Самодива (Вики) - Произведения

В небето на обречени 🇧🇬

Удавих се в сладникави лъжи,
от плач неискрен покривът протече.
Фалшиво всяка струна ми звучи,
но както и да е... простих ви вече.
Усмивките излъскани простих, ...

Самодива

Поэзия

2009-06-11T11:42:12+03:00 1.1K 14

Невъзможната любов 🇧🇬

Дует: Kadife_ и Самодива
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
омръзнаха ми нощите тревожни.
Измамница отколешна е тя,
прекрасна, но реално невъзможна. ...

Самодива

Поэзия

2009-06-02T23:07:21+03:00 945 1 9

Дъщеря на Балкана 🇧🇬

Не се научих с реч да омагьосвам,
хвалебствия и оди да редя,
не съм другар с риториката боса.
По смисъл и по дух човек ценя.
Не съм кокетка с много ухажори, ...

Самодива

Поэзия

2009-05-29T21:05:09+03:00 773 1 8

Лудост 🇧🇬

Безумно очите проблясват,
а разумът дави се в мрак -
един Дон Кихот на Сервантес,
една Изабел на Ремарк.
Класическа лудост - замират ...

Самодива

Поэзия

2009-05-27T20:57:01+03:00 769 6

Поискай ме 🇧🇬

Поискай ме. Поискай ме сега.
С ръцете си горещи ме обвивай
и с устни - пеперудени крила
до дъно безпощадно ме изпивай.
Поискай ме. Тежи от тишина, ...

Самодива

Поэзия

2009-05-23T01:48:46+03:00 1.4K 11

Мъртво съвършенство 🇧🇬

Едва ли би могъл да бъдеш воин,
защо ли се опитваш да си рицар?
Светът ти е един утъпкан строй,
по-сив и от стените на тъмница.
Денят ти е в минути подреден ...

Самодива

Поэзия

2009-05-15T19:58:15+03:00 1.1K 13

Жрица 🇧🇬

Сред море от неволи
неуморен ще бродиш,
да намериш заветния храм.
Чуден сън ще те води,
път ще търсиш нагоре - ...

Самодива

Поэзия

2009-05-08T18:04:36+03:00 910 11

Дъга 🇧🇬

Дъга си построих от светлини,
с различно име всеки лъч нарекох,
заплетох я с гирлянди от мечти,
та с тях дори и в тъмното да свети.
Нашарих я със пролетни цветя ...

Самодива

Поэзия

2009-05-07T12:49:34+03:00 974 1 10

Спящата красавица 🇧🇬

Спи, красавице. Мъртъв е принцът.
Кой да гони ламите триглави?
Благородството - стара измислица,
твоят рицар отдавна забрави.
Спи, принцесо. Потънал е в пепел ...

Самодива

Поэзия

2009-04-16T09:08:34+03:00 1.4K 14

Памет 🇧🇬

Древен код крият моите гени,
памет жива на минали дни.
Неусетно съня ми превзема
аромат на масла и треви.
Може би жрица в храм на богиня ...

Самодива

Поэзия

2009-04-07T20:57:15+03:00 734 6

Дявол да ме вземе 🇧🇬

Често чувам: "Дявол да те вземе!
С теб не се излиза на глава,
смееш се над грижи и проблеми,
вечно имаш свои правила."
Казват още: "Ти си безразсъдна, ...

Самодива

Поэзия

2009-03-26T16:24:20+02:00 1.3K 1 7

Остарявам 🇧🇬

Остарявам. Казвам го с усмивка.
Вярно ли е всъщност? Аз не зная.
Шепнат клони, още неразлистени:
"Всяка пролет връща те в безкрая,
всеки извор става огледало, ...

Самодива

Поэзия

2009-03-12T09:02:20+02:00 1.6K 19

Отново жива 🇧🇬

В бистър извор удавих скръбта,
с птичи песни сразих тишината,
нежна музика в мен зазвуча,
топъл вятър разпръсна мъглата.
Слънчев лъч ми дари ореол, ...

