Самодива (Вики) - Произведения

Отказана покана 🇧🇬

Нечакано покани ме на танц
вълшебник необятен - Океанът.
Една вълна, с небрежен реверанс,
в краката ми се спря. И там остана.
Дали е чест, случайност ли, съдба!? ...

Самодива

Поэзия

2014-10-02T10:35:21+03:00 713 9

Невидима сълза 🇧🇬

Мълчи ми се. Сега ми се мълчи.
Днес онемяват даже сетивата.
Не обвинявам есенните дни
за тихата си спътница - тъгата.
Усещане посях си за слана, ...

Самодива

Поэзия

2014-10-01T09:23:35+03:00 1.1K 10

Обич или клетва 🇧🇬

Беше обич, жарка като пладне,
бурно връхлетя ме - дива хала.
Кой да бе ми казал, че ще падна
в две очи!? Ех, луда - полудяла...
Горд и дързък, точно като дявол, ...

Самодива

Поэзия

2014-09-30T09:49:19+03:00 1K 12

Избор 🇧🇬

Обичам да се движа по ръба
и скитам по пътеки неразчистени.
Познах на поражения вкуса,
но не и пораженческото мислене.
Умея да съм силна в слабостта ...

Самодива

Поэзия

2014-09-26T19:46:51+03:00 817 1 7

Монолог на земята 🇧🇬

По желание на едно творческо приятелче
Векове върху мене растат
храсти, крехки треви и дървета.
Много тайни в недрата ми спят
и основа съм на върховете. ...

Самодива

Поэзия

2014-09-25T17:20:24+03:00 578 5

Монолог на вятъра 🇧🇬

Стар съм, колкото стар е света,
но сравняват ме с младост и пролет.
По рождение имам крила
и не зная покой, все съм в полет.
Няма как да се спра, аз съм луд ...

Самодива

Поэзия

2014-09-23T18:01:54+03:00 786 11

Отсъствие 🇧🇬

Не, няма ме. Отдавна тук ме няма
(случаен, блед детайл в интериора ти).
Отидох да си срещам звездопадите
и там останах. Някъде в просторите.
Заминах. А изгубих ли? Намерих се! ...

Самодива

Поэзия

2014-09-18T17:23:58+03:00 807 3 10

Поет 🇧🇬

"Майсторът не знаеше, че копнежът му е вечен и безличен..."
Ф. Попова - Мутафова
Безличен и безименен копнеж -
прекрасната магия на поета...
Да може в стих и мисъл да сбереш ...

Самодива

Поэзия

2014-09-16T10:22:51+03:00 636 12

Бент 🇧🇬

Превзема ме спокойната ти нежност
и ласкавия допир на ръката
тъй, както се оставя безметежно
бряг речен под милувка на водата.
Потъвам като в приказка красива ...

Самодива

Поэзия

2014-09-11T18:19:57+03:00 998 1 12

Предсказание 🇧🇬

"Ще бъдеш жрица, точно като мен,
но няма да останеш скрита в храма.
Сред хората ще идеш някой ден.
Избра си път, по който лесно няма.
Отиваш да раздаваш светлина, ...

Самодива

Поэзия

2014-09-10T15:20:55+03:00 713 12

Очакване 🇧🇬

Отива всяка вечер на брега
жена. В косите лунен лъч сияе.
Дали ще може тежката тъга
в реката да удави - тя не знае.
Ще отнесе ли бързата вода ...

Самодива

Поэзия

2014-09-09T11:44:25+03:00 879 13

Луд 🇧🇬

Отсече обществото "Той е луд!"
(а кой ли с него би могъл да спори).
Задъхва се светът, а този шут
тревички гали, с птици си говори.
Земята от конфликти се тресе, ...

Самодива

Поэзия

2014-09-04T17:46:38+03:00 1.7K 10 31

Ключе за щастието 🇧🇬

В дъждовни дни измислям си слънца
и утвърждавам в себе си живота.
Човек не е подвластен на смъртта,
докато може сам да се надскочи.
Рисувам си сияещи вълни, ...

Самодива

Поэзия

2014-09-03T23:16:54+03:00 1K 1 13

Раздаване 🇧🇬

Добра ли е? Навярно е добра,
щом този тежък жребий е избрала -
да бъде не любима, а сестра,
сърдечните си кризи надживяла.
За раните да носи благ мехлем, ...

