Видях го, там някъде в очите ти,
видях те как го пожела
и тогава разбрах как никой друг така не ме е обичал,
и за никой друг не съм значела дори половината на това.
Усетих те. По погледа, по думите. ...
Знам, че ще запомниш всичко мое.
Знам, че си ме чакал твърде много.
Знам, че без мен няма да искаш да дишаш и говориш.
Знам, че с мен ще си тръгне всеки огън.
Знам, че в нощите си ще ме търсиш. ...
Когато спреш, вкъщи за да ме оставиш,
и знаеш, че си вече много закъснял,
дори само минута да ти остава,
изгуби я, за да ме целунеш като казваш "чао".
Когато зад ъгъла завиеш, ...
Говориш ли? За миг се спри.
Да видя усмивката в очите ти.
Да те запомня как в мен цъфтиш.
Да те накарам да се почувстваш различен.
Коя съм аз? Частица от живота ти? ...
Доза въздух. Влиза навътре в дробовете,
докато излее се докрай,
докато, като теб, не ме изпълни и не усетя,
че по-навътре от това не зная.
Тъмно е. Очите са затворени. ...
Запомни ли частици от очите ми,
които се премрежваха в леглото ти
и тонът, с който казвах ти "обичам те"?
Запомни ли ме? В празни чаршафи самотно ли е?
Не е. Ти сам не си оставал. ...
Не ме чакай. Няма да съм там,
където някъде с теб спряхме.
Не казвай, че ще си без мене сам.
Отдавна "аз и ти" от миналото умряхме.
Сега сме други. Нищо не ни допира ...
Твоя ли съм? Ще ме имаш ли?
Или ще гледаш някъде в безкрая?
До днес от другите все взимал ли си?
И как да ми дадеш сега не знаеш?
Не давай. Аз не бих ти дала. ...
Светът размива се в далечината,
пред мен оставаш само ти,
крадеш от мене смисъла на светлината
и сурово, но убедително мълчиш.
И аз стоя, изгубено прикована, ...
Вълните бяха черни. И водата.
И никъде по нощното небе
не виждах спомен от Луната.
Не виждах нищо. Освен теб.
И там, в поредните откраднати секунди, ...
Не мога да погледна настрани.
Дори не знам досега какво съм виждала.
В изгубено чeрните ти очи
умирам да заспя единствена.
Не ме питай дали те обичaм. ...
Той спи до мен. Дъхът му в мен се влива.
И кожата му вписва се във моята.
И пръстите му моите извиват,
и устните му мислите ми гонят.
Той спи до мен. А трябва да е буден, ...
Видя ли я черната точка в небето
как бавно разтвори се в облаци дъждовни?
Мина ли да направи дупка в сърцето ти,
или ти спрял си да вярваш в знаци съдбовни?
Самолета ми как излита изгледа ли с безразличие? ...
И в мъглите си сляпо прелитаме.
Обичах те, докато друг ти обичаше.
А днес, разбъркани, в цветове панаирни,
бихме си тръгнали и преди да се имаме.
А ти все тьй сънуваш, че сме някъде ...
Кажи ми, че обичаме душите си
и който веднъж докоснеш, вечно в теб остава.
Кажи ми, че знаеш всеки от теб отлитнал,
как в сърцето си завинаги да притежаваш.
Кажи ми, че каквото и да стане, ...
Разнесено, в дима на цигарата,
дотлява образа ти срещу мен.
И в глътка кафе не ще се задавя,
за да върна предишен ден.
Сребърни дрънкулки по ръцете ми, ...
Не съм онази. Добрата.
Не съм родена в този свят.
Не градя храмове на тишината.
Не търся мъж, да бъда кула в неговия град.
Не съм онази, дето ще се спре, ...
Не ме докосвай. Ще прогние
от пръстите, пълзяли върху мен,
всеки орган и клетка ще пробие
и ще остави само сърцето в мен.
Не ми се смей. Ще заехти, ...
Чии са тези улици? Бездънно опустели.
В епилептични присъници
някой там се е преселил.
Но аз не съм. Не бих те пуснала
да преправяш в мене със булдозери. ...
А как са се премрежили очите ти...
И сякаш, че замръзнаха секундите.
Частиците, от твоето обичане,
край мене се промъкват гузно.
Не бих си позволила да те оплаквам, ...
Към мен ли вървиш? Затова ли лампите
проблясват като пред токов удар?
Това аларма за опасност ли е?
А значи ли, че в края ще ме замениш със друга?
А аз дали преди теб други съм искала - ...
Здравей, любов! Какво ме питаш точно?
Нищо за теб не съм решила.
А може би бавя се нарочно?
Може би още доводи в ръкава си съм скрила?
Всъщност реших, любов, но как да ти го кажа? ...
Чист сняг. Не го ли разпозна?
Крие ни в белите си дупки.
Защо се мъчиш да търсиш повърхността?
Лавинно и безнадеждно те е засмукал.
Погледни ме. Какво те плаши? ...
Не живея тук. Скрих се в мъглите,
отвлякох душите на всички ви,
да ми танцувате нощем в мой ритъм
и мойте вдъхновения да сричате.
В приказно-перверзни истории ...
На Иван и на невъзможните обстоятелства, и мъже
🇧🇬
Усмихна ми се. Ужас! Край!
Моля те, стой навън и си пуши!
На усмивки как да устоя не зная,
още по-малко щом хубав мъж с тях върви.
О, не! Реши да влезе вътре. ...
Не те търся. Не те вярвам.
Свършил си. Или въобще не си бил заснет.
Оставил си ме сама да си припадам,
уж с някаква вяра, че си някъде напред.
А ти не си. И цялата вселена ...
