Самодива
535 результатов
На времето безлично по брега
се скитат векове, почти сломени
на сивия гранит под тежестта,
под паметта на цели поколения.
Но, всъщност, дали камъкът тежи? ...
  698 
В час незнаен, когато мълчат
всички истини, мисли, съмнения,
ще те грабне вълшебният град,
оживял в кратък миг вдъхновение.
Ще омайват липи с аромат, ...
  958  12 
Не питай ме защо не ти се случих -
причините ги знаеш като Библия.
Напомня обичта ти странно чучело
от скучна пиеса. (Как ли пък измисли я?)
Не се опитвай, ровейки в душата ми, ...
  549 
По стръмните пътеки на безкрая
се скитат непознати светове.
Къде отиват - няма кой да знае,
кого ще срещнат, нито пък къде.
Разтворени пространства се пилеят. ...
  770 
Кажи ми, че не съм добре дошла
в скрижалите на скритите ти мисли,
че тази нощ е шеметна игра,
която утре няма да е истина.
Кажи ми, че не виждаш в своя сън ...
  642 
Далечното преражда се в мечта,
в копнеж по неизвестното извечен.
Колхида е измислена страна,
но цел за непознатите предтечи.
Далечното е ярък фар в нощта, ...
  581 
"Коя си ти?" - морето ме попита.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."
"Коя си ти?" - попита ме гората - ...
  593 
По стъпките му крачи младостта
и със зората лирата запява.
Той знае, че не стават чудеса
за хората, които ги създават.
На скитник орисията приел, ...
  767 
Отеснява земята. Сред въртопи от уличен прах,
сред човешки потоци и бетонни затвори кънтящи
няма как да се скитат нито песен, ни мисъл без страх.
Все отнякъде нещо се изпречва. Няма как - настояще.
Настояще без милост, без вина, но с природен закон - ...
  744 
Стар мъдрец е живял в древни, чужди на нас, времена.
В ден случаен пред прага му спряло смутено момиче
и помолило плахо за ключ към загадка една -
как да влезе в душата на този, когото обича.
С кротка, блага усмивка мъдрецът погладил брада. ...
  886  10 
"... в света на полуистини и тайни
кръвта не е способна на измама"
Валентин Чернев (severianin)
Измама са годините тревожни,
които с безнадеждност ни оплитат. ...
  683 
Колко мъртви минути и надежди добри разпилях,
колко пътища стари и посоки различни отхвърлих,
в колко битки горях, пренебрегнала фактора "страх",
колко хора запомних от дългия списък на мъртвите...
Колко истини срещнах със измамно фалшив ореол, ...
  594 
Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.
Повтарят се пак мартенските дни - ...
  609 
Напиши ми приказка. За двама.
Този свят, до болка прозаичен,
все ще побере една измама -
клопка за пораснало момиче.
Не държа да бъда героиня. ...
  1184  13 
Автори: Innocence и Самодива
Капе тихо от капчука
песен непозната.
Нежна е като милувка,
като южен вятър ...
  655  10 
"Дано не е със моя профил луд..."
Илко Карайчев
Дано да няма втори като мен,
защото много лошо му се пише.
Човек съм, със такъв късмет роден, ...
  798 
Ти завръщаш се вечер в своя дом уморен,
сред уют и покой да починеш.
Ето, свърши и този (пощръклял сякаш) ден
и за бързане няма причини.
В тежък час се завръщаш към обичния бряг ...
  717 
Ти си лъч, ти си звук, ти си цвят в моя ден,
ти си пламъка в моите вени,
песента на капчук, в топла пролет роден,
моя път към различни вселени.
Ти си бяла искра от магия добра, ...
  704 
Те са луди и двамата. Тичат боси в проливния дъжд
и се смеят на калните локви и мръсните улици -
един рус момчурляк, скрит в осанка на възрастен мъж,
и момиче, отдавна пораснало. Странна приумица...
Не привлича ги сухата стряха и не носят чадър. ...
  813  10 
Навярно ще замина някой ден
(макар, че не планирам да е скоро)
на път, наглед съвсем обикновен,
но безвъзвратен. Пътят към простора.
Със себе си какво ще отнеса? ...
  907  11 
Разминахме се някъде по пистите
на търсения, делници, мечтания.
Пресеклите се в точка две измислици
сега са две далечни разстояния.
Два пламъка, от вятъра угаснали, ...