Самодива

Поэзия

2014-09-02T14:24:38+03:00 794 3 12

Зависимост 🇧🇬

Не можеш сам. Тревожно е, нали?
Чудовища в сърцето ти се гушат.
Да носиш отговорности - боли
(а как е лесно някого да слушаш).
Събитията? Нямаш власт над тях. ...

Самодива

Поэзия

2014-08-29T20:57:56+03:00 924 2 6

Равновесие 🇧🇬

Нещата се подреждат по местата си
все някога, дори да е оттатък.
Привидност не оставя отпечатъци.
Животът милостив е, че е кратък.
Какво, че през годините се скитаме ...

Самодива

Поэзия

2014-08-28T22:00:23+03:00 854 7

Букетче за лятото 🇧🇬

На крилете на птиците прелетни тръгва си лятото.
Вече тръпне в зората кристалният утринен хлад,
уморените вечери кротко полягат в познатите
окосени ливади с топъл, земно тръпчив аромат.
Ще замине и този път. Знае реда на сезоните. ...

Самодива

Поэзия

2014-08-27T21:48:57+03:00 657 6

Автопортрет (Лошата) 🇧🇬

Аз съм опак човек, имам остър и ръбест характер
и език като меч, с който бързо сразявам, без жал.
Като кремък съм твърда, бодлива почти като драка,
не търпя върху себе си злобната, лепкава кал.
В този захарен свят съм горчивата капка отрова, ...

Самодива

Поэзия

2014-08-26T08:52:12+03:00 972 15

Полет към слънцето 🇧🇬

Малка птичка разтвори крила
и политна щастливо в просторите,
да достигне онази страна,
дето няма кафези затворени.
Няма как да стоиш под крило, ...

Самодива

Поэзия

2014-08-24T17:08:23+03:00 840 13

Рицар по сърце 🇧🇬

Не беше като другите мъже
(бе овладял инстинктите на скота).
От думите изплиташе въже,
с което ме привързва към живота.
Не ми превзе мечтите и света, ...

Самодива

Поэзия

2014-08-21T18:26:16+03:00 1.1K 1 10

Три нощи 🇧🇬

Бяха нощите три, три магии за лудост различна,
три прояви на властна, безпощадна и огнена сила,
три парчета от вечност, оглушали за всичко прилично,
три стакана коварни, пълни с лудо, замайващо биле.
Беше първата нощ - нощ на страсти и трескава жажда, ...

Самодива

Поэзия

2014-08-20T15:15:11+03:00 945 10

Недовършена приказка 🇧🇬

Колко дълго мълчах, как боричках се с думите, само
вътре в мен да стоят, за да зреят без грях и измама,
как затворих ги в мрак, може би и почти ги забравих,
че излязат ли, пак ще преминат през всички прегради.
Ден след ден, час след час ги държах като в каменна крепост, ...

Самодива

Поэзия

2014-08-19T18:29:52+03:00 817 6

Път към себе си 🇧🇬

Ще тръгнеш сам, когато си готов,
по онзи път, най-стръмния, към себе си.
Ще видиш пак, по начин странно нов,
събитията, хората и бездните.
По този път не чакай светлини, ...

Самодива

Поэзия

2014-08-15T16:32:42+03:00 1.1K 2 18

Не казвай "Обичам те" 🇧🇬

Не казвай ми "обичам те", недей
да вярваш на моментни състояния.
Попарват като тежък суховей
душата ми измислени признания.
Зад думите ти пламенни стои ...

Самодива

Поэзия

2014-08-14T18:05:15+03:00 1.4K 2 16

Нощна разходка 🇧🇬

Тази нощ ще остана навън,
ще съм мъничка част от пейзажа,
който знаем дори и насън,
който помнят и мъртвите даже.
Тази нощ само кръгла луна ...

Самодива

Поэзия

2014-08-13T15:17:42+03:00 785 12

Кладенец 🇧🇬

Кладенец имаше в тази гора -
някога, много отдавна,
даваше бистра, студена вода
щедро на пътници жадни.
Всеки се спираше. Дългият път ...

Самодива

Поэзия

2014-06-28T20:07:53+03:00 2K 1 16

Светла пътека 🇧🇬

Над стара дъбрава зора зазори,
с усмивка разпръсна тъмата.
Събуди цветя и тревички добри -
да срещнат и днес светлината.
Пак слънцето тръгна по вечния път, ...

