
Не си ми обещавал звездни блясъци
и кошници с вълшебно плодородие.
Крилете ми старателно подрязал си,
а глътката обрекъл на безводие.
Препъвам се във твоите приумици. ...
  398  11 
Ако трябва да тръгваш, а парят прозорците
от едно разтопено и дълго признание,
ако седнеш пред път, а очите говорят
и стесни се до ръб
светостта на пространството. ...
  442  14  13 
Нощен път. Сама луна.
Знаци говорими.
Лебед с вдигнати крила.
Болка поправима.
Бавна снимка на око ...
  705  14 
Широко вратата отворена.
Заспивам почти на терасата -
врабче в полуделите клони
на липово-медното щастие.
Завита с разчолени сънища, ...
  421 
След толкова предчувствия – мъгла.
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя, ...
  569  14 
Прочетени устни в тихите дни.
Вятърът кестени роши.
Сън не достига да сме добри.
Сякаш Париж е от восък
и по кормилото лепне ръжда, ...
  391 
Предложения
: ??:??