Самодива (Вики) - Произведения

Илюзия за двама 🇧🇬

Мастилена се спусна вечерта,
обви ми раменете с пелерина
от топъл дъх на билки и цветя.
Очите ти прошепнаха "богиня".
Светулки над косите ми валят, ...

Самодива

Поэзия

2011-06-22T11:55:50+03:00 1.1K 1 7

Човек 🇧🇬

(ekstasis и Самодива)
Човек е просто – късче чудна вяра,
захвърлена в игрите на съдбата,
подхлъзва се във огъня и зара
със порива в очите си замята... ...

Самодива

Поэзия

2011-06-17T13:12:37+03:00 1.2K 11

Иначе няма смисъл 🇧🇬

Нямам навик да ровя в сърца,
да задавам въпроси, да плача...
Ако искаш да дойдеш, ела,
но не ми имитирай играчи.
Не изготвяй сценарий познат, ...

Самодива

Поэзия

2011-06-16T18:58:49+03:00 1.1K 1 12

Данчо ще си женя 🇧🇬

Бодро се провикна Данчовата мама,
тук, насред селото, досами мегдана:
"Син едничък имам и ми е юначе -
мишка като види, крие се и плаче.
Гордост ми е скъпа - хубавеляк строен, ...

Самодива

Поэзия

2011-06-09T21:45:53+03:00 819 8

На ръба 🇧🇬

Пак изправен, си спрял на ръба
между двата си свята, поете.
Черни мравки пълзят по гърба,
равновесно прострял си ръцете.
Все разпънат - живот-кръстопът, ...

Самодива

Поэзия

2011-06-08T12:25:11+03:00 1.3K 14

Запей ми, гора 🇧🇬

Я запей ми, гора, жива песен за вехти войводи,
на страха прекроили омразната шапка в байрак,
за юначни момци, защитили честта на народа
и на робството черно строшили позорния знак.
Те под твоите сенки хайдушките песни са пяли, ...

Самодива

Поэзия

2011-05-31T15:52:00+03:00 776 8

Къде сте, приятели 🇧🇬

Мои верни приятели - слънчева райска градина,
като пух от глухарчета пръсна ви вятър в света,
избуя младостта - дързък цвят - и неволно отмина
и остана след вас само огън, роден в песента.
Аз ви помня с усмивките, с жаркия пламък на лято, ...

Самодива

Поэзия

2011-05-28T21:30:13+03:00 1.4K 3

Самодива за невеста 🇧🇬

В усойна, омагьосана гора,
де ни човек, ни страшен звяр пристъпва,
пробужда се магьосницата зла,
в гърнето билки слага, огън стъква.
Под нос мърмори тайнствени слова ...

Самодива

Поэзия

2011-04-20T23:00:14+03:00 1.3K 1 4

Не ти ли омръзна? 🇧🇬

Не ти ли омръзна, Господи,
все за ръка да ни водиш?
Ние изчадия прости сме,
мъдрост не ще ни споходи.
От пръст и вода кал сторихме, ...

Самодива

Поэзия

2011-04-14T00:46:18+03:00 1K 5

Пролет 🇧🇬

Южен полъх долита, пелерина изплита
за дървото, от бели цветя.
Над уханни поляни чучулиги, пияни
от дъха им, размахват крила.
Сякаш щерки небесни пеят слънчеви песни ...

Самодива

Поэзия

2011-04-01T22:09:59+03:00 753 4

Изгорял дворец 🇧🇬

Изгоря до основи дворецът - измислица,
само малко прозорче небе оцеля,
през което избягаха с див крясък птиците.
Южен вятър развя надалече прахта.
Този замък студен, изграден от неистини, ...

Самодива

Поэзия

2011-03-01T19:49:42+02:00 733 1

Ако бях ангел 🇧🇬

Ако просто сърцето ми спре,
на света ми дали ще е края?
Ако ангел с ръка ме допре
и дари ми мощта да забравя
на живота отровите зли ...

Самодива

Поэзия

2011-02-04T13:13:15+02:00 1.3K 12

Тук е адът 🇧🇬

Влизай, сестро! Добре си дошла.
В онзи ъгъл сложи си косата.
Да ти сипя ли чаша вода?
Тук си свой - остави правилата.
Разполагай се. Този миндер, ...