Самодива

Поэзия

2014-06-24T20:30:13+03:00 744 1 8

Зад преградите 🇧🇬

Поглъщат ни далечни разстояния
и бързане, и делници, съмнения...
И някак бавно губят очертания
мечтите ни, красивите видения.
Не ни побират вече и неделите, ...

Самодива

Поэзия

2014-06-12T18:22:50+03:00 1K 2 12

Празен свят 🇧🇬

Обличаш суетата като рокля
и с грим чудесна маска нагласяваш...
Навън вали, паважите са мокри,
то ти вървиш. Света ще покоряваш.
А той ще те хареса. Безотказно. ...

Самодива

Поэзия

2014-06-06T21:21:34+03:00 813 1 6

След хиляда живота 🇧🇬

Беше сън. Или, може би, спомен
от предишен живот. Ти поиска
да ме срещнеш. А вятър бездомен
зад гърба ти със злост се изкиска.
Беше някаква зла невъзможност ...

Самодива

Поэзия

2014-06-03T21:06:29+03:00 1K 14

Този свят 🇧🇬

Този свят има свой, неподвластен на нищо закон,
непознат за човек, ненаписан на камък и в книга.
Сам по себе си кол е позорен, и кръст, и подслон,
но са нужни години - да отвориш очи, за да видиш.
Този свят ти разпалва най-горещите клади, без съд - ...

Самодива

Поэзия

2014-04-29T22:18:28+03:00 1.1K 1 16

Объркан път 🇧🇬

Някой друг избирал зарад мен,
някой друг измислял правилата,
за да ме държи в невидим плен,
затова объркват се нещата.
Да, но има собствен, таен глас, ...

Самодива

Поэзия

2014-03-22T19:02:40+02:00 869 10

Капчица надежда 🇧🇬

На Хрис
Не мога да съм живо божество,
че нямам мощ и сила безгранична.
Човек съм само, малко същество,
по-крехко и по-слабо от тревичка. ...

Самодива

Поэзия

2014-02-19T00:07:21+02:00 1.1K 15

Разкажи ми за себе си 🇧🇬

Разкажи ми за себе си. Само колкото ти си решиш.
Не задавам излишни въпроси, нямам навик да съдя.
Само слушам внимателно, всяка дума поглъщам с очи
и приемам за свои всички битки, любови и скърби.
Разкажи ми спокойно, все едно, че не съм срещу теб, ...

Самодива

Поэзия

2013-12-21T19:25:14+02:00 2.3K 1 6

Само един 🇧🇬

Той е само един. Зарад него, навярно, си струва
девет чужди, далечни земи да пребродя сама,
девет бурни морета в мрачна нощ без компас да преплувам,
в девет адски огнища като грешник проклет да горя.
Той е само един. Може би, само той заслужава ...

Самодива

Поэзия

2013-11-26T22:25:14+02:00 875 8

Две случайни пътеки 🇧🇬

Вече всичко е казано. Безнадеждно излишни са думите.
Вече всичко е ясно - като ден, като първи светлик.
Топлина необятна се роди, сви гнездо помежду ни,
сетивата в копнеж предявяват си правото с вик.
Вече всичко е истинско - опознахме мечтите и клопките, ...

Самодива

Поэзия

2013-09-05T21:34:44+03:00 866 1 7

Странни птици 🇧🇬

Родените от пяна на вълна,
от шепота на морски раковини
са между нас. С човешки имена.
Но светят, като бисер сред коприна.
Родените от тайни на гора, ...

Самодива

Поэзия

2013-08-22T14:32:28+03:00 2.4K 5 24

Безсънно 🇧🇬

Не ми се спи. Не спуска се сънят
над клепките, с вечерната прохлада.
В омайващата, нежна тъмнина
ми свирят рой щурчета серенада.
Загръщат ме воали топлина. ...

Самодива

Поэзия

2013-08-08T18:01:11+03:00 958 1 13

Дестинация за бягство 🇧🇬

Работя дестинация за бягство
от надпревари и стереотипи,
от кожата, в която ти е тясно,
от чувства, овехтели като дрипи.
Обаждай се, чепикът щом те стяга, ...

Самодива

Поэзия

2013-08-07T14:16:51+03:00 931 11

Въображение 🇧🇬

Прилича на света, но нищо повече.
От другата страна на бариерата
се крие, неподвластна на законите
на разума, измислена вселена.
До тънката, почти незрима граница ...

Самодива

Поэзия

2013-08-06T14:00:43+03:00 776 2