veesii70
414 результатов
Пропасти-мисли...
Задъхани чувства
по ръба на мига
плахо стъпват.
Сънени истини ...
  729  12 
Прилив на спомен
в залива на мечта.
Сънена младост...
Отлив на мисли.
Тъга - самотна скала. ...
  728  12 
Кани споменът
мечтата дългокоса
на безкраен танц.
Златни сънища
във пазвите си носи ...
  711  16 
Ронят се мисли
от клонките на чувства.
Вятър от мечти.
Вали истина.
За страхове е късно. ...
  870  27 
Дъжд незабравим.
Капчуци от спомени.
Дъга от мечти.
Облаци-мисли
си тръгват разрошени. ...
  739  11 
Гонят се мисли
по вълните на риска.
Потъва страхът.
Дъно-истина.
От целувка на спомен ...
  831  23 
С тънки пръсти
вярата рисува
по стените на страха,
с шарените
цветове-надежди, ...
  764  20 
Залез на радост.
Уморени, мечтите
прибират криле.
Заспива младост.
Тихо гаснат звездите. ...
  806  20 
Горещи мисли.
В залива на радостта
плува тъгата.
Стъпки -истини.
На брега на спомена ...
  1063  14 
Пее вярата.
Надеждата танцува
смело със страха.
И пред спомена
съмнения съблича ...
  992  17 
Гасне лятото
от вятъра есенен.
Отлитат мечти.
Пеят плачейки
на вярата песните ...
  795  25 
Бряг недокоснат.
Страх-мъртво вълнение.
Потъва мечта.
Плуват спомени.
Бездънно съмнение. ...
  812  26 
Светкавица - страх.
Прекършена вярата.
Ранена мечта.
Боса надежда
превързва й раните ...
  1482  16 
Смъртта обира
плодовете на живота…
Но защо
едни откъсва ги зелени,
а други - зрели, ...
  694  12 
Боли мечтата.
Жилото на спомена
в нея остана...
Гори тъгата
на радостта в огъня. ...
  884  22 
По жиците на спомена
накацали са
нетърпеливите мечти.
Ще отлетят те заедно
със лятото ...
  723  18 
Изнасилена
в шубраците-спомени
ридае мечта.
Една истина
донася й стомната ...
  1107  16 
Ако събера всички спомени
и ги умножа с най-близките мечти.
Ако извадя всички съмнения
и ги разделя на най-далечните тъги.
Ако истината е неизвестното, ...
  1670  22 
Въжета от страх.
Завързана радостта
за стара тъга...
Ключ-истина? Пак
ще отключи споменът ...
  953  18 
Когато вярата спи
под тежки завивки-съмнения,
прегърната от лъжи,
когато не съм във себе си...
Когато вие мечтата, ...
  803  23 
Споменът рита
кълбото на мечтата
и я разплита...
  687  11 
Накъде препускаш, душа?
Смъртта всеки миг
дърпа юздата-живот,
за да тичаш по-силно...
Изранени са твоите мисли-нозе ...
  740  16 
Ще те зазидам,
страх,
със тухлите на спомена
в стените
на безсмъртната мечта. ...
  883  32 
Духай, вятърко-риск!
Събори
от високите клони
на мислите -
зрелите чувства... ...
  821  16 
Времето препускаше и бързо отминаваше разноцветните поляни на годините. Не можеше да спре, нито да се върне назад. Накъде препускаше? Защо бързаше? Нали някъде там на брега на най-шарените мигове го чакаше смъртта... И къде щеше да го отведе?...
Мама и татко се сближиха малко повече след като тя изл ...
  950  15 
Събуди се в една бяла стая, а до нея стоеше една мила леличка в бели дрехи...
„Но аз не съм болна”- помисли си тя.
„Аз виждам лъчи”- ето, един червен лъч докосна бялата леличка и бързо изчезна. Но той остави някакво странно сияние - нещо, което приличаше на бебенце... Един голям огън вече се беше за ...
  1165  15 
... продължение
... В една странна и страшна нощ - когато караницата на мама и татко ехтеше в тъмнината като гръмотевична буря - тя стана и тръгна сама по тихите улици.
Искаше да си поплаче и да намери Очите… Знаеше, че те са някъде наблизо и осъзнаваше, че те са едновременно и от този и от онзи свя ...
  893  16 
Очите…
Те отново я гледаха – тези странни очи, които искаха да пробудят у нея един заспал и обрулен от годините блян…
Очите…
Те имаха цвят на пустинен оазис и гласът им беше тих и нежен като на икона в
свещен храм. ...
  1078  17 
Недокоснати струни.
Неродена мелодия.
Тихо е.
Само споменът
роши косите ...
  1951  38 
Ограда-мисъл.
Завързани чувствата
за разума–кол.
Буря-истина.
Въжетата късат се. ...
  1171  20 
Той седеше на скалата, а отдолу с мъртвешки очи го гледаше пропастта.
Един самотен облак се луташе по небето, сякаш търсеше нещо изгубено. Някаква необяснима сила го бе довела тук и нещо пленително изпълваше мислите му
като лунна светлина нощта. Един спомен внезапно бе излязъл от своята
дългогодишна ...
  1486  17 
Страхът
отряза буйните коси
на най-красивата мечта.
С ръце-съмнения
я повали ...
  825  19 
Страхът ужили
мечтата
по ръцете ù - спомени.
Със сълзи-рими
заплака ...
  629  10 
Изгубени надежди
спъват се
в несбъднати мечти.
И падат
в пропастта на мислите ...
  771  13 
Прииждат черни облаци от страх
и стъмва се в мечтата,
а спомените недохранени
прибират се в гнездата.
Надеждите листенцата затварят, ...
  616  11 
С последни сили -
гладна и настръхнала,
изнемощяла,
просеща мечта
отваря шепи-спомени ...
  566  12 
Молитва
със прекършени криле
от бурята на истината...
Гнездо от спомени,
разсечено на две ...
  920  16 
Спаси ме, стих.
Подай ръце от рими
и болката ми нежно прегърни.
Ранените мечти пак превържи ми
и, моля те, до мене остани. ...
  924  29 
Безкрайна пустиня от болка.
Далечен оазис-мечта.
Парещи стъпки-спомени.
Молитви за жива вода.
Двугърби камили-чувствата ...
  999  23 
Изсъхнали
венци от спомени.
Погребана
жива мечтата.
Една бездънна ...
  801  23 
Предложения
: ??:??