Самодива

Поэзия

2009-03-06T15:48:29+02:00 1.1K 16

Две страни 🇧🇬

Всяко нещо си има цена -
тази истина вечна остана.
С будни нощи плати любовта,
а победата - с кървава рана.
За богатство - сред чужда земя ...

Самодива

Поэзия

2009-03-04T17:11:19+02:00 977 17

Празен дом 🇧🇬

Завръщаш се в отдавна празен дом
и само сенки гонят се в ъглите.
Избяга топлината с тъжен стон,
когато си замина. Не попита
угасва ли полярната звезда ...

Самодива

Поэзия

2009-02-27T14:40:19+02:00 1.1K 21

Не е там 🇧🇬

На Ани П.
Сред мрак се крие страшният ти замък
от тежък, мокър пясък построен.
Стените по-студени са от камък,
не стига светъл лъч до твоя ден. ...

Самодива

Поэзия

2009-02-20T15:40:58+02:00 846 15

Разкажи ми 🇧🇬

Разкажи ми приказка, мъдрецо,
за кондори с огнени крила,
пазещи на слънцето венеца
цяла вечност, без да изгорят.
Говори за извори вълшебни, ...

Самодива

Поэзия

2009-02-18T16:05:41+02:00 1.1K 14

Пречистен 🇧🇬

При мен ще се завръщаш като в храм,
когато натежи ти самотата,
когато от обидата си ням
и ключа си загубил от вратата.
Ще дойдеш да намериш миг покой ...

Самодива

Поэзия

2009-02-13T15:26:55+02:00 1.2K 1 18

Непозната 🇧🇬

Очите ти на моите приличат,
лицето ти е с моите черти,
но с теб не се познаваме, момиче.
Ще кажеш ли поне, коя си ти?
Защо ме гледаш толкова сурово? ...

Самодива

Поэзия

2009-02-12T18:44:56+02:00 1K 20

Опазих се 🇧🇬

Преминах през съмнения и грешки,
съдби човешки много опознах,
достойно срещах упреци най-тежки,
но мъдрост да намеря не успях.
Превърнах се в листо от детелина, ...

Самодива

Поэзия

2009-02-05T15:56:47+02:00 1K 20

Помни ме 🇧🇬

Прокълни ме. Знам, че ти горча.
С думи тежки често те заливам.
Знам, че уморен си през нощта
с образа ми само да заспиваш.
Помисли - любов ли е това? ...

Самодива

Поэзия

2009-01-29T17:18:56+02:00 891 10

Вятър 🇧🇬

Когато спре се вятър уморен
пред щедрите поли на планината,
когато се завръща, запленен
от кътчета прекрасни по земята
с тих шепот чудни приказки реди. ...

Самодива

Поэзия

2009-01-28T13:56:09+02:00 1K 21

Връщам се 🇧🇬

Как не ме позна? Та аз съм същата.
Знаят ме от хиляди години -
тръгвам си, а после пак завръщам се,
никой смъртен няма да отмина.
Спомняш ли си? Вече сме се срещали. ...

Самодива

Поэзия

2009-01-23T17:01:29+02:00 898 14

Разговор със самотата 🇧🇬

Добър вечер, приятелко стара.
Ще направя по чашка кафе.
Питаш с поглед лукав как я карам -
както винаги, аз съм добре.
Както винаги - нищо не чакам ...

Самодива

Поэзия

2009-01-20T17:25:17+02:00 996 1 19

Не сънувам 🇧🇬

Песен на щурчета е нощта,
сребърна корона е луната.
Слънцето потъна в тишина
ласката да чака на зората.
Звезден прах загръща с пелена ...

Самодива

Поэзия

2009-01-10T19:54:08+02:00 789 5

Птица 🇧🇬

От някъде долитна бяла птица
и кацна върху топлата ти длан.
Погледна те с мънистени зеници
и песен непозната ти запя.
Седиш замаян, гледаш и не вярваш - ...

Самодива

Поэзия

2009-01-08T15:10:08+02:00 827 16

Път към вечността 🇧🇬

Приятелко на тъмните миражи,
пазителко на светлата вълна,
за мен ли си дошла, та идваш в бяло?
А някои те свързват със скръбта...
Венци от диви билки съм изплела - ...