  630 
Виж се колко си грозна - на маймуна приличаш!
Всеки бяга от тебе, с бесен хъс те отрича,
като стара мома си - неприветлива, строга
и за нищо не ставаш. Погледни се, за Бога!
Скрий се някъде бързо, горделивке досадна! ...
  739  11 
Ще ти разкажа моята история.
Не чакай да е с нещо по-различна
от тази на милиони други хора,
или пък, че на приказка прилича.
Хлапе била съм. Да, но много... някога. ...
  818 
Прости ми, мила Герда! Нищо лично!
Раних те - знам, когато взех ти Кай.
Ти вярваш, че безкрайно го обичаш,
че той е твоят ад и твоят рай,
а аз го оковах сред ледовете. ...
  989  12 
Не, този път не искам чудеса.
Не ми изпращай ново чудо, Господи!
Пази ги за невръстните деца
и за онези, дето спазват постите.
Не бях смирена, кротка и добра. ...
  932  15 
Нощта е обладана от безумие.
Надига се безмълвен, страшен крясък
в сърцето на измамно пълнолуние,
прозорците заляло с хладен блясък.
Събличам бавно дрехи и съмнения ...
  917 
Непозната съм, да. Непорочна, красива и грешна.
Водопадно се спускат върху бялото рамо косите ми,
триста дяволи дремят в зениците. Просто е смешно
да помислиш, че можеш да изтриеш в паметта си следите ми.
От очите на бурята взех искрометни светкавици, ...
  1362  11 
Май не беше любов - тя отдавна е скучен сюжет.
Но не беше и грях. И пиянско безумство не беше.
Как се случи, не знам. Сякаш грабна ме вихър проклет
и удави ми разума в бездни от лава гореща.
Две ръце разпиляваха, тръпнещи, алена жар ...
  745 
Нямам спомен била ли съм някога. Дръзка и огнена
се излива над мен на извечното слънце жарта
и изгаря минути живот и настръхнали корени,
впити в рохката почва на вечното зло - паметта.
Нямам спомен била ли съм. Тежко се свежда лозницата. ...
  788 
" ...Не за всичко на белия свят се говори –
да мълчим през живота си можем за всичко."
Валентин Чернев (severianin)
За какво са ни думите, Господи - хладни и слепи,
колко студ и безумие носят и колко рушат, ...
  940 
В отговор на въпроса на Александър Неделчев "Какво ли правят хората със красотата?".
Благодаря, Алекс!
Художникът безмълвно я поглъща,
със поглед трескав жадно я изпива,
а после пред очите ни я връща ...
  954 
Като река съм. Буйна и пенлива.
Дори за миг не спирам своя бяг.
Сред сенки и миражи се разливам,
секунди не броя, не търся бряг.
Водите ми са луди и омайни, ...
  735 
И този ден попада в плен на здрача,
разпада се на късчета мъгла.
Дървото под прозореца ми плаче
със сълзи от умиращи листа.
И този ден потъва в хоризонта - ...
  763 
Омръзна ми да споря с теб, съдба,
(пък и за спор днес нямам настроение).
Всесилна и всевластна си била,
пък аз - кълбо от прах и нетърпение.
Под нос мърмориш вечно с укор строг, ...
  1297 
Ще ме осъди сигурно света
(греха "различен" никой не прощава)
за бликналия смях, за радостта,
която със зорницата изгрява.
Ще ме осъди. В лепкавата кал ...
  716 
По стъпките на залеза вървя.
Пред мен извива златната пътека,
прехвърля хълм, пълзи през пропастта,
но следвам я уверено и леко.
Къде ли води? Слънчевият диск ...
  1097 
Снага извива старата лозница,
огъната от бистър кехлибар.
Наливат свежест сочни броеници
под ласките на слънчевия дар.
И мами с южен полъх ароматът ...
  757  12 
Добрата дума с писък отлетя,
а лоши да мълвя - не ми прилича.
Не ме е страх от чувство за вина,
но да ранявам - просто не обичам.
И няма смисъл своята тъга ...
  988  14 
Пак спомените тръгват на война -
дано да отвоюват късче време.
За бойното поле една глава
е тясна. Няма как да ги поеме.
Настръхнали, с безумен гняв ръмжат, ...
  783 
"Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?"
Маргарита Петкова
Колко лесно раздаваш "обичам те"
и печелиш усмивки сърдечни. ...
  880  11 
Предложения
: ??:??