Wali
280 результатов
ПОЕТИЧЕН КОМЕНТАР
събота – 4 юни 2011 г.
Тук К ВИСШИТЕ
няма нищо елитарно, Ъ ДУХОМ
а само пазарно. М ...
  466 
ЖИВЕЙ! НЕ МУ МИСЛИ!
От затвора на мислите бяга вън любовта.
А Животът все тича, взел ненужни неща -
битови мелници и остаряла вина,
ферментирали спомени и похабена съдба. ...
  586 
УТЕХА
Жарта, където падне -
там гори.
Боли от болката.
Животът не умира. ...
  486 
БЕЗРАЗСЪДНО СЪЧИНЕНИЕ
Думата сарказъм, преведена от гръцки, значи -
късам месо
Седнала съм в Градската градина. Обичах я – градината. Вече не ми се сяда там. Може би ме надушват някакви интелигентщини. Нападат ме, а те, както се знае, не са интелигентни. Менте! От едната ми страна играят шах и комар ...
  1062 
ПОСЛЕДНА ОБИЧ
Щом напуснеш обичта,
животът ти прилича
на голата топола,
с която се здрависва ...
  543 
МЕЧТАТА
Когато някога седяхме
на двора – под асмата,
не я задиряхме – живяхме,
заедно с мечтата. ...
  588 
Все така
Ранена е Земята. Боледува.
За птиците небето си тъгува.
В нас нещо вчера като че умря.
Началото пък – често е лъжа. ...
  508 
ВИТРИНА
В опушения ден
все делнични неща.
В прашната витрина,
забравена жена, ...
  470 
К О Н К У Р Е Н Т
Лятото се беше уморило да лудува. Бурите се укротиха. Последните седмици не падна нито капка дъжд. Ожадня земята, прегоря тревата. Дори животът вървеше някак суховато. Стоян беше легнал направо върху пожълтялото стърнище, с глава на камъка и ядосано гледаше трите дъба. Всяка година ...
  616 
ПРОЛЕТНО ОТКРОВЕНИЕ
Пролет е!
Радостен вик.
Болка от спомен.
С усмивка прикрита тъга. ...
  493 
ТЪРСИ СЕ СМИСЪЛЪТ
Търсят го в мисъл и в божествен олтар.
В почести знатни, в слава и в чар.
Сред пари и земи, сред луксозния бар.
Из пътя го търсят, скрит в пътника стар. ...
  466 
САМОТНИ ЧАСОВЕ
Този месец дъжд и сняг вали…
Заедно навън са пролетта и зимата,
която трябва пак да си върви…
Аз със самотата и мига сте тримата. ...
  581 
СМЕШНИЦИ
За тях, защото ги обичам.
I
Писмо до Арлекин
Недей тъгува, Арлекин, ...
  766 
Идва пролет и така нататък…
Грейна слънцето на пролетта.
А сред леда - чувства остарели.
Заровихме в земята любовта.
Живеем си сами – осиротели. ...
  942 
Малкият голям свят
Една игра с думи…
Голямата любов - необяснима,
е в малката сълза - непобедима.
Омразата - голяма, непростима ...
  596 
БЕЗ УПОЙКА
Понякога и оптимизмът
отпътува.
Деца играят вън, с победни викове,
сред трупове на птици с отрязани ...
  760 
Вечния двигател
Рerpetum mobile -
такъв двигател е невъзможен
Студът ме подгони. Избягах от мрака
при стария спомен. Там приятели чакат. ...
  565 
ЗИМНА ЕЛЕГИЯ
Градът е като че измислен бряг
в зимния сумрак на вечерта?
А тя - един спасителен бивак
за скитащия ден на радостта. ...
  781 
ИНТЕРВЮ
Като метеоритен прах нахлуха в света ми неканени думи, неповикани нахалници, някога обичани или разни, презрени. Едни се изпокриха зад книгите и занадничаха с прашните си муцуни от рафта. Други крещяха, врещяха, дупеха се и се лезеха. Някои кокетничеха и се хилеха измамливо. Тези скромните - ...
  932 
Среща със съдбата
Пресрещна ме жена, като че ли позната.