Самодива

Поэзия

2011-01-27T17:59:11+02:00 1K 7

Има я някъде 🇧🇬

Има я някъде - мойта измислица -
в сън не сънувана, в плът неродена.
Може би в гордия полет на птиците,
може би в пролетна клонка зелена.
Има я някъде, зъзнеща в тъмното, ...

Самодива

Поэзия

2011-01-20T19:35:20+02:00 947 7

Времето 🇧🇬

В сърцето на безмълвната Вселена,
обвито с наметалото на мрака,
стаява се пулсиращото време,
глава отпуска, скрива се и чака.
В пределите на хора и машини ...

Самодива

Поэзия

2011-01-19T19:53:06+02:00 915 8

Коледен дух 🇧🇬

Знам, че няма такава звезда - безрезервна и пряма -
Витлеем е угаснал отдавна. Потънал е в яма
онзи странен, неземен копнеж, да се жертваш напразно
и скована е в камък и скреж пресвещената пазва
на земята едничка, откърмила огнена сила, ...

Самодива

Поэзия

2010-12-15T17:22:49+02:00 842 7

Метаморфоза 🇧🇬

Раздавах се, пилеех се без страх,
дарявах и последната си риза
на просяка, сред уличния прах.
На циганка харизах си чеиза.
Поделях хляба с всеки, като с брат, ...

Самодива

Поэзия

2010-11-25T19:01:39+02:00 871 6

Разговор със съдбата 🇧🇬

Моя огнена, светла съдба,
днес защо си ми странно сърдита?
Пак ли сбърках на нещо реда
или в грешна посока залитнах?
Усмихни се, не гледай така - ...

Самодива

Поэзия

2010-11-12T14:49:43+02:00 1.7K 1 6

Сестра на вятъра 🇧🇬

На Катерина
Съдбата те облече в крехко тяло,
а даде ти да носиш тежък кръст,
сред бури и мъгли да оцеляваш,
прекрасен цвят, поникнал в дива пръст. ...

Самодива

Поэзия

2010-11-11T14:16:06+02:00 1.4K 7

Пазител 🇧🇬

Два призрака обяздваха луната,
а харпия прострелваше звезда...
Кошмарът, яхнал черния си дракон,
през сънния прозорец отлетя.
След миг се заредиха многостени ...

Самодива

Поэзия

2010-10-15T23:46:11+03:00 723 2

Припознаване 🇧🇬

Нарече ме богиня на съдбата,
нарече ме поток от светлина,
загадка, чародейна непозната,
с искрящи, дребни бисери в дланта.
Разплетени коси с цвета на злато ...

Самодива

Поэзия

2010-09-29T20:49:31+03:00 771 4

Думи на вятъра 🇧🇬

Небето да ме съди. Лудостта
да сея думи в шепите на вятър
е моя ненаписана съдба,
от делничните грижи непризната.
Магията е в простите слова, ...

Самодива

Поэзия

2010-09-28T14:45:53+03:00 827 3

Откакто ми се случи 🇧🇬

Откакто ми се случи, нямам възраст,
ни плът и спомен, нито пък съдба.
Посрещам всеки залез и разсъмване
с най-детския си поглед към света.
Не се надбягвам с време, не воювам, ...

Самодива

Поэзия

2010-09-24T23:04:59+03:00 814 6

Опитвал ли си? 🇧🇬

Опитвал ли си слънчевия диск
с ръката си протегната да стигнеш,
поел изпепеляващия риск
да изгориш в жарта му, без да мигнеш?
Опитвал ли си с немите звезди ...

Самодива

Поэзия

2010-09-09T11:49:23+03:00 920 6

Музикант 🇧🇬

На прашната уличка хром цигулар
за младост отминала жали.
Оркестърът весел е паметник стар,
мираж са концертните зали.
А плаче цигулката-птица, трепти, ...

Самодива

Поэзия

2010-09-01T21:25:44+03:00 935 8

Три дни 🇧🇬

Първи ден без любов. Е, все още съм жива.
Тишината на капки ми се стича по миглите,
полудяла тъга вее огнена грива
и бележи у мен на самотника стигмата.
Втори ден съм сама. Зеленеят зениците. ...

Самодива

Поэзия

2010-08-10T12:40:52+03:00 813 7

Часовникът е съдия 🇧🇬

Завръщаш се след блудните си нощи,
кълнеш ми се, че днес си променен,
че чудното момиче помниш още
и още разпознаваш го във мен.
Не питаш ме "а беше ли щастлива?" ...

