yotovava
2 678 результатов
640
4
5
Бях дъждовна гора сред зелените скути на юни,
непокорно море – от нахален бръшлян и тинтява.
Приютих те – бездомник, из моите дебри изгубен.
И копнея за досега с твойте ръце оттогава.
Не разбрах как успя подранилия здрач да измолиш ...
непокорно море – от нахален бръшлян и тинтява.
Приютих те – бездомник, из моите дебри изгубен.
И копнея за досега с твойте ръце оттогава.
Не разбрах как успя подранилия здрач да измолиш ...
322
4
9
БРЕЗИЧКА В КРАЙНИЯ КВАРТАЛ
Не си ли малко закъснял
да дириш билки вместо прошка?
Снегът, отдавна навалял,
блести по синята ми брошка. ...
Не си ли малко закъснял
да дириш билки вместо прошка?
Снегът, отдавна навалял,
блести по синята ми брошка. ...
261
2
3
602
1
1
891
3
564
2
4
ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО
Докато всички си мълчат
и други вместо тях говорят,
в ума ми дири верен път
представата, че бяхме хора, ...
Докато всички си мълчат
и други вместо тях говорят,
в ума ми дири верен път
представата, че бяхме хора, ...
321
1
1
740
4
11
ПРЕКРОЯВАНЕ НА СВЕТЛОТО
Бледнеят бавно и полека
възторзите от младостта,
а с тях и прашната пътека –
която криво изчертах. ...
Бледнеят бавно и полека
възторзите от младостта,
а с тях и прашната пътека –
която криво изчертах. ...
322
2
1
СИЛУЕТИ ПО ПЪТЯ...
Как далечна става синевата,
няма кой да ме посрещне вън.
Портата, окъпана в позлата,
е заспала вечния си сън. ...
Как далечна става синевата,
няма кой да ме посрещне вън.
Портата, окъпана в позлата,
е заспала вечния си сън. ...
433
2
6
738
2
8
1408
7
11
ДЪГА ЗА РАЗДЯЛА
Не си посмял да ме събудиш,
когато си прекрачвал прага.
Премълчаното сбогуване
е най-обикновено бягство. ...
Не си посмял да ме събудиш,
когато си прекрачвал прага.
Премълчаното сбогуване
е най-обикновено бягство. ...
312
3
9
ПО СПРЕЛИТЕ СТРЕЛКИ НА ЦИФЕРБЛАТА
А времето си има недостатък –
че не тече в обратната посока,
и хубавите мигове са кратки –
почти като дъгата светлоока. ...
А времето си има недостатък –
че не тече в обратната посока,
и хубавите мигове са кратки –
почти като дъгата светлоока. ...
393
6
8
751
1
4
1476
1
8
688
6
РЕПОРТАЖ ОТ ЕДНО СБОГУВАНЕ
Съзирам как се връщат щъркели –
и дирят своите гнезда,
кръжат над сринатите къщици –
в покрайнините на града. ...
Съзирам как се връщат щъркели –
и дирят своите гнезда,
кръжат над сринатите къщици –
в покрайнините на града. ...
1175
6
9
ТЕМЕНУЖЕНИ ПРИКАЗКИ
Не искам никога да си отида!
И светлината, заради която
посрещам бликащия изгрев,
във вените ми да налива злато. ...
Не искам никога да си отида!
И светлината, заради която
посрещам бликащия изгрев,
във вените ми да налива злато. ...
534
4
5
1469
9
11
На заранта разбрах, че си заминал.
Бе трудно тишината да преплувам.
Морето се облече в пруско синьо
(Такова синьо ти не си сънувал!)
Три гларуса човъркаха на кея ...
Бе трудно тишината да преплувам.
Морето се облече в пруско синьо
(Такова синьо ти не си сънувал!)
Три гларуса човъркаха на кея ...
283
5
3
СЪРДЕЧЕН ЕКВАТОР
Най-трудно е да кажа сбогом
след изкушаваща измама.
Това е драконова болест.
Лечение за нея няма. ...
Най-трудно е да кажа сбогом
след изкушаваща измама.
Това е драконова болест.
Лечение за нея няма. ...
286
8
9
ЛУДА ПРИКАЗКА
Ти може би си ме забравил.
А и защо ли да си спомняш –
среднощ как в тъмните дъбрави
прииждат звездни еднорози. ...
Ти може би си ме забравил.
А и защо ли да си спомняш –
среднощ как в тъмните дъбрави
прииждат звездни еднорози. ...
317
2
1
996
1
7
1269
1
ПРОЛЕТЕН КАЛЕЙДОСКОП
Не се запитах докъде ли
могла би любовта да стигне.
С червени облачни къдели
прескача снегоядът диги. ...
Не се запитах докъде ли
могла би любовта да стигне.
С червени облачни къдели
прескача снегоядът диги. ...
263
5
6
800
1
13
ГЛАС, КОЙТО ПРОПУКВА ЛЕДОВЕ
Мракът стяга ни с дрипав повой
и ни стелва разделна пътека.
Цяла вечност премина в покой.
Отмълчахме се – сякаш до века. ...
Мракът стяга ни с дрипав повой
и ни стелва разделна пътека.
Цяла вечност премина в покой.
Отмълчахме се – сякаш до века. ...
250
5
8
ДЪХ НА КАФЕ В НОЕМВРИЙСКА УТРИН
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла. ...
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла. ...
265
4
3
РЕКВИЕМ ЗА ЛЯТОТО
Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал. ...
Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал. ...
339
6
8
ИЗЛИШНО МНОГОТОЧИЕ
Пуст и мрачен селски път –
край смълчани коловози.
Тука птици не гнездят,
няма помен от възторзи. ...
Пуст и мрачен селски път –
край смълчани коловози.
Тука птици не гнездят,
няма помен от възторзи. ...
440
6
11
ЗИМЕН ЧАЙ
Ах, как ухае здрачът на липи –
натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!
И непростимо е да го проспим.
Обичай ме. Защото си отивам. ...
Ах, как ухае здрачът на липи –
натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!
И непростимо е да го проспим.
Обичай ме. Защото си отивам. ...
627
2
3
Сърцето ми е твърде близко.
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря. ...
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря. ...
473
2
4
ОТКЛЮЧЕНИ ДВЕРИ
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни. ...
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни. ...
335
4
11
БЯГСТВО ОТ МЪЛЧАНИЕТО
Живях в бездънната ти тишина,
която ме изправяше на нокти.
Но не намирам в себе си вина
че твоят ден търни от безпокойство. ...
Живях в бездънната ти тишина,
която ме изправяше на нокти.
Но не намирам в себе си вина
че твоят ден търни от безпокойство. ...
982
1
7
ТОВА, КОЕТО ОСТАВА...
Нощта запалва меден свещник –
не мога дъх да си поема.
Невидима си, но усещам,
че всичко в теб е съвършено. ...
Нощта запалва меден свещник –
не мога дъх да си поема.
Невидима си, но усещам,
че всичко в теб е съвършено. ...
631
4
8
617
1
1
1599
6
15
969
2
1
ТИХА ПЕСЕН ЗА СБОГОМ
Тънее ли на изток мракът?
Потъват в приливите сини
очите – със които плаках,
и дланите – с които милвах. ...
Тънее ли на изток мракът?
Потъват в приливите сини
очите – със които плаках,
и дланите – с които милвах. ...
326
3
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