Самодива

Поэзия

2009-01-07T16:17:26+02:00 804 7

Плачещо пиано 🇧🇬

Тихи звуци. Плачещо пиано
приказка разказва за любов,
от житейски бури разпиляна,
жива, а загърната с покров.
Тъмни сенки – призрачни надежди – ...

Самодива

Поэзия

2008-12-20T10:11:37+02:00 957 8

Малка къща 🇧🇬

Малка къща в снежна планина
край дървета, стигащи небето,
сгушена сред бяла самота...
Там не води ни една пътека.
Огън жив в камината гори, ...

Самодива

Поэзия

2008-12-19T08:37:49+02:00 2.2K 23

Както всички 🇧🇬

Ако бродиш жаден през пустиня
и от слънце палещо изгаряш,
важно ли ще бъде, че си с име,
пред което всеки се покланя?
Ако болест страшна те достигне ...

Самодива

Поэзия

2008-12-12T20:41:16+02:00 1.5K 8

Eзеро 🇧🇬

Хладно бистра, прозрачна вода
и измамно спокойна повърхност.
Езерото блести в светлина
и шепти като глас от отвъдното.
Стар приятел за горско дърво, ...

Самодива

Поэзия

2008-12-11T16:19:34+02:00 816 7

Само поискай 🇧🇬

На болката познавам аромата
тръпчиво сладък. Знаеш го и ти.
Защо ти е да трупаш във душата
колекция от минали вини?
Когато любовта ни си отива, ...

Самодива

Поэзия

2008-12-02T12:47:32+02:00 890 6

Анонимна 🇧🇬

Не ме е страх да бъда анонимна -
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, идваща незримо,
тревожи се за хорски имена?!
Не ме е страх да бродя в тъмнината - ...

Самодива

Поэзия

2008-11-27T12:48:53+02:00 1.3K 11

Не вярвам 🇧🇬

Отива си поредната надежда.
Безшумно се измъква, като смок.
Сърцето пак със разума провежда
един почти стандартен диалог.
Защо отново трябва да се случи? ...

Самодива

Поэзия

2008-11-21T18:31:48+02:00 1K 13

Остават цветята 🇧🇬

Поръча да не плача, като тръгваш.
За края си незнайно как разбра...
Че жив си, че те има се залъгвам
и търся те в цъфтящите цветя.
Сега садиш ги в райската градина, ...

Самодива

Поэзия

2008-11-14T15:28:21+02:00 962 14

Очите на иконата 🇧🇬

Забравен храм. Потънал в прах олтар.
Човешки глас не помнеше амвона.
Под купола седи свещеник стар
да пази чудотворната икона.
Пазител и най-строг съдник била - ...

Самодива

Поэзия

2008-11-13T15:40:23+02:00 948 12

Картина 🇧🇬

Художникът избра да бъде сам.
С картините си само да остане...
Не се повтаря онзи буен плам...
Боли в гърдите парещата рана,
че своя слънчев, нежен идеал ...

Самодива

Поэзия

2008-11-11T08:51:25+02:00 926 2 11

Преродена 🇧🇬

Гореща нощ. И вятър с огнен дъх.
Лицето на луната не е същото.
Звездите светят - алени до кръв.
Като с воали мракът ни обгръща.
Магия ли е тази тишина? ...

Самодива

Поэзия

2008-11-07T08:49:33+02:00 830 12

На сън 🇧🇬

Аз не знаех дали съществуваш
или в сън те измислих сама...
По тавана ми сенки рисуват
топли тъмни очи и луна.
Бели облаци, вместо завивка ...

Самодива

Поэзия

2008-11-04T19:20:57+02:00 773 3

Както се случи 🇧🇬

Понякога говориш ми така,
че сякаш ме прегръща вятър топъл.
Магия ли са твоите слова,
любов ли са или отчаян вопъл?
Понякога тъй близо си до мен ...

Самодива

Поэзия

2008-10-29T11:03:44+02:00 921 14