Самодива (Вики) - Произведения

Обратно към извора 🇧🇬

Луната се облещи на прозореца –
примамка за кръвта ми на вълчица
и паст на черна нощ пред мен разтвори се.
С див крясък призова ме нощна птица.
Летях или пропадах? Вече нямаше ...

Самодива

Поэзия » Другая

2017-04-13T16:17:30+03:00 767 6 9

Цветята ще ме водят 🇧🇬

Ще тръгна по следите на цветята.
Сред мрака, ще ми светят минзухари,
пътека ще чертае кукурякът,
коприва под краката ми ще пари.
Ще тръгна, със смеха на бистър ручей, ...

Самодива

Поэзия

2017-03-24T17:32:50+02:00 749 7 14

Веднъж годишно 🇧🇬

Ще мине някак. Ден е, като ден.
(Добре, че има грижи и задачи)
Повтаря се един и същ рефрен –
веднъж годишно, дама ще си, значи.
Веднъж годишно, повече недей! ...

Самодива

Поэзия

2017-03-08T16:21:33+02:00 769 4 17

Онова, за което мълчим 🇧🇬

Онова, за което мълчим
и премисляме в нощи настръхнали,
се разсейва по изгрев - слаб дим
от цигара. Зората разпръсква го.
Онова, за което мълчим, ...

Самодива

Поэзия » Другая

2017-02-15T18:33:10+02:00 961 7 14

Жилава трева 🇧🇬

Душа ли беше - жилава трева,
в сърцето на безводната пустиня.
Без питанки "защо" и "докога"
все оцелява кротко, от години.
Сама не знае тук защо стърчи - ...

Самодива

Поэзия

2017-02-08T13:05:37+02:00 773 5 13

Път към теб 🇧🇬

Няма как да достигна до теб –
леден вихър смрази ми крилата.
В необятното, зимно небе
броди само пустинникът-вятър.
Планини и реки ни делят ...

Самодива

Поэзия

2017-01-25T16:31:31+02:00 1.1K 8 17

Не се научих 🇧🇬

Не се научих да живея без сърце
и да обичам просто от учтивост.
Раздавам и пилея, с две ръце,
ни сметки знам, ни дребна предпазливост.
Не се научих в пътя да вървя – ...

Самодива

Поэзия

2017-01-17T16:09:40+02:00 5.3K 45 31

Сребристите очи на тишината 🇧🇬

Сребристите очи на тишината
се взират, от ръба на световете,
в които безвъзвратно е угаснал
светликът. Бродят само силуети.
И бряг е тъмнината за огнище, ...

Самодива

Поэзия » Другая

2017-01-10T17:04:15+02:00 772 7 15

Снежна забрава 🇧🇬

Вали. Навън е бяло, като истина
и чисто, като призрачна роса.
Защо тъжим, какво и как сме искали,
безсмислица остава под снега.
Какво са спотаените желания ...

Самодива

Поэзия » Другая

2017-01-03T18:31:49+02:00 1.6K 6 19

Пътища на сърцето 🇧🇬

Няма пътища преки към пространства, наречени "никъде",
няма стъпки оставени, няма знаци, стрелки, светофар,
а сърцето трепти и зове за безпаметно скитане
и само е компас, лабиринт, необятност и дар.
Накъде да вървя, накъде ще ме води, проклетото, ...

Самодива

Поэзия

2016-11-17T22:03:33+02:00 868 2 14

Полет с вятъра 🇧🇬

Да пътуваш към мен е особена лудост, човече!
Аз вървя по следите на вятъра, век подир век
и не искам да спра, пък и може би, късно е вече
да се връщам назад, към дъжда и към летния пек.
Ветровете избрах - с тях лети се безумно над времето ...

Самодива

Поэзия

2016-11-08T16:39:16+02:00 961 4 6

Филм 🇧🇬

Измислен филм. Актьори от хартия.
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.
Любов и грях. Танцуват булевардите ...

Самодива

Поэзия

2016-11-03T15:04:37+02:00 1K 4 9

Девет кръга 🇧🇬

През портите на зейналия ад
пристъпваш сам, надеждите оставил.
Директно в кръг девети – там горят
предатели, избрали лесна слава.
Предателства не дават миг покой ...

Самодива

Поэзия

2016-10-27T10:20:50+03:00 908 3 10

Тихо присъствие 🇧🇬

Той е тихо присъствие. Като с котешка стъпка сред мислите
се промъква на пръсти и спокойно усмихнат мълчи.
Дружелюбна дълбока вода, огледално изчистена -
върху нея ни страст, ни вълнение нямо личи.
Той е кроткият смях и ръката, протегната дружески, ...

