RainaVakova
413 результатов
Кумири нямам. Нито суеверия
и пътят ми напред не криволичи.
Високите вълни са ме намерили,
а пяната им ми е огърлица.
Сега си спомням цветните моливчета, ...
  331 
Последната ми риза избелява,
а втората човек ли я отнесе?
Копривата на плетки се надява,
за лебедите космосът е тесен.
По менците ми кацат пеперуди ...
  298 
Не разчитам на времето.
Боже, колко е лесно
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност ...
  278 
Някой пали до реката огнище.
Пън и сова на него,
а няма нужда да проумявам нищо,
есен е, но е жега.
Лумнали сенки. Добри войници. ...
  240 
Щом душата мълчи над поредната страница,
без с очи да чете, без с ръка да напише,
припомни ми летата, които нахранихме
с уморените сенки на звездни излишества.
Зная, никой живот не засяда в окото . ...
  350 
След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...
  215 
Потънаха в най-бистричката локва
на сянката ми всичките магии.
Въртя се на пета, а тя е мокра
и гълъбче дойде да я изпие.
Небето я разчита зажадняло ...
  283 
Забавени са немите слънца,
а аз ги чакам цял живот умишлено
и тихо вярвам, че едно от тях
ще осветява пътя ми към нищото.
В лъчите му умора ще личи, ...
  282 
Подозирам от нашето заедно
всеки нещо различно ще помни.
Но липата в червения чайник,
преседи ли, ще бъде отровна...
Затова, щом запарим цветчетата ...
  288  10 
Дъгата е загубила цвета си.
Усмивката ми формата й има.
Реална е, като бездомно куче,
което среща северния климат.
В боклуците е свито на кравайче. ...
  242 
Първата струна беше различна.
Падна в петите ми луд резонанс.
Нещо ми влезе внезапно в очите.
Плачат ли мъртвите? Имат ли шанс?
Втората струна мрака погали. ...
  263 
От тук до зимата копая нежна пропаст,
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти, ...
  514  13 
В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи, ...
  313 
Невидими са птиците ми топли
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци ...
  284 
Преди да дойде утрото и да боли
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи, ...
  534 
Не ти ли е вече омръзнало
от срещи
с големи Магии?
Нали не нападат по съмнало,
а в тъмното ...
  509 
По-дълго е,
отколкото си мислех
зеленото око на самотата.
Наднича в недочетената книга
и смига на лирическия. ...
  933 
Не ме оставяй днес
на моя Бог.
Кажи ми, че от него нямам нужда,
защото ти
сега ще будиш слънцето ...
  425 
Аз съм голямо момиче.
Всичко разбирам прекрасно.
Точния цвят на колите.
Скорост защо им угасва.
Дупка на дългия вестник. ...
  521  10 
Вървя по топлата трева
и мравките сега са потни...
Косачът вдигнал е ръка
да се почеше,
не работи. ...
  504 
Вечерницата плахичко блести
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина - ...
  434 
Нужна е тази тъга и прозрачна
колкото може да видиш през нея...
и на вратата й няма пазачи,
няма прозорче, от там да ветрее.
Тя не минава след никоя жажда. ...
  459 
Било ли е каквото е било?
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души ...
  567  11 
Браздата води в моя сън,
където се очаква всичко
и старото едно на ум
облича всякакви кавички.
Морфеят тъпче се с морфин. ...
  423 
И с тази тишина не съм за никъде.
В очите ми свърталище тежи
от стихове, готови срещу критики
да бранят отживелите мечти.
Но вече нямам нужда от споделяне. ...
  480 
Останала шепичка вятър
и костилки от вишни
на дъното на земята.
Всички са си отишли.
Дебне дяволче в думите ...
  847 
Изгубва се от себе си. Инат е.
Забравя, че я има между живите.
Забравя как се иска. Как се плаче.
Прогонва огледалото завинаги.
Самичка е. Без себе си останала. ...
  773  12  10 
Сега не идвай в моето мълчание.
Вземи си бира, пуканки, цигари.
Далече в тишината ще остана,
танцувайки с неканени кошмари.
Не са ми тези танци за споделяне. ...
  755 
Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.
Не вярвам да четеш по пълнолуние, ...
  884 
Попита ме за новата звезда,
която е побъркала вселената...
защото дала нова светлина
на думите, несбъднати от времето.
Попита ме за извора пенлив, ...
  1024 
Впрегатен кон от тежести залита,
а птичето кафеза златен мрази.
За всеки има поза дяволита,
в която радостта си да опази...
За всеки има избор непонятен, ...
  531 
Годината преваля. Август смига
на моите копнежи най-пернати...
те – златен кос с душица на авлига,
към Африка сами ще се изпратят.
С мъглата ще се цупим на живота, ...
  578 
Отива си. Не искам да го спирам,
Живяното - остава в друго време.
След времето, което галопира,
препускат и очите зачервени.
И слънцето, намерило утеха ...
  738  11  10 
Няма светлина.
Илюзията за присъствие
топи се,
разпада се на атоми.
Един художник, ...
  655 
Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла ...
  648  14 
Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва, ...
  618 
Потѝ се чашата от много лед.
Мохитото сега ми е приятел,
на ментата с най-сладкия съвет,
целувка по небето ти изпратих?
Въпросите са винаги за теб, ...
  861 
Седем нощи сатен и такава луна се показа,
не заспиваха седем доволно пияни щурчета
и помислил сънят, че душа оживява за празник,
примири се, когато кълбото магично засвети.
Седем бавни води, седем пъти щастливо преляха. ...
  539 
На никой никога не завидях,
със свой аршин не мерих чужди сметки
и времето за дишане ценях,
от Хамлет до смеха на Риголето.
Минавах край различни тишини, ...
  589  10  12 
Едната ти усмивка ме прогони,
а другата ми каза да остана...
Едната обещаваше агония,
а другата кълнеше се за празник.
Едната ти ръка ме шамароса, ...
  792  14  14 
Предложения
: ??:??