На мен прилича, но с поглед изморен.
Някак по свойски тя кимна ми с главата.
Но аз не знаех коя ли е сега пред мен. ...
  606 
Прашинка обич
Живеехме пияни при надеждата,
а махмурлукът бе болезнено мъчителен.
Замеряхме и обичта с камъните на омразата.
Изгорихме я в крематориума на лъжите. ...
  842  12 
В операта “Хофманови приказки”
от Жак Офенбах има едно незабравимо
джудже Клик-клак.
СПОМЕН ЗА ПРИКАЗКА
Пролог: ...
  412 
Хулиганът
Извиках те с първия си вик.
Усмихнах се с най-милата усмивка.
Протегнах ти ръце. Навънка зазори.
Съдбата тайно ни събра завинаги. ...
  683 
Загубих се
Загубих себе си в шума от празни думи.
Залутах се сред евтини приятелства.
Обрасна дирята, която водеше назад.
Напред пътеката не бе отъпкана от мен. ...
  1627 
Р А З Х О Д К А
Скитах из небето, забулена в съмнения,
гонех облаците, търсех и мечтите си.
Замерях Слънцето с огризките от обич.
Уцелих го и то изригна някъде в себе си. ...
  1759  10 
Моята звезда
Блестящи са звездите, но далечни.
Аз малко камъче си взех из път.
Звездите ми се смееха приветливо,
но в камъчето сгуши се светът. ...
  532 
Все пак…
Ще стигнем някак
и до утрешния ден.
Там чакат ни
объркани мечти, ...
  447 
Откритие
Вечността е в мига,
а верността – във врага.
Постоянството е в сезоните,
а свободата – в избодените ...
  469 
Защо ли?
Огънят и ти ме гледахте така…
Не беше днес… Защо ли?
Забравих времето, а помня вечерта.
Това пък – що ли? ...
  510 
Когато минавах, години наред,
наблюдавах как се рушеше
изоставената, старинна къща
Старата къща
Тя изглеждаше безнадеждно сама, ...
  452 
ГАРА "РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА"
Дните се влачат – протрити вагони
от стария влак – захвърлен в музея.
Идва малката спирка в живота неясен,
маркиран от бясната скорост, която ...
  491 
Определение за Поезия
В учебниците е пропуснато
Радост Към бъдното
и тъга. сигнал.
Болка. От факел - ...
  745 
СВЕТА ДНЕС
Беше отдавна. Чаках вече час. Влакът дойде. Влязох в първото купе. Там седеше само една жена. Отначало мълчахме и гледахме неловко през прозореца. После
заговорихме за горещините и цените. Неусетно пристигнахме на софийската гара. Слязох с последните пътници. Майка ми бе дошла да ме посре ...
  827 
Наистина живях
Животът ми не бе измислен -
аз наистина живях.
Неведнъж сърцето ми замираше,
умираха ли верните приятели. ...
  667  11 
На един музикант
Крачат успоредно разни сюжети,
навъсени спомени до весели куплети.
В такава неритмична история
ме заведе случайната траектория ...
  515 
КАФЕНЕ
В кафенето сме ние и онези, все те…
Може би чакаме - дано пак залудуват
на пролетта белите, весели цветове.
На другата маса, едни побелели мъже ...
  628 
СЪБУЖДАНЕ
Като в лош спомен,
сънувах остаряла любовта.
Зовеше ме беззъба истина
и беше побеляла младостта. ...
  506 
... И ПИТАМ СЕ...
По улицата тичаше едно момиче,
но някога, а не сега - сега на улицата
й остана само споменът - как някакво
момиче се надбягваше със себе си, ...
  587 
ЗАГОВЕЗНИ
Искам вече да забравя отминали години. Страхове.
Но днес е Заговезни - прощават се роднини, врагове.
Смелчаците прескачат огньове, запалени в снега.
Искрите им танцуват като онези, стари божества... ...
  510 
ОТКРОВЕНИЕ
Роки умря, а аз го обичах.
Денят се скри в здрачината.
Ти тихо напусна студа на нощта.
Попитах снега за следата ти, ...
  518 
Предложения
: ??:??