Самодива

Поэзия

2010-07-23T14:21:59+03:00 977 7

Магьосница 🇧🇬

Тя за срещата беше подготвена,
от хиляда години я чакаше.
Смъртоносен прах скрила под ноктите
и с отрова посипала пафтите.
За колан змия отровна препасала, ...

Самодива

Поэзия

2010-07-21T20:55:40+03:00 881 5

Несъвместимост 🇧🇬

Ядосан си ми. Дразни те смеха,
избликнал с волността на ручей бистър.
Измисляш си стотици правила,
в които упорито се не вписвам.
Не си доволен. Приливна вълна ...

Самодива

Поэзия

2010-07-16T11:58:57+03:00 831 2 6

Безсъние 🇧🇬

На залеза окото ослепя.
Дърветата - разплакани гиганти,
ми шепнат да остана, да не спя
под нощната раздипляща се мантия.
И ето, буден поривът стои, ...

Самодива

Поэзия

2010-07-14T22:11:03+03:00 892 8

В най-синята мъгла 🇧🇬

На утрото в най-синята мъгла,
когато още кротко спят цветята
и птиците са в топлите гнезда,
а сребърните капки на росата
целуват леко крехките треви ...

Самодива

Поэзия

2010-07-09T11:04:32+03:00 1K 7

Сто мъртви илюзии 🇧🇬

Сто възкръснали, неми спасения
замених за секунда разпятие.
Сетивата са слепи прозрения
и объркват бита с необятното.
Сто минути продадени истини ...

Самодива

Поэзия

2010-06-23T13:34:01+03:00 954 7

Кристалът на кристалите 🇧🇬

Самодива и САМСОН
"Какво те води, пътнико, насам
и как попадна тук? Отдавна вече
не помни никой този древен храм,
а ти, изглежда, идваш от далече." ...

Самодива

Поэзия

2010-06-08T09:59:30+03:00 890 4

Приспивно 🇧🇬

Спи, миличка. Навън светът е тъмен.
Недей отваря блеснали очи.
Ръцете днес не са ръце, а тръни,
нектарът е измамен и горчи.
Заспивай. Само маски са усмивките, ...

Самодива

Поэзия

2010-05-26T16:34:54+03:00 1.1K 1 20

Сълза 🇧🇬

В мисълта ми отдавна живее
ежедневие, пусто и сиво.
Щом сърцето не може да пее,
значи нищо у мен не е живо.
В мисълта ми отдавна се крие ...

Самодива

Поэзия

2010-05-12T16:40:31+03:00 910 9

Да гоня вятъра 🇧🇬

Защо е нужно вятъра да гоня -
измамникa-мечтател да пленя?
Листа от клони цъфнали се ронят
под топлата му, ласкава ръка.
В небето бели облаци танцуват, ...

Самодива

Поэзия

2010-05-05T13:33:15+03:00 1.1K 10

На кръстопът 🇧🇬

Душа на кръстопът - това съм аз,
разпната между дявола и бога.
Усмихвам се в най-тъжния си час,
а май да плача, всъщност и не мога.
Живея мъдро, в мислите ми - грях, ...

Самодива

Поэзия

2010-04-28T16:08:56+03:00 1.6K 1 4

Моля се 🇧🇬

Лист, откъснат от стар календар,
е животът ми - смях и неволи.
Днес стоя пред светия олтар,
паля свещ и смирено се моля:
Направи ме красива, небе, ...

Самодива

Поэзия

2010-04-14T22:19:27+03:00 883 7

Ти и аз 🇧🇬

Ти си слънце в косите ми огнени,
аз съм плачеща, стара върба.
Плетеница от нерви и спомени
срещу твоята бяла сълза.
Ти си светлия изгрев на лятото, ...

Самодива

Поэзия

2010-03-19T21:28:42+02:00 810 5

Идвам с южния вятър 🇧🇬

Като скитница волна, като дива стихия,
като драконов дъх огнедишащ летя.
Векове ще пребродя, само теб да открия -
непознатия бродник с тежък скиптър в ръка.
Ветрове буреносни живеят в кръвта ти, ...

Самодива

Поэзия

2010-02-26T21:30:25+02:00 1.2K 2 12