Самодива

Поэзия

2016-10-21T22:13:29+03:00 748 1 5

Самодиви на разсъмване 🇧🇬

Сънувай самодиви на разсъмване -
ефирни, като росни маргаритки.
Погледай, без дори да знаеш сън ли са
лицата им, разплетените плитки.
Танцуват босоноги по моравата. ...

Самодива

Поэзия

2016-10-06T18:42:00+03:00 938 3 12

Мост 🇧🇬

С ветровете се гоня по пътища прашни за никъде
и мълча с твърдостта на усойна, планинска скала.
Не остана ни огън, ни дим. Явно тъй ми е писано -
нито враг - да ме стресне, ни приятел - да каже "Ела!"
Само хребети стръмни чакат моите стъпки по мръкнало ...

Самодива

Поэзия

2016-09-08T18:11:50+03:00 1.1K 8 14

Заклинание 🇧🇬

Цвят от омайниче, стръкче равнец,
лист детелина и перуника,
брани по изгрев, свих на венец -
мисъл и сън все към мен да те викат.
Денем да бродиш в гъста мъгла, ...

Самодива

Поэзия

2016-06-24T20:39:35+03:00 1.4K 12 24

Джудже 🇧🇬

Под пласта на тревогите се смее дяволито
едно джудже в главата ми и никого не пита
дали е ясно времето, дали танцува облак
и имат ли проблемите послания прокобни.
Началниците мръщят се, джуджето виц разказва, ...

Самодива

Поэзия

2016-06-16T18:27:16+03:00 844 6

Дървото на живота 🇧🇬

От клоните на време безпощадно
отвяват сухи листи ветровете -
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.
Умиращи за делниците земни, ...

Самодива

Поэзия

2016-06-09T18:19:22+03:00 675 1 7

Не съм орисница 🇧🇬

Добре дошъл. Какво те води в моята
претъпкана с пространството къщурка?
Не вярвам да ти липсвам. Сред пороите
все още съм разпръсната. И щура.
Не мога да удавя пустотата ти. ...

Самодива

Поэзия

2016-05-31T20:33:09+03:00 788 7

Реализъм 🇧🇬

Прекрасна съм, момчета! И го знаете!
Изпращате ме с погледи улисани.
Минутата без мене век безкраен е
и губи си и слънцето, и смисъла.
Изгарят ви очите ми на вещица, ...

Самодива

Поэзия

2016-05-19T18:01:05+03:00 750 11

От другата страна на мрака 🇧🇬

Невзрачни нишки суета
заплитат се във всеки ъгъл.
Търкаля празен кръг смъртта -
животът е досадно дълъг.
Умората на вечерта ...

Самодива

Поэзия

2016-05-12T14:32:13+03:00 934 15

Монолог на скитника 🇧🇬

Не плачете за мен – моят път си е мой и сред тръните,
не окайвайте спомен, оживял и изречен на глас.
Аз все още вървя, ден след ден уморено препъвам се
през завои и камъни остри, към сетния час.
Не ронете сълзи, няма нужда за мене да жалите. ...

Самодива

Поэзия

2016-04-08T21:04:06+03:00 918 1 20

Тук и сега 🇧🇬

Днес избрах си да скитам по бистрия смях на росата,
да се къпя в искрите горещи на огнени клади
и да бродя, без път и сама, през дъха на полята,
и да вдишвам зеления сън на цъфтящи ливади.
Само тук и сега, само този ден носи ми сила ...

Самодива

Поэзия

2016-03-29T09:29:25+03:00 988 1 16

Любов на прага 🇧🇬

Една любов на прага ми стои.
Не иска и не пита - просто чака
минутата, в която ще заспи
неверието, в ложето на мрака.
Една любов, родена от смеха, ...

Самодива

Поэзия

2016-03-23T21:28:57+02:00 1.7K 4 16

Пътник 🇧🇬

Неизбродни земи прекосих,
по пътеките лунни се скитах,
стисках в шепа молитва и стих -
амулет, подарен от звездите.
Разпилявах се ден подир час, ...

Самодива

Поэзия

2016-03-15T20:28:12+02:00 728 11

Пак се връщам, небе 🇧🇬

Пак се връщам при тебе, небе.
Властен зов пак ме вика да литна.
Ни човек, нито дълг ще ме спре -
аз останах си птицата-скитник.
Уморих се да тичам, небе, ...

Самодива

Поэзия

2016-02-20T18:09:23+02:00 768 10

Холограма 🇧🇬

Аз ли съм объркала света
или той в несвяст ме е повикал!?
Нишки от сребриста тишина
здраво ме привързват към звездите.
Тук съм и ме няма. Като в сън ...

Самодива

Поэзия

2016-01-29T20:41:11+02:00 678 5

Точно тази любов 🇧🇬

Точно тази любов, дето сутрин ти дърпа завивката
и ти дава импулс да погледнеш отново света,
да посрещнеш на изгрева, пълен с въпроси, усмивката,
оживява в една нереално далечна мечта.
Точно тази любов, дето вечно ти лази по нервите ...

Самодива

Поэзия

2016-01-22T16:07:59+02:00 1.7K 6 20

Дървесна симфония 🇧🇬

По стъпките на падналата шума
пристигат непознати ветрове,
припяват си мелодия без думи,
по-ласкава от шепот на криле.
Поклащат сякаш старите дървета ...

Самодива

Поэзия

2015-12-16T16:30:23+02:00 737 10

На мисъл разстояние 🇧🇬

На мисъл разстояние стои
(а тази мисъл често е измама)
едно сърце от слънчеви лъчи,
което чака мен. Но мен ме няма.
Изгубих се. На дребно пропилях ...

Самодива

Поэзия

2015-11-13T17:04:07+02:00 971 2 8

Пътека от рози 🇧🇬

Опитах да те следвам. Не успях.
Привличат ме пътеките трънливи,
а в твоя път не никнат нито грях,
ни стръкчета от истини горчиви.
Не мога - бих убила онова, ...

Самодива

Поэзия

2015-09-08T21:16:02+03:00 1.6K 5 24

На тръгване 🇧🇬

Аз си отивам само по веднъж.
Недей ме следва, стъпките ми парят.
Прохладата на плачещия дъжд
пътека за обратно не разтваря.
Отдавна на везните натежа ...

Самодива

Поэзия

2015-07-24T08:45:21+03:00 5.3K 38 60

Измислица с криле от светлина 🇧🇬

"Свободата е ничия."
Яна Кременска
Не би могла да бъде принадлежност
на нищо и на никого. Веригите,
дори и с имена "любов " и "нежност", ...

Самодива

Поэзия

2015-07-14T22:00:20+03:00 911 1 12

Сънувах те 🇧🇬

Сънувах те... Препускаха коне
по вятърните пътища за никъде.
Не знам жена ли бях или дете.
(Главата ми, до рамото ти стигаше).
Сънувах те... Танцуваха цветя ...

Самодива

Поэзия

2015-07-07T09:53:16+03:00 1.6K 3 23

Твърде късно 🇧🇬

Когато се усетиш страшно сам
и спуснат се в очите ти мъглите,
когато ти си глух, светът е ням,
а спомените в мрежа те оплитат,
не се лъжи, не се оставяй в плен ...

Самодива

Поэзия

2015-06-30T09:37:05+03:00 2.4K 10 25

Тайната на камъка 🇧🇬

Огърлица от бистри мъниста планинска роса
пак наниза зората и с усмивка надникна над хребета,
глътка свежест отпи от лечебни треви и цветя
и заслуша се в приказка чудна, долетяла през времето...
Преди няколко века, тук живяла билкарка сама. ...

Самодива

Поэзия

2015-06-24T12:26:36+03:00 1.5K 9

Обновяване 🇧🇬

Разпадам се на късчета история,
жигосала ме с белега на вечното.
Отломки, по човешки проговорили,
сега мълчат - ненужни и далечни.
Смалявам се до точка на безпомощност, ...

Самодива

Поэзия

2015-06-17T08:43:41+03:00 1.1K 1 12

Бездомна мелодия 🇧🇬

Не е било и няма да се случи.
Сами си проектирахме затворите
от тръни, в паметта без жал набучени,
от грижи и от дългове към хората.
Повярвахме им. Лесно се отрекохме ...

Самодива

Поэзия

2015-06-10T21:16:26+03:00 1.1K 17

Убежище 🇧🇬

Когато ми омръзне от театъра
на сенки, от светци и от предатели,
когато призове ме дръзко вятърът
да се издигна с него над земята,
преражда се отново в мен вълшебството. ...

Самодива

Поэзия

2015-06-03T22:00:26+03:00